Катя Ангелова - изцяло отдадена на балета

С моята сладкодумна събеседничка се връщаме към нейните детски години, когато тя за пръв път прекрачва прага на читалище "Цвят“ и влиза в залата по балет. Силен и ярък остава споменът на малкото момиче за преподавателката ѝ по балет Юлия Захариева. Ярки са и спомените ѝ от редовното посещение на концертите на видинската Симфониета, от първите срещи с класическата музика, от невероятното въздействие на музикалното изкуство върху нейната крехка детска душа.

"Родена съм на 19 май 1953 година в град Видин. Това е родният ми град, който прекалено много ми влияе. Идвайки лятото във Видин, ме зарежда с положителна енергия, всичко ми е мило, приятно, самата река Дунав може би има влияние – европейско, духовно и всякакво. Чакам с нетърпение да дойде лятото, за да се прибера в родния си град.", казва Катя за родното си място.

Родителите решават да запишат малката си дъщеря в балетната школа, за което днес Катя им е много благодарна. 

"Как са били докоснати до това изкуство – не знам, но бяха много упорити в моето обучение. Аз идвах на балетна школа, но не знаех какво може да се случи, защото бях дете. Явно те са си мислили един ден да се реализирам в тази насока."

Има и един друг момент, който ѝ влияе. Нейният по-голям брат, който ходи на уроци по акордеон, посещава безплатно всички концерти на видинския симфоничен оркестър и с него ходи и малката Катя.

"Може да съм заспивала  и сигурно съм заспивала от музиката, но тя малко или много е влязла в мен по някакъв начин, успяла е да завладее моето съзнание. И това е изградило някакъв почерк в бъдещето ми, помогнало е да заобичам тази класическа музика."

Катя не е била убедена, че балетът е най-важното нещо в живота ѝ, имало е моменти, когато е искала да се откаже. Но родителите ѝ са били непреклонни нейното обучение по балет да продължи. 

Има един силен спомен от детството ѝ, за който и днес разказва много емоционално. Спомня си с много болка за нейната преподавателка по балет Юлия Захариева. Учителката по балет, която я обучава дълги години и която ѝ е помогнала в положителен и в отрицателен аспект. По много особен начин тя стимулира Катя да ѝ покаже, че може.

"Тя не ми обръщаше внимание. Тя ме беше елиминирала и седях на станката в девета глуха, там накрая, правех си нещата, но никой не ми обръщаше внимание. Аз исках само едно око да ми обърне и да каже "Катя, добре или зле". Като всяко дете. Но тя имаше любимки, от тази гледна точка, че техните родители бяха на друго положение, тоест инженери, лекари. А моите родители са работническо семейство. Коя съм аз? Никоя. И така. Аз вече бях го приела обидно, не казвах на майка ми, защото смятах, че ще я засегна. И не ходех на балет. И се шляех по улиците… Идва един момент, когато лъжата се показва един ден. Майка ми разбира, че не ходя на балет. И споделих с майка ми проблема защо не ходя на балет. Защото аз имам амбицията, но няма кой да ми подаде ръка. Това беше много обидно и сега с просълзени очи ви го казвам, защото съм го преживяла като дете. Майка ми ме върна отново в залата при същата учителка. На мен не ми е обидно да ми направят забележка. Това значи, че ми обръща внимание като ми направи забележка. И сега забелязвам, че на децата, на които им се прави забележка, започват да плачат. Тоест за тях е обидно, че им правиш забележка, смятат, че са готови, научени балерини. Или дори и в училище. Не мога да разбера тази психика. Аз не съм плакала, аз съм плакала, че не ми правят забележка. Това е моят плюс." – споделя Катя Ангелова.

Така Катя продължава да посещава балетната школа във Видин. Но никой не ѝ казва, че в София има балетно училище и тя може да кандидатства там. Разбира за това едва в осми клас. Майка ѝ има амбицията дъщеря ѝ да кандидатства в балетното училище с народни танци. Този опит се оказва неуспешен. Така Катя завършва 11 клас. Ориентира се да кандидатства в Института за детски учителки. Същата година в София се разкрива за първа година към Министерството на културата Институт за музикални и хореографски кадри. Катя кандидатства и за нейна радост е приета. Трудно се оказва следването ѝ, защото тя не е завършила балетно училище и е самодейка. Но това още повече я стимулира да продължава да учи, да се развива, да развие интереса ѝ към балетното изкуство. Тя има щастието да учи при велики балерини – з.а. Лили Берон, з.а. Валя Вербева, преподавателя ѝ по методика Павлина Иванова.

"Всичко това, което се учи в института, е игла в купа сено. Но то те ориентира, вкарва те в някакви параметри и насоченост. Училището на живота е най-голямото училище. Всичко, което бях научила там, е един канон. Влизайки в залата след като завърших, аз се оказах в някакво неведение "Ами сега?“ Трябва вече сама да се справям. Взех силите си и отпочнах смело напред. Кога бърка, кога не бърка човек. Опитът си дава своето значение и успявам. Аз оставих трайни следи у моите учителки, които за мен са пример. Визирам моята учителка Валя Вербева, тя ми предаваше по класическо наследство. Когато аз ѝ се обадих вече назначена във видинската балетна школа да дойде, да ми постави някои неща, които са от класическото наследство, защото тогава нямаше информация- отникъде не можеше да прекопираш или запишеш даден танц. Аз я попитах "Госпожо, спомняте ли си за мен?“ и тя ми каза "Как да не те помня, Катя, ти беше с най-добрата палцова техника!“. Сякаш ми поникнаха крила, това беше най-важното нещо за мен, нищо, че не съм завършила балетното училище, нищо, че не съм се реализирала като балерина. Аз съм оставила у нея траен спомен!"

