Любка Паскова: Трябва да правим всичко в името на Видин

Родена е през 1973 година във Видин, зодия Скорпион. Когато се ражда, майка ѝ иска да я кръсти с дългото име Цветомира. Баба ѝ обаче отсича – името е много дълго и няма да може да се произнася, така че се спират на името Любка – звучно е и кратко. Кръстена е на баща си Любомир.

"Баща ми караше една кола, и аз още от малка имам любов към колите. Той ми създаде отношението, към колите, мъжката част изгради в мен - да шофирам кола и да се справям мъжки с всички въпроси. Спомням си, че познавах шума от неговата джипка още на площада и тичах да го посрещна напред по улицата"

Майка ѝ учи да е перфекционистка във всяко едно отношение, възпитава я на труд и воля. Не продължава традицията да пее като баба си Славка, но пък се проявява като добър рецитатор и актриса.

"Беше много хубаво да участваме в много видове извънкласни форми на обучение, както спортни така и такива каквито развиват някакви таланти на децата. От училище обикаляхме старите столици на България, запознавахме се с историята на България. Тогава се роди любовта ми към археологията и първото ми желание беше да стана археолог. Баща ми ми обясни, че ако наистина искам да стана археолог трябва да си дам сметка, че трябва да се лиша от присъствието в дома и че ще е трудно да съчетавам семейство и работата. Остана любовта ми към историята въобще."

След седми клас продължава да учи в техникума по механотехника в град Видин.

"Не записах гимназия, записах техникум, защото исках да следвам стъпките на баща ми, той много работеше с мен. И започнах да уча в Механотехникума, четиригодишния. Баща ми много ми помагаше, чертаеше с мен на пантограф от 8 клас, научи ме да работя на струг, да заварявам, да правя надлъжни и напречни сечения на предметите. И ме подготвяше да стана инженер."

Завършва техникума във Видин с отличие и е приета в Русенския университет специалност "Машиностроителни технологии“.  По време на следването си записва още една специалност – "Стопанско управление“ , задочно. И така през 1999 година има две дипломи – по икономика и инженерна.

"Дадох си сметка, че няма да се справя като инженер, трябваше да съм много перфектна. И затова направих всичко възможно да съм подготвена и да мога да изляза с някаква професия в живота и да мога да продължа напред."

За Любка са много важни родовите традиции и обичаи, които тя от малка познава. А чувството, което е останало в нея от детските ѝ години, е една голяма  любов.

"И така в дух на сътворение и взаимно разбирателство моите баби наложиха един начин на живот, който ти безпрепятствено го наследяваш и го предаваш на поколенията напред. Не може да си получавал, а да не даваш. Аз не мога да си представя да не дам нужното внимание. И така, когато синът ми се роди, в момента, в който се роди, отговорността се появи в мен. Оттогава не съм същата. Но когато има здрав корен и здрава основа, човек успява да преодолее всички препятствия по пътя. Камъкът си тежи на мястото. Това е истината."

Убедена е , че децата трябва да се учат от своите родители и те да им бъдат пример за подражание.

"Човек така трябва да възпитава своите деца, че те да държат на семейството, на земята, на която са се родили и да искат да направят нещо за нея."

От много години Любка Паскова работи като застраховател в пенсионното осигуряване и се е проявила като изключителен специалист. Затова в нашия разговор засягаме и темата за пенсионното осигуряване, тема, която вълнува много хора.

"Все по-голям интерес наблюдавам към доброволното допълнително пенсионно осигуряване, особено след падането на лихвите по депозитите в банките. Трябва обаче ясно да се каже, че доходност в доброволен фонд не се обещава. Това е нискорисков начин човек да си осигури доходи.  Най-безболезнено е с месечни вноски от заплатата – от една страна пестиш данък, от друга – инвестираш за твоето бъдеще и пенсия. Ако не дай си Боже, се случи нещо с теб , то тези пари остават на законните наследници."

Говорим си и за това, че много хора нямат възможност да внасят пари за пенсионни осигуровки.

"Без никаква пенсия – накъде? Щом като хората са го създали за хората, тогава трябва да се замислиш и да се поинтересуваш, и да прочетеш. Има достатъчно солидни държавни регулаторни органи, които следят дейността и на банките, и на финансовите институти и на животозастрахователните институции. Освен това има банка-попечител, която задължително не е свързано лице с пенснионното дружество и имаме инвестиционен посредник. В дружеството влизат единствено таксите за управление и то няма как да злоупотреби, тъй като парите са в банката – депозитар. Има достатъчно солидна законодателна уредба, за да бъдат предотвратени злоупотреби с парите на осигурените лица. - обяснява Любка Паскова и допълва: "Работата ми на застраховател ми даде много контакти и среща с много хора, научи ме на дисциплина, отговорност и да разчитам на морала на колегите си. Екипът е разковничето, много е важно да има около теб хора, на които можеш да разчиташ. Успяват тези екипи, в които има доверие."

Според нея най-важното нещо в живота ѝ е семейството: "Семейството е нещото, което те крепи и ти дава стимул да вървиш напред."

Обича българската природа. Любимите ѝ места в България са много – Чифлика край Троян, Перперикон, Белинташ, Рилските езера.

"Нашите планини са невероятни. Затова трябва да обичаме България. Трябва да обичаме и Видин. Трябва да правим всичко в името на Видин. И да се връщаме във Видин, за да споделяме това, което сме научили. Аз винаги с гордост казвам, че съм от Видин."

Целият запис можете да  чуете в звуковия файл.