Зимните депресии- мит или реалност?

Замисляли ли сте се някога за противоположностите? Изгрев и залез, ден и нощ, лято и зима, сън и бодрост. Възприемането на света в крайни и абсолютни категории е характерно за много от нас. Но питаме се, имат ли влияние върху човешкия организъм и психика тези крайности? Запитвали ли сте се някога защо зимата се чувствате много по-уморени след края на работния ден, за разлика от лятото? А защо след залез слънце, рязко залязва и желанието ни за работа? Чувствате ли се по-пълноценни през деня? Къде е връзката между кондицията и настроението на хората и часовото време, в което те работят?

Надали има някой, който да не е чувал израза "зимна депресия". От къде въобще произлиза той и защо хората свързват състоянията на депресия със зимния сезон? За отговор потърсихме психолога Юлияна Живова. Тя ни отговори на някои въпроси, сред които и този: "Имаме ли повод за притеснение, работейки през зимния сезон и основателен ли би бил той?". 

"Загубата на един час почивка, примерно, през нощта, води до недоспиване и чувство на умора. По-дългото слънчево греене, като цяло, се отразява добре на човешката психика. Човек по-дълго време през деня е жизнен, активен, има по-големи възможности за различна дейност, по-работоспособен е. Когато пък нощта е по-дълга от деня, сме принудени да сме по-дълго време в затворени пространства и това, като цяло, се отразява на психиката. Така че, вярно е това, че дългото слънчево греене се отразява на нашата работоспособност и жизненост."

Ако някои от нас могат да спазят съветите на психолозите, а именно- да работят в светлата част на деня, то има и такива, за които това е неосъществимо. Един от тези хора е Велизар. Той е охранител от дълги години. След казармата, за Велизар охранителната дейност е единственото, с което се занимава. Работи на смени и често се лишава от сън, но за него няма професия, с която да не може да се свикне.

"Не мисля, че човек, който дава нощни смени, е по-различен от останалите хора. Вярно е, че не се наспиваш достатъчно, но с всичко се свиква. Човек, който е професионалист в областта, в която работи, би трябвало да работи еднакво в двата случая, независимо каква е смяната на времето."

За Велизар термин като "зимна депресия" не съществува. Депресиите у хората той отдава не толкова на сезони или часове, колкото на склонността към подобни състояния на хората. За него всеки от нас е предразположен към дадена болест или състояние, а една такава смяна на времето само би отключила това усещане.

Сблъскахме се и с един видинчанин, който от 6 години работи нощен труд в Германия. За себе си казва, че предпочита да работи през нощта, тъй като е автобусен шофьор в градския транспорт. Твърди, че вечер е много по-спокойно- няма толкова трафик, нито толкова пасажери.

"Предпочитам да работя през нощта. Вечер е много по-спокойно. Няма никакъв трафик. Отделно, не е здравословно, това е факт. След четири-пет години работа като автобусен шофьор, започнаха и проблемите със стомах, кръст и ред други неща. Но сега, ако някой ме накара да карам през деня, надали ще се съглася. Предпочитам да карам през нощта. Мисля, че колкото и да е тежък нощният труд, не би могъл да доведе един здравомислещ човек до депресия или подобни състояния. Според мен хората се депресират повече от това, че трудът им не се заплаща и работят за мижави пари. Липсата на пари депресира хората, не работата. Затова аз реших да работя тук, в чужбина, а не в България."

За много хора зимният сезон и намаляването продължителността на деня води до лошо настроение, тревога и спад на силите. И е факт, че колкото по-студени и кратки стават дните, толкова по-лесно изпадаме в мрачно настроение. Хубаво е да използваме всеки удобен момент, за да излезем навън. Така тялото ни ще произвежда повече серотонин, а именно хормонът на щастието. Оттам нататък всичко зависи от нас. Затова, за да не се чувствате унили, неуравновесени или депресирани, започнете да гледате на зимата, като на един красив, изпълнен с чистота, приказни картини и горещи напитки пред топли камини сезон.