Боян Михайлов- млад, успял и с България в сърцето си

Боян Михайлов е роден във Видин на 2 октомври 1988 година. Детските му години са изпълнени с приятни спомени. Всяко лято и всеки уикенд е при баба и дядо в село Връв, където се научава да помага в изхранването на семейството.

"Доста неща съм научил и от тая гледна точка съм научил, че човек трябва да се труди за общото благо – в нашия случай- семейството. В случая това е било изхранването, сега оценявам, че съм израснал с чисти продукти."

Основното си образование завършва в ОУ "Иван Вазов“, баща му запалва в него интереса към математиката. Любимите му предмети са математика и информатика. Програмирането му става толкова интересно, че с нищо друго не му се занимава. Участва в много математически състезания във Видин, България и Румъния, което е доразвило състезателния му борбен дух.

С любов си спомня своя преподавател по математика – Емил Стоянов, който засилва в него интереса към решаването на задачи. И днес, десет години след завършването на средното си образование е убеден, че математиката помага в много области, дори и да не се занимаваш с технически науки, а с изкуство или друго, тя дава креативни умения и виждания за нещата.

За гимназиалните си години си спомня с усмивка.

"Всички ми казваха, че това са най-хубавите години и баща ми, и други хора. Когато си в такъв период, ти не можеш да го оцениш, защото не си видял какво е след това. Можеш само да знаеш какво е имало преди. Аз изцяло се наслаждавах на тези години, имаше някаква свобода. В 11 клас спечелих едно състезание, "Млади таланти", и бях изпратен в Стокхолм да го представя. Това беше голямо преживяване за мен. И доста ми отвори очите за това какви възможности има пред нас."

Приет е студент в СУ "Свети Климент Охридски", специалност "Софтуерно инженерство". Първата година се представя много добре, успява да си вземе всички изпити от първия път. Повечето от колегите му учат и работят едновременно. Той също започва почасова работа, като основният му приоритет е следването.

"Важно е човек да има опит във фирма, когато следва информационни технологии. Аз реших да изчакам да мине първата година. Но се случи, че ме поканиха на едно изложение в София, и от една фирма ме поканиха да работя – това беше плавен, добър старт."

След завършването на бакалавърската степен решава, че иска да продължи магистратурата си в чужбина. Избира университета в Копенхаген. Предпочита Европа, защото иска да е по-близо до България. И така, през 2011 година започва неговото следване в Копенхаген.

"Интересното е, че скандинавските държави – Дания, Швеция, Норвегия предлагат безплатно образование за европейските граждани, тоест абсолютно нищо не се плаща. Но животът е много скъп там – общежитие, квартири, храна. Но може да се каже, че може да си позволи човек да изкара една магистратура. Дори за самите датчани е скъпо, които идват от малките градчета. Те получават стипендия от държавата, която им покрива част от разходите, но трябва да работят допълнително. Така че и аз знаех, че трябва да си намеря някаква работа почасово. Но аз вече бях свикнал. Започнах да търся работа и сравнително бързо успях да си намеря работа в малка ай ти компания."

При дипломирането си прави интересна дипломна работа съвместно със свой колега от Румъния. Дипломната работа е проект за разработване на софтуер за болници, с лични данни за пациенти и лекари, за да няма злоупотреби. Дипломната му работа му дава възможност да продължи на пълен работен ден в ай ти компанията. С времето ситуацията в тази компания се променя и той решава да напусне.

Последният му проект във фирмата е с Датски пенсионен фонд. Следва приятна изненада, когато от Датския пенсионен фонд му предлагат работа по същия проект. Според Боян това предложение е много специално и приема новото предизвикателство.

Той разказва какво най-много го изненадва в Дания.

"Като цяло културата е по-различна от нашата в България, от южните страни. Хората в Дания са много практични. Ние сме свикнали тук емоционално да се влияем и така да взимаме решенията, докато те са много повече практични. Някои казваха, че хората там били студени. Аз не бих го нарекъл така. Хората са много приятелски настроени и всички са готови да ти помогнат. Това, което е различно е, че те изразяват емоциите си по друг начин, не толкова открито, както ние сме свикнали. Това, което страшно много ме изненада, е колко много доверие си имат хората там. Просто самото общество е изградено на огромно доверие. Като започнеш от най-малките неща – от супермаркетите, че никой не стои и не гледа. Дори в правенето на бизнес помежду си. Ако една компания, която не е датска, иска да работи с друга, е трудно, защото те не я познават. И така е трудно да се завърти бизнес, ако не си в Дания. Основен език е датският. Всички говорят английски език и са осъзнали, че е важно да се говорят чужди езици, за да се прави бизнес. Интересно е, че курсовете по датски език за чужденци са абсолютно  безплатни" – разказва Боян, който веднага се възползва от възможността да посещава безплатните курсове и да научи местния език.

Бъдещите му планове са свързани с родната му страна:

"Моят план е да се върна в България, защото смятам, че това, което съм научил, мога да приложа тук и да помогна на други хора с всички тези неща, които съм видял. България ми липсва и затова се прибирам сравнително често."

Живеейки вече седем години в Дания, Боян прави интересна съпоставка на живота и традициите там и в България:

"Като цяло начинът на живот на едно датско семейство е структуриран доста по-различно. Денят е доста къс от 10 до към 3-4 часа. Лятото е обратното – денят е доста дълъг. Местните са свикнали да започват работа много рано 7,30-8 и да свършат по-рано. Те искат да прекарат времето си със семейството, вечеря се около 18 часа и след това се отдават на различни занимания. Докато при нас е по-различно - свикнали сме да прекарваме повече време навън, вечерите също навън. Социалният живот в България е структуриран отвън, а в Дания – по-скоро в дома. Другото, което е много интересно е, че учениците на 18 години в Дания напускат своя дом. И така се местиш да учиш някъде, няма да живееш вече с вашите. Мисля, че само 15 % живеят с родителите си. Това не е само традиция. Могат да си го позволят и икономически, понеже държавата помага със стипендия. Аз мисля, че е по-добре човек да се отдели от семейството си, да може да намери своя път, да може да се развие. По този начин човек израства."

При сегашното си идване във Видин Боян връчи дипломите за средно образование на 29 отличници, които завършиха тази година математическата гимназия. За него това е специален повод, който му дава възможност да пожелае на младите хора това, което смята за най-истинско и ценно.

"Днес е особено важно да умеем да се приспособяваме към променящото се време. Правете нещата със сърце. Така вие самите ще ставате по-добри хора, а и около вас хората ще стават по-добри."

Разговаряйки с Боян, слушайки го как разпалено говори, как обяснява, как споделя мечтите си, ми става някак си много топло и уютно на душата. Вече със сигурност знам, че нашата България ще я има, защото има такива млади хора като Боян, които носят България в сърцата си.

Целия разговор можете да чуете  в звуковия файл.