Сиропиталище приютява децата на загиналите във войните видинчани преди век

Малко са документите за дейността на видинското сиропиталище. Важни сведения за него оставя възпитателят Никола Николов. Той самият е сирак и полага изключителни грижи за отглеждането на децата, на които посвещава дори и свободното си време, обясни историкът:

"Той наистина полагал всякакви грижи да помогне на децата във всяко едно отношение. Може би е бил много съпричастен към тяхната съдбата, защото и той остава сирак, когато е бил на 8 години. И наистина посвещава голяма част дори и от свободното си време, за да се грижи за децата, които той трябва да възпитава. Имало е различни спортни мероприятия, които  са се провеждали, активно са си сътрудничили с дружеството "Бдниски юнак". Голяма част от момчетата са тренирали футбол, момичетата са правили различни инициативи - обличали са се като лазарки, имало е смесен хора и мандолинен състав, което показва, че там са е развивала една значима дейност за възпитанието на тези деца..."

След 1926 година фондът за сираците от войните е закрит, средствата не достигат и 5 години по-късно сиропиталището също прекратява своята дейност. Момчетата са преместени в сиропиталище във Враца, а две години по-рано момичетата били настанени в Плевен.

Общо 280 деца живеят и растат във видинското сиропиталище през периода на неговото съществуване - 1918 до 1931 година. При своето проучване Христина Кирилова установява, че въпреки трудностите, децата израстват като достойни хора. Сред тях има флотски офицери, учители, ветеринарни лекари. Един случай показва, че децата сираци стават и добри хора, обясни историкът:

"Когато техният възпитател празнува своята 70-годишнина, голяма част от възпитаниците на някогашното сиропиталище създават един инициативен комитет и решават да зарадват своя възпитател, който преди всичко може би е бил като баща за тях. Има специално тържество, което провеждат на 24-25 август 1974 година...Паметни са снимките, които оставят от този хубав момент, най-вече тези, които са пред паметника на Трети пехотен Бдински полк, защото това е паметникът, изграден в памет на техните геройски загинали по бойните полета бащи."

Христина Кирилова продължава своето проучване на дейността на видинското сиропиталище, като се надява  и сведения от наследниците на някогашните негови възпитаници да обогатят историческите архиви.