Арх. Станчо Веков: Трябва да правим избора си с чисто сърце и отворени към света

През целия си съзнателен живот Станчо Веков винаги е имал интерес към архитектурата, към сградите, към къщите, към материалното културно наследство. Така че изборът му да следва архитектура е логичен. Като ученик има щастието да посещава известната школа по рисуване "Паскин“, водена от преподавателя  Кръстьо Кръстев. Средното си образование завършва в Техникума по механотехника. Продължава в Университета по архитектура, строителство и геодезия (тогава Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС), дипломира се като архитект през 1973 година. До 2000 година живее и работи във Видин, в момента живее във Варна. Води лекции в дисциплината "Реконструкция на сгради“ като гост- преподавател във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" и в Частен университет УНИОН "Никола Тесла" в Белград. 

През 2011 година защитава докторска дисертация на тема "Новият живот на старите улици и квартали", с ръководител проф. Росица Никифорова, а през 2012 година получава титлата доцент. Дългогодишен секретар и председател на Съюза на архитектите в България (САБ)- Дружество Видин. За периода 2003- 2014 година е член  на Управителния съвет на Съюза на архитектите- Дружество Варна.

Арх. Станчо Веков е автор на проекти и реализации за жилищни, обществени, индустриално-складови сгради, интериор, дизайн, синтез на архитектурата с пластичните изкуства и естетизация на градската среда във Видин, Варна, Провадия, Свети Влас, София, Банкя, Белоградчик, Кула, Грамада и др.

Автор е на каталога "Изчезващите къщи/ Хубавите къщи“, както и на каталога "Реконструирани пространства 1 част -  Екстериорни пространства", издаден през 2012. Куратор е на дългосрочен проект в подкрепа на Националната кампания на САБ "Наследство в риск" с десет издания в градовете Варна, София и Созопол.

Арх. Станчо Веков е благодарен на съдбата, че го среща с учителя по рисуване Кръстьо Кръстев, благодарен е и на срещата си с уникалните преподаватели по време на следването си във  ВИАС– София, благодарен е на майка си, която го е подкрепяла в сбъдването на неговата мечта.

Поводът за идването на арх. Веков в любимия Видин е представянето на неговата изложба- плакат "Станчо Веков и приятели", както и изнасянето на публична лекция "Архитектура без граници – Франк Гери в Париж".

Архитект Станчо Веков с радост се връща към нашия край. Вълшебни спомени има от школа "Паскин" и учителя си Кръстьо Кръстев:

"За мен е особена гордост да бъда негов ученик и винаги си спомням с признателност за тези години. Спомням си дните събота и неделя, когато провеждахме тази школа в сградата на техникума. На най-горния етаж, на четвъртия, провеждахме тази школа. Едно хубаво източно слънце, особено зимата, топло, и ние рисуваме. Беше чудесно! И си спомням, че винаги с голямо нетърпение чаках да дойдат съботата и неделята, за да имаме тази възможност с този прекрасен педагог Кръстьо Кръстев, който направи толкова художници и архитекти и да съм един от тях."

Интересът му към рисуването е от детските години.

"Трябва да кажа, че дължа много на майка ми, която беше обикновена жена, светла ѝ памет, но тя винаги ме е подкрепяла. Когато винаги до тебе има близък, роден човек, това оказва голямо влияние и се явява съдбовно за бъдещето на съответното дете."

Желанието на Станчо Веков е да стане художник, да следва в Художествената академия. Съдбата, обаче, е отредила друго за младия талант.

"Винаги съм имал интерес към сградите, към къщите, така че моят избор да следвам архитектура беше логичен. Въпреки че имах още едно увлечение – режисурата, но не ме приеха. И добре, че стана така. Мисля, че има съдбовен път, който всеки един от нас не осъзнава в момента, но след време, когато изтекат годините, разбира и улавя целия този поток, който е логичен, неизменен и съдбовен. Архитектурата ми даде много. На първо място, възможността да работя за другите. И е много важно човек да има съответната отговорност. Ако един художник е на 100% артист, всичко зависи от него самия, дори да няма средства, може да рисува. Архитектурата е за самото място, тя не може да бъде преместена, тя е свързана с големи инвестиции. Може да има чудесни проекти, но ако всичко това не се реализира, смятайте, че това е отишло на вятъра. И второто нещо, архитектурата е белег за съответното технологично развитие на самата епоха. Така че, освен, че е отговорна, свързана е с участие на много хора, може да се каже, че е колективно изкуство. Винаги съм споменавал, че за да се появи една архитектура, трябва да има няколко фактора. Първият- автор - архитект и вторият- културата на възложителя."

Прекрасни са спомените на арх. Станчо Веков за следването му във ВИАС -  София.

