Лиляна Громкова: Не трябва да робуваме на учебни предмети, а да дадем свобода на мисълта на децата

Лиляна Громкова е родена в град Кула в семейство на агроном и домакиня. Определя детството си като трудно, но и много полезно. На 29 юни 1950 година загубва баща си и остава полусирак.

"Животът ни съвсем се преобърна в цялото  семейство. Есента на 1950 година брат ми замина за Суворовското училище, майка ми започна да изгражда къща и мен ме дадоха при нейна първа братовчедка. Изпратиха ме при родителите на баща ми, които по това време живееха в София.  Баба ми работеше в операта като шивачка, с изискан вкус. Често ме вземаше с нея в операта, на воля тичах из коридорите и за да ме озапти, ми предлагаше да ѝ помагам – да бродирам, да шия."

Лиляна завършва ЕСПУ "Васил Левски" – град Кула. За нея годините, прекарани в училището, са много полезни и изпълнени с много мероприятия. Няма любими предмети и учител, но завинаги остават в спомените ѝ преподавателите по български  език и литература – Олга Ценкова и Петър Янков, класния ѝ ръководител Тотка Андреева. След завършването на 11 клас започва работа в Телеграфопощенска станция на град Кула. По онова време момчетата задължително са отбивали военната си служба в казармата, а момичетата са работили в селското стопанство или в промишлеността. След първата си работа като телефонистка, следва кандидатстване в Софийския университет специалност "Българска филология“ и така започват нейните студентски години. Редовно учи три семестъра, след което се омъжва и продължава задочно. През 1976 година се дипломира. Започва работа като учител  в село Старопатица.  През 1978 година заминава за град Москва като курсист в Академията за обществени науки,  специалност "Международни отношения и външна политика“. Там се обучават 17 българи, от които само Лиляна Громкова е жена. Обучението в Академията ѝ дава възможност да се докосне до руската култура и литература и да общува със световни лидери.

Осем години от трудовия си стаж, от 1984 до 1992 година, Лиляна Громкова заема най-високото и отговорно място в управлението на окръжната образователната система - началник на направление "Народна просвета“, което по-късно се преименува в Регионален инспекторат по образованието.

"Искам да спомена един малко позабравен факт. Благодарение на целия екип, с който работехме,  през 1988 година Окръжната образователна система завоюва званието "Национален първенец“ по два показателя: отлична материална база на всички училища и най-много учители с висше образование. Достигнахме 47 % висшисти, при средно за страната 23-24%. Болката на екипа, с който работехме, бе, че в 60 населени места нямахме училища. В някои от тях имаше деца, имаше сгради, рушаха се. Но беше неразумно да се харчат пари за поддръжка на сгради и обучаването на децата, така се смяташе. Това доведе до обезлюдяването на селата. Болката сега ми е, че образованието с тези реформи повече буксува на едно място."

Учителската професия

"Трудна е тази професия, тя изисква да си новатор, да си смел човек, който може да пренебрегне разните разпоредби и изисквания, щом като те не са полезни за децата. Ние трябва да работим в името на бъдещето поколение и от това какъв пример ще им дадем, зависи какво ще е бъдещето на страната ни. Ако мога да вдъхна кураж на колегите, които ни слушат. Да бъдат смели, да не се съобразяват с някои наложени норми и изисквания, да рискуват и всичко това да изхождат от индивидуалната работа на дадения клас и от техния предмет. Аз съм рискувала много, моите часове са били под формата на дискусия. Давах свобода на учениците да изразяват своето мнение, те от своя страна ми подсказваха много оригинални идеи. С радост бих се върнала в училище да замествам за няколко дни свои колеги."

Животът

"Възприемам живота много емоционално и положително и се ръководя от три девиза: 1. Не хапя, но често си показвам зъбите и лая; 2.Добра с добрите, на злите не прощавам; 3. Стремя се да превръщам всяко поражение в победа, от която да изляза честно и да докажа, че съм морален човек."

Как се определя

"Определям себе си духом като много силен човек, жизнерадостен, винаги търсещ нови неща. Стремила съм се да бъда широкоскроен човек. Наследих от кулската фамилия трудолюбието. Наследила съм и любовта към Кулския говор, който е много особен, много богат и моята дипломна работа в университета е "Изследване на диалектните особености на Кулския говор“. Така че съм оставила и за поколенията нещо полезно. Обичам да общувам със забавни и интересни хора, елементарните ме изморяват и ограбват. Обичам да експериментирам и да поемам рискове. Неведнъж съм доказвала, че поемайки риск, следвайки своята интуиция, съм успявала и съм преодолявала много трудности, които за другите хора са изглеждали невъзможни."

