Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бедни сме, но защо

Снимка: Радио ВИДИН

България е последна в класацията по материален жизнен стандарт в Европейския съюз показва изследване на икономистите на Българската академия на науките. Те са проучили и териториалните различия в страната, където водещ е Югозападният район. За 7 години- от 2010 г. до 2017 г., оценките за България спрямо ЕС са 4-6 пъти по-ниски, с тенденция на увеличаване. Това става ясно от собствено проучване на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН за състоянието и развитието на материалния жизнен стандарт и енергийната бедност в България, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“. Данните сочат, че средният коефициент на материален жизнен стандарт в ЕС за 2010 г. е бил 46.6%, докато в България - едва 9.9%, което ни нарежда на последно място сред 28-те държави. Най-висок стандарт - 90.8% е отчетен в Лихтенщайн, на опашката пред нас са три страни: Литва, Латвия и Румъния. Подредбата за 2017 г. е същата - средният коефициент в ЕС е 45.6%, в България - 7%. Страната ни отново е на последно място, пред нас са пак двете балтийски държави и северната ни съседка.

Къде се намира Северозападът в тази класация и позициите на областите Видин, Враца и Монтана

"Северозападният район подобрява позициите си като жизнен стандарт", коментира проф. Васил Цанов:

"Подреждането по райони търпи значителни промени, става ясно от обобщените данни за изминалите 7 години. Според тях Югозападният държи водеща позиция през целия период, значителни подобрения настъпват в Северен централен и Северозападен район, докато сред губещите се отличава Южен централен. Областите с подобрен жизнен стандарт са: Габрово, Плевен, Силистра и Разград, сред тези със значително снижаване на оценките - Сливен, Кърджали, Смолян и Варна..."

Какви са позициите в изследването по отделно на областите Видин, Враца и Монтана обяснява проф. Васил Цанов:

"Видин през 2010 година е в областите с критично равнище на жизнен стандарт... През 2017 година минава вече в средното равнища... Враца пада надолу. Те са били във високата група през 2010 година, сега пада, но е преди Видин... Монтана през 2010 година е била в групата с ниски доходи. След това се подобрява и там си остава в средната група..."   

Независимо, че между районите се наблюдава слаба тенденция на сближаване, диференциацията между областите се запазва, сочи анализът на двамата професори. Въпреки непрекъснато снижаване на жизненото равнище от 2010 г. насам, налице е намаляване броя на областите в критично състояние, обобщават те.

"Това, че България е на последно място в Европейския съюз по жизнен стандарт се вижда", коментира Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика:

"Основната причина за това състояние на България е неолибералният път, по който тя пое след 1989 година. Не само България, а и другите страни от Източна Европа... Процесите са много различни и динамични... Необходима е промяна..."

Според политическия анализатор Мирослав Попов, случващото се в България, е част от световния процес на все по-рязкото социално разслоение.


"Интеграцията на ромите е закъсняла. Тя не бива да се дели от общите проблеми в страната... Основният въпрос за България е накъде ще вървим през следващите десетилетия. Нужни са големи усилия, за да разберем случващото се в страната и по света..."
 

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45