Кръстемир Кръстев: "Не трябва да се бърка с лека ръка в народната музика. Тя трябва да съхрани своята автентичност."

Днес, на 6 януари - Богоявление, предаването "Калейдоскоп" е в духа на народните традиции и е с подчертано фолклорен облик - с българска народна музика и народни песни. Гостува ни Кръстемир Кръстев, известен музикант от Ансамбъла за народни песни и танци "Дунав".

Инструментът, на който той свири е тъпан - най-важният музикален инструмент, без който нито един оркестър не може, защото той задава ритъма. Вече 35 години Кръстемир работи във видинския Ансамбъл за народни песни и танци "Дунав". Дълъг и интересен е неговият творчески път. През 2017 година получи "Сребърна лира" за своята дългогодишна музикална дейност. През месец декември бе поканен на петата годишнина на фолклорен танцов клуб "Приятели" в Лондон, заедно със Светлин Ницов – гъдулка, Иван Рангелов – акордеон, Силви Сливенов- гъдулка и Георги Костадинов – кавал. Свирят българска народна музика пред 500 българи, които играят български хора. Неговото мнение е, че у тези българи има носталгия към българското, но за съжаление, те не могат да се върнат. По същия начин и неговата племенница Александра Йотова от Видин, която пее и свири на гъдулка, е напуснала България и в момента живее и се реализира в САЩ. И за това го боли. Боли го и за Ансамбъл "Дунав", боли го за оредяващия и застаряващ Видин и не вижда перспектива.

"Но иначе като техника на игра и като музициране сме много напред" – казва Кръстемир, когото всички наричат Кръстан.

Все по-малко хора знаят и изпълняват автентичните български хора и песни. Според музиканта е необходимо да има приемственост, а тази приемственост е в читалищата.

"По-различно е, когато това се свири, играе и пее. Това означава, че младите хора трябва да се върнат отново към читалищната дейност. Защото читалищата запазват в автентичен вид това, което е характерно за дадено населено място- като танц, като музика. В читалището в Градец се играят точно хората от Градец, без да са видоизменени по никакъв начин. В последно време има интерес към влашкия фолклор, който не е изследван и крие голям потенциал."

Според Кръстемир Кръстев идва време, когато хората ще забравят истинските изпълнители на народните песни, защото песните и хората се преработват и предлагат по нов начин. А така се губи автентичността на българския фолклор. Той дава за пример народната песен "Зоро, ле, зоро", която е на един стар музикант, дядо Лозан. След него я изпълнява Любен Захариев. А в момента песента се представя от Азис като е напълно променена и опошлена.

"Не трябва да се бърка с лека ръка в народната музика. Тя трябва да съхрани своята автентичност" - убеден е дългогодишният музикант.

Според Кръстемир Кръстев поговорката "Музикант къща не храни" може да се перефразира в "Музикант трудно храни къща, ама я храни".

Кръстемир  Кръстев е роден в село Градец през 1959 година, където живее и днес. Има двама сина и двама внука. Най-важното нещо в живота му е семейството, което го подкрепя и му вдъхва увереност и сила.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.