На държавния изпит по педагогика Катя се представя най-добре от всички свои състудентки.  "Катя, ти ще станеш много добър педагог! Ти за мен си най-добрият педагог!“ – казва Павлина Иванова.

"Това го каза единствено на мен, на никоя друга колежка. И този факт до ден-днешен ме окриля, защото наистина от целия випуск в момента само аз практикувам тази дейност. Значи думите на моята  учителка  са били точни. Аз благодарение на труда си съм постигнала всичко това и на комплекса си, че не мога като тях и това ме е стимулирало. Не че съм велика, не че съм голям педагог, но аз вярвам в себе си, че мога да се справя!"

И днес неприятният спомен от детството я кара да работи със своите ученици по друг, различен начин.

"Всички деца са ми еднакви, нито една не ми е любимка, както с мен са постъпвали, не искам и аз да постъпвам така с децата. И реших това да ми бъде пример в живота. Оттук нататък всички са равни пред мен. Всички имат качества, ако се трудят. Защото в балета 99% е труд и 1% качества. Природата може да е дала всичко визуално, но труда няма ли го – забравете!"

През 1974 година Катя Ангелова завършва Института и се връща във Видин по разпределение. Нейното съкровено желание е да танцува на сцена, но като добра  дъщеря се вслушва в съвета на баща си, Ангел Костов, който е убеден, че тя трябва да преподава балет. Към читалище "Цвят" има балетна школа, но щатната длъжност "учител по балет“ е заета и Катя не може да започне работа. Не се знае колко време би продължила тази ситуация, тогава баща ѝ взима нещата в свои ръце и се среща с първия секретар на партията.

"Слава Богу, той беше бивш началник на баща ми и този първи секретар, Любомир Бончев, няма да забравя името му, ако е жив, нека да го чуе, имам много хубав спомен от него. Той ни прие с баща ми много радушно, показахме разпределението ми.  Каза: "Разбирам, тя е млад кадър и нашият град се нуждае от такива кадри“. Много е грозно да изместиш някой, който работи там, аз също не исках да постъпя така, но нямаше друга балетна школа, за да започна другаде. На следващия  ден каза: "От 1 септември почукайте на вратата на читалището. Всичко е уредено.“ Така и направихме, отпочнах работа с много странични погледи по кой начин съм дошла, но това не ме притесняваше, защото имах документ и парадирах, че знам нещо повече. Плахо тръгнах, но вътрешно в себе си се окрилих. И така бях назначена във Видин с помощта на първия секретар на партията. Сега вече няма такава практика в България." – с усмивка разказва Катя.

Следват 24 години работа в балетната школа във видинското читалище "Цвят", където Катя Ангелова полага основите на традицията в балетната школа и я развива до големи висоти. Следват един след друг концерти, фестивали, награди. Тя и нейните колеги полагат основите на хореографската паралелка в VI основно училище.

Уверена в това, което прави, тя решава да опита със своите синове – да ги подготви за балетното училище. Малкия ѝ син в трети клас е приет в балетното училище в София. Така Катя Ангелова заминава с него в столицата и започва работа. 

В живота на младата видинчанка започва следващият- софийски период в професионалното ѝ поприще и така вече 20 години.  Началото е трудно -  започва да преподава в детските градини,  предлага на читалище "Алеко Константинов“ община Оборище да създаде балетна школа. Първите месеци  работи безплатно, докато набере деца. Сега след 20 години упорит и всеотдаен труд, Катя Ангелова е утвърден и търсен балетен педагог. Създателка е на няколко танцови формации -  балет "Синтез“, балет "Енигма“ и балет "Емоция“.  Прекрасно се разбира с децата, вдъхва им кураж и интерес към балета, учи ги на трудолюбие и упоритост, на добронамереност и позитивност. В читалище "Алеко Константинов“ тя продължава школата на Анастас Петров, основател на българския балет.

"Малка заличка, но тя носи полъх от миналото. Тя е една от школите на Анастас Петров. Той  е имал няколко школи в София, това е една от тях. Станките са антика, те не са мръднали, те са от обикновено дърво, не са от пластмаса, от метал, личи си как са издялани с длето. И това ми носи заряд, че аз съм съхранила неговата школа, че съм продължила неговите стъпки. Съхранила съм всичко това – не е мръднало. Секретарката на читалището ми каза: "Ти даде всичко от себе си в името на балета и в името на твоето дете.“

Това лято за първа година Катя Ангелова и Вяра Начева (примабалерина на Берлинската щатсопера) организират лятна академия по балет. Има интерес от децата и от родителите, но това, което прави впечатление на педагожката е, че родителите сякаш не разбират сериозността на балетното изкуство. Те влизат за един час и решават, че това не е за техните деца и си тръгват. Катя е категорична:

"Но не да влезеш в първия час и да кажеш, видях, не ми хареса. От първия час, когато се запознавам с децата – какво мога да подам. За един час балет не се учи, учи се цял живот. Училището на балета е цял живот. Това родителите не го осъзнават. Радвам се, че поставям основите на нещо подобно."

За себе си тя споделя: "Ако се предам – ще остарея. Аз не искам да остарявам. Искам да поддържам духа си младежки и това го постигам благодарение на балета. Балетът е моят хранител. Нямам много мечти – искам да съм здрава и да имам достатъчно  средства, за да преживявам, да не тежа на децата. Най-голямото богатство е здравето и духовната храна, която те успокоява."

Целият запис на интервюто можете да чуете в звуковия файл.