Славчо Симов: "Имането не са парите и вещите, а това да виждаш щастливи хората около себе си"

В нашия пъстър "Калейдоскоп" с истории за живота  ви срещаме със Славчо Симов - Даскала.  Роден в село Мали Дреновец, през 1943 година, днес той е един от малкото хора, които съхраняват и практикуват различни занаяти. Можем да го видим на всеки съботен пазар във Видин до масичката си, на която е подредил направените от него дървени изделия. Както той казва изработва предмети за бита, живота и за украса. Дъски за рязане на хляб, съдове, солнички, дървени лъжици, талчоци, бъркалки, джуруляци, чинии, дръжки за лопати и брадви, мотики, закачалки, сувенири и всичко, необходимо за едно домакинство. Основното правило, от което се ръководи майсторът, е направеното от него да бъде функционално и удобно. И не на последно място – безопасно, дълготрайно и естетично. Предметите му се ползват се за цял живот. През повечето време бай Славчо  майстори в своя гараж, който е превърнат в работилница. Има всякакви машини, с които обработва дървото и желязото.

"Използвам естествен дървен материал. Като всяко дърво има различна форма, различен фладър,шарка. За всяка вещ избирам подходящия материал. Така например за дръжки на чукове и брадви избирам само акация или ясен, защото са здрави, жилави и дълготрайни. Лак не прилагам в съдовете за ядене.  Критичен съм към себе си и излушвам чуждото мнение. Винаги едно чуждо мнение ще ми даде идея и аз ще се стремя да се съобразя с това, когато идеята е градивна. А когато критиката е заядлива не обръщам внимание."- обяснява бай Славчо.

Хората го търсят често, а той работи непрекъснато, без умора. И даже, когато се уговаряме за интервю ме предупреждава, че няма много време за такива неща и трябва да работи. Не бях виждала такъв човек, който непрекъснато и неуморно да се труди. Защото трудът за него е живот.

"Трудът ми дава морално удовлетворение. Научил съм се да се трудя дори когато няма какво да работя, аз съм нервен. Морално удовлетворение за мен е това, че правя неща, които друг никой не произвежда и покривам потребителската нужда. Аз съм най-големият дизайнер. Аз съм човек изключително трудолюбив, изключителен борец за справедливост и за внедряване на новото и полезното." – така сам се определя Славчо Симов.

С радост си спомня детските си години. Казва, че най-бедният човек  е бил баща му. Но се е трудил много.

"От родителите съм се научил на труд, труд и само труд. Научих се на честност, да не лъжа, да не крада, на точност, да помагам на хората и да обичам хората. Баща ми ми е дал един свещен завет – да науча занаят. А любовта ми към дървообработването идва от детските ми години." – с гордост заявява Даскала.

Голямо влияние му оказват учителите. Основното си образование получава в училището в село Мали Дреновец. След 7 клас продължава образованието си в Техникума по механизация и електрификация на селското стопанство в Бяла Слатина. Следват две години войниклък, където се научава на още един занаят - ковачество. Продължава образованието си в учителския институт в София. Има пет педагогически специалности – "Двигатели с вътрешно горене", "Студена обработка на металите", "Механична технология на дървесината", "Безопасност на движението", "Труд и техника". Работи в много видински училища като преподавател. Знанията от всички специалности е използвал на практика и си ги харесва всичките.

През 1971 година заминава на работа в Коми. Работи при разкрояването на дървесината, в парокотелното, като инструктор в автомобилна школа. Създава първия кормилен полигон. За три години работа успява да си купи лека кола и да построи апартамент във Видин. В България продължава да работи като тракторист в "Растителна защита" Видин. После започва работа като учител в Селскостопанския техникум в Дунавци. В Козлодуй участва в машинния монтаж на 5 и 6 блок в АЕЦ. Връща се във Видин и отново започва работа като учител.

"Учителската работа ми е на сърцето. Имам 30 години стаж. Целта  ми е била да науча учениците на много знания, трудолюбие. Наричаха ме Байката."

От 40 години мечтае да се занимава с дървообработване, но не му стига времето за това негово любимо занимание. Днес има време да създава предмети от дърво.  Може да прави и кошници и според него занаятът кошничарство е един велик занаят. На кошничарство е научил и своите ученици. За възрастния човек ръчната работа е финес и красота и  не може да бъде заменена от фабричните изделия. Харесва времето, в което е живял, но смята, че социализмът има две грешки – затриването на занаятите и унищожаването на селото. 

Според него най-беден е този, който не иска да работи.

"Може да нямаме  достатъчно  пари, но няма човек, който да е останал гладен. Имането не са парите и вещите, а това  да виждаш щастливи хората около себе си." – споделя житейската си мъдрост Славчо Симов.

Целият запис можете да  чуете в звуковия файл.