ЕвроШвейцарски технически университет-Видин

"Тази тема е болезнена и я считам като един провал за нашия град, защото не се обединиха усилията на всички.  Подготовката започна в края на 2004 година, беше изграден един инициативен комитет с проф. Кръстьо Петков. Всичко, което трябваше да се направи, се координираше от Иван Хартарски от българска страна. Разработи се проектът, доказа се, че има възможност откъм материална база, определи се сграда за Ректорат. И стана тържественото откриване в аулата на епархийското училище. Присъстваха над 80 изявени личности. Много хора са забравили, че ние имахме лиценз. Обявен бе срокът за план -прием и учебната година трябваше  да стартира 2005 година. Три дни след тържественото откриване изведнъж ми забиха нож в сърцето –университет  няма да има. Намесили са се хора и спираме цялата дейност.

Разболях се. Разболях се, защото две години къртовска работа отидоха на вятъра, изложих се генерално пред хората, които привлякох  в този момент и така идеята остана само на хартия, само в главите ни. Никой от управляващите след тази дата не ме потърси и не ме попита, не назова името, макар че аз го зная кой е човекът, който се противопостави. Знаете ли колко хора са се отзовавали към нашия край и колко хора са искали този край да се развива. Тогава много хора смятаха, че тук ще дойдат много студенти от Европа и те ще бъдат насочени от техните правителства. До ден днешен такъв университет съществува в Швейцария. Това е нещото, което много ми е болно, че не се осъществи. Защо така си пречим, когато нещо е хубаво и когато почти е доведено докрай и не се осъществи."

Болка

"На местно ниво избираме хора, които трябва да работят като кметове, защото те трябва да работят, а не само да изискват от нас, гражданите. Избрали сме те ние, ще останеш тук и ще работиш до гроб тук. Този град ти е гласувал доверие. Те не се учат от предците, от техния опит. Родолюбци и хора – стопани, това искам аз от моите кметове."

Родословната памет

"Твърдо вярвам, че ние сме наследници на нашите предци и че всеки трябва да моделира съдбата си, за да може жизненият му път да е по-лек и да остави следа след него. Изследвала съм своето родословно дърво. Особено се гордея с прародителите си по бащина линия. Мой прадядо е даскал Саво Кюркчийски, роден в село Киряево, по-късно е един от основателите на началното училище в село Раковица. Оказа се, че има 34 втори братовчеди. Една част от тях съм открила, друга част продължавам да откривам. Родовата памет за мен е свещена."

Управляващите

"Да дадат пример със своя живот и със своето семейство и тогава да изискват от нас и да променят ненужните и даже  вредни закони, които не обслужват народа."

Приятелите

"...Са много ценно нещо, особено тези, с които общуваш на всякакви теми, които имат твоето доверие."

Книгите

"Чела съм много и продължавам  да чета всякаква  литература, чета законите. В момента чета книгата на Кубрат Томов "Изкуството да живеем ефективно“. Разработил е темата за училище на бъдещето. Не трябва да робуваме на учебни предмети, а да дадем свобода на мисълта на децата."

Музиката

"Слушам хубава музика и тогава най-мъдрото решение се ражда в главата ми. На първо място слушам песните на Роби Уилямс, мисля без думи, когато го слушам. Фил Колинс, Владимир Висоцки, Олег Газманов, Стоян Захариев ми харесват също. Най-много си почивам с "Болеро“ на Равел, зареждам се с положителна енергия и боен дух."

Семейството

"Семейството за мен е всичко."

Любим цитат

"Слушай всекиго, говори с малцина."

Любими места в България

"Любимото ми място това е Белоградчик. Рядко ходя там, но като отида, както казвам аз – пускам си акъл в отпуск и  каквото ми се случи, възприемам. Природа забележителна, чист въздух и много позитивни хора- балканджии."

Видин

"Това е градът, в който израснах професионално и съм горда, че оставих следа в образователната система наред с много други свои колеги. Голям е приносът ни за изграждането на материалната база на училищата и това, че ние подготвихме много специалисти, които, за съжаление, работят в чужбина и в други градове в страната."

Целият запис може да чуете в звуковия файл.