Жителите на планинското градче познават добре моя събеседник като виден общественик, активен съзнателен гражданин, с будна гражданска съвест, участващ във всички обществени прояви. Като основна цел в живота си е поставил подобряването на живота на пенсионерите, което е издигнал в своя кауза. Симеон Илиев е един от инициаторите за приемане на Закона за възрастните хора и един от организаторите на протестните действия на пенсионерите за преизчисляване на техните пенсии.
Роден е в село Долни Лом на 12 януари 1939 година, където с отличен успех завършва началното училище. Продължава образованието си в Техникум по механотехника в град Враца. През 1958 година излиза от казармата и кандидатства с любимия предмет българска литература в специалност Българска филология в Софийския университет. Така и не успява да учи висше образование. Започва работа като шлосер в Телефонния завод в Белоградчик. 35- години от трудовия си стаж отдава на този завод. Сменя различни работни места в Телефонния завод – технически контрол, секретар на заводската партийна организация, завеждащ бюро "Рационализации”, председател на профсъюзната организация. Със своята активност и желание за професионално развитие основава инструменталния цех, в който през годините броят на работещите нараства на 100 човека. От 2011 година е председател на пенсионерски клуб "Мадона”.
Ако искате да го срещнете, идете в сградата на пенсионерския клуб, той е неизменно там. Всеки ден, от сутрин до вечер организира събития, пътувания, участия, срещи, звъни по телефони, пише документи.
И така, днес седим на разговор със Симеон Илиев. Поводът е 1 октомври - Денят на възрастните хора.
За миналото:
"Гордост за нас беше нашата взаимоспомагателна каса. Благодарение на тази взаимоспомагателна каса много народ си направиха собствени къщи, защото раздавахме заеми с много ниска лихва. Почти половината град израстна с помощта на тези средства и разбира се, и от заплатите. Занимавах се и с почивно дело, охрана на труда, спортна дейност. В днешно време не виждам такава активност, която беше преди 30 години. Може би тези години, организационните в Комсомола и Профсъюза ми дадоха основата, закалката за организационната работа."
За каузата:
"За мен пенсионерската дейност е кауза. Кауза значи, че ще се боря докато мога за подобряване живота на хората. Трудностите, за съжаление са много, с които не можем да се преборим. Предимно от управляващите. Ние изградихме тази база, за да взимаме най-малки пенсии в света. През 2014 г. предложихме Закон за възрастните хора, тъй като пенсионерите са най-слабата част в обществото. За съжаление, поради това, че няма политическа воля, същият не се прие. И второто нещо, което искаме е преизчисление на всички пенсии. 600 хил. пенсионери получават пенсии под прага на бедността, под 330 лв. Редица документи, молби сме написали до различни инстанции, включително и до Европарламента. Макар и малка надежда, но има."
За примерите:
"Тормози ме, че хората са разделени, не са обединени, за да се борят за дадена кауза, за себе си. Силно впечатление ми правят хора, които проявяват саможертва, проявяват интерес, проявяват съчувствие. Силно впечатление ми направи Красимир Георгиев, който бяга 50 часа за дадена кауза. Ей такива примери ми харесват, за съжаление, те са малко. Аз бих участвал в такива форми, но възрастта и болестта не ми дават тази възможност."
За протестите:
"...Няма чуваемост от управляващите. Казват – няма пари, а ние казваме, че има пари, но никой не ни слуша. И още – не можем да се обединим всички сдружения, а отиваме към разделения, всеки се дели на две, на три, на четири. Затова се опитахме да обединим пенсионерите от Северозападна България, защото тук пенсионерите са най-ощетени. Това е мирен, социален протест."
За Пенсионерски клуб "Мадона":
"Съществуват две певчески формации в пенсионерския клуб – певческата група "Пей, сърце” и мъжки камерен състав. Певческата група съществува и работи вече пета година. До сега участниците в нея са печелили много конкурси и са донасяли много награди. Най-успешната година за тях е отминалата 2017 година, когато имат изяви на 31 сцени в страната и в чужбина.Това ги стимулира да продължават да обогатяват репертоара си и да стават все по-добри. Последният конкурс, откъдето се връщат изпълнителите с много отличия, е бил в град Бургас - Седмото издание на националния фестивал "Сребро в косите, песен в душите – край морето на Бургас“. Два пъти се явихме на сцена. Първият път – смесеният състав. На втория ден се проведе Гала-концерт и нашата група го откри. Там изпяхме три песни. Отделно мъжете – "Имате ли вино.“ Като почнахме да пеем тази песен, залата стана на крака и това беше върхът на шоуто, така да се каже."
За равносметката:
"Чувствам се удовлетворен, но и малко изморен. Може би от годините. И да дам един пример: в Белоградчик най-много срещи се провеждат, тъй като имаме най-добри условия. И една година имахме пак събиране, и наблюдавам, една женичка с две тояги, може би коксартроза, хората са се навързали на хоро, тя гледа, гледа и въпреки че не може да ходи, се хвана на хорото. Това ми напълни душата. Така че, в тези моменти се чувствам силно удовлетворен. Въпреки че има моменти, когато има отчаяние и трудности, но животът е сложен, разнообразен."
За работата:
"Много пъти съм казвал- умирам да работя за хора, с които да се разбираме. Това ме напряга, защото поемам повече работа самичък."
За дарителската дейност:
"Обичам да дарявам. Собствени книги съм дал в читалища в Челопек, Врачанско, на Ружинци, на село Дъбравка в Дом за възрастни хора. Обичам дарителската дейност. Преди години събрахме около 500 лв. хранителни продукти за децата на отец Иван в Якимово, лично аз ги носих. За съжаление, много хора цепят стотинката на две, тоест не участват в дарителски акции."
За здравето:
"Занемарих здравето си за сметка на обществените проблеми. Много критика имам и от семейството, и от хората, но не знам защо, на първо място слагам обществените проблеми, на второ място здравето. Докога ще изкарам, един Бог знае, но не се отказвам, докато мога да ходя!"
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..