"Много съм благодарен на целия преподавателски състав, защото това бяха колеги, които бяха завършили в Европа. Това е една школа, която е много солидна и благодарение на това, ние изкарахме едно следване, което беше на много високо ниво. Имам чудесни спомени от всички преподаватели. Всеки проект за мен беше едно предизвикателство. Поощренията, които съм имал от моите преподаватели за мен бяха от особено значение, давам си сметка колко е важно един преподавател да поощри своя студент и това определя съдбата му. По това време ние имахме разпределение и аз трябваше да се върна във Видин. Преди това трябваше да изкарам редовната си военна служба. Тъй като бях висшист бях само 40 дена в общите помещения. След един месец ме взеха да работя в проектантско бюро към поделението. За мен това време се превърна в един допълнителен бонус, плюс, защото не прекъснах работа си като начинаещ архитект. Такива са странните пътища в живота на всеки един от нас, които след това човек разбира колко естествено следват някакъв промисъл, може би Божия."

Около 30 години работи във Видин. За известно кратко време работи като заместник-кмет.

"Открих, че това не е моето място. Бях по-уморен физически, отколкото като работех като архитект. Защото, когато човек работи това, което му е присърце, усилието не се усеща като натоварване. Разбрах навреме, че това не е моето поприще. Защото по това време излезе строителството на банка "Земеделски кредит", сега "Първа инвестиционна", аз съм авторът. И това изискваше ежедневен контрол. И сметнах, че от морална гледна точка не е редно един заместник-кмет да отиде да си гледа обекта, а през това време гражданите да го търсят. И смятам, че е правилно, защото сградата стана много добре. От един етаж използваем успяхме да направим четири етажа. За мен това беше много специална задача. Това е сграда на българска банка на арх. Никола Нешов. Той е автор и на банята във Видин. Той е специалист по баните. Във Вършец строи две бани – старата и новата. После следва банята в Банкя. Днес можем само да съжаляваме, че във Видин не успяхме да запазим банята като такава, но това се оказа, че и в страната е така. Софийските минерални бани една част са музей на София. Много е жалко, защото в Будапеща са запазени тези бани и са действащи и благодарение на тях Будапеща има спа-туризъм. Особено зимата да усетят тази среда уникална на сецесион и т.н." – изказва мнението си арх. Станчо Веков.

Неизбежно стигаме до темата за Търговския дом, една от най-красивите сгради във Видин, сега вече несъществуваща. Но има възможност да бъде възстановена, защото е заснета преди разрушаването ѝ.

"Търговският дом  е свързан с моята практика, той трябваше да бъде съборен, за да се построи Партийният дом. И по една случайност на мен ми беше възложено да направя заснемане преди да бъде взривен. Спомням си среща с арх. Георги Стоилов, който обясняваше, че макар да се разруши, Търговският дом ще бъде възстановен. Това беше алтернативна мярка. През 1995 година имаше едно петно и ми беше възложено от една фирма разработка на офис-сграда. Идеята беше да апликирам главната фасада на Търговския дом едно към едно, тъй като не се реализира изцяло възстановяването на сградата. И ако продължим със случайностите, които не са случайни, сега във Видин обикалях и виждам един господин, който се оказа, че е новият собственик на това петно. Споделих с него, че имам проект за това място. И ще видим какво ще стане от тази "случайна" среща."

Разговорът ни продължава за това какво се случва с площада във Видин и какво ще загуби градът ни от реконструкцията, с която се разрушава настилката на цялата пешеходна зона.

"Дисертацията ми е на база на този мой опит, съчетана с последните тенденции в света. Първата част е "Реконструирани пространства". На корицата съм поставил площада във Видин от 90-те години, тъй като той е символ на най-красивия площад в България. Сега се руши, това е много жалко, и това е поредното недооценяване на една реализация и пример за най-добрата пешеходна зона в страната. Смятам, че можеше само да се реконструира, но не да се премахва. Защото като гледам сега това е масив. Днес да се построи това нещо е невъзможно и да се посяга на едни каменни масиви от гранит и от мрамор и сега се изхвърлят, и се трошат, и се заменят с бетон, това е равносилно, да не кажа тежка дума, престъпление! Жалко, защото Видин можеше да запази тази своя емблема и с нея да привлича и туристи, както е по целия свят. Опитахме се да предотвратим тази груба намеса. Една такава инвестиция е вече невъзможна. Сега стойността на тази реализация трябва да се оценява не само финансово, но и от естетическа гледна  точка. Културното наследство на Видин е огромно и то трябва да се използва като бъдещ потенциал на града."

Архитект Веков дава своето определение за смисъла на живота и приоритетите в него така:

"Човек трябва да остава верен на принципите си, най-напред да бъде човек, след това професионалист. Има значение какви срещи човек избира да определят избора му. Човек трябва да избира срещите си. Човек трябва да прави избора си с чисто сърце и отворен към света!"

Никога не забравя родния край и когато има възможност, винаги се връща у дома.

"Усещам Северозападния край като роден край. Личната отговорност на всеки един от нас е много важна и в това е разковничето на развитието на нашия край" – казва арх. Веков.

Пожеланията му към слушателите на Радио ВИДИН са:

"Да са здрави и да са позитивни. Да са отворени към света, да са съпричастни към хората в нужда и взаимно да си помагаме, това може да ни спаси!"

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.