Музиката облагородява човека и усъвършенства духа му

Георги Андреев е главен диригент на Националния ансамбъл "Филип Кутев", има зад гърба си множество пиеси за оркестър, за хорови и солови изпълнения. Той е автор на музиката на шоу спектакъла "Два свята" на Нешка Робева, пише музиката и за съчетанията на националния ни ансамбъл по художествена гимнастика. Свирил е с различни музиканти, сред които цигуларя Найджъл Кенеди. Ето какво каза Георги Андреев за Радио Видин:

На каква възраст беше първата ви среща с гъдулката и защо гъдулка?   

Аз бях тогава в пети клас, значи колко да съм бил годишен, може би 10 или 11- годишен. Защо точно гъдулка? И до ден днешен се чудя и аз защо точно гъдулка, но тогава си спомням, че присъствах на един концерт в Хасково (аз съм от Хасково) на оркестъра на ансамбъл "Искра" Търново, които свириха едно много полулярно и до ден днешен неостаряващо и неувяхващо "Балканджийско хоро" на Коста Колев, светла му памет. И там, вътре, има едно изключително бляскаво и въздействащо със своята простота и красота гъдулково соло, и като го чух това нещо, си казах: "Ето това е инструмента, на който искам да свиря!" Тогава просто ме завладя този звук на гъдулката и разбира се, последва обучение в музикалната школа в града, след това средно музикално училище в Широка Лъка, но там вече взех решение, да... Понеже усетих, че ме влекат други неща, освен гъдулката, по- как да го кажа, по-пространствени решения звукови и още оттогава реших вече да се насоча към композицията. След казармата- аз бях последния набор който служи две години - преди да следва висшето си образование. И след това вече в Българска държавна консерватория тогава, сега Държавна музикална академия "Панчо Владигеров" в класа по композиция на проф. Александър Текелиев- да е жив и здрав.

Вие сте много продуктивен композитор- автор на много пиеси за оркестър, за хорови и солови изпълнения. Как се случват нещата, трябва да има повод за създаването на музикално произведение или първо е произведението?

Всяко произведение си има различни корени, или провокации, или инспириране, или идея за създаване. Значи, няма някаква определена щампа или модел, или такъв принцип, по който... по-голямата част от нещата, които съм писал, са били по поръчка, да не кажа 99%. Както е казал великият Пьотр Илич Чайковски: "Композиторът трябва да е като обущаря - да работи всеки ден и предимно по поръчка". Но се е случвало и така да ме осени идея. Сега, вдъхновение е много... такава, вече изтъркана дума. Вдъхновението идва след като човек седне и започне да работи, тогава идва и вдъхновението. Както казва и Пушкин "Вдъхновението е гостенка, която не посещава мързеливите." Значи това са пълни измислици, дето си мислят хората, че седим на брега на морето или гледаме залеза, или отиваме в гората да слушаме птичките, да търсим музата или инспириране. Не, не не. Сяда се и понякога процесът е много, много тежък. Другото интересно нещо е, че за разлика от другите професии производствени, където натрупването на опит води до улесняване- т.е. колкото повече работи един стругар, толкова му е по-лесно, докато при композицията не е така - всяко следващо произведение носи своите предизвикателства, трудности и преодоляване на неща, които в предишните не са се срещали и всяко следващо произведение става все по-трудно. Не защото няма опит, напротив опита го има вече налице, професионализъм, всичко. Просто защото натрупаният материал зад гърба на композитора, написаното, е нещо като тежест, и той винаги трябва да бъде първо нов, второ оригинален, трето- на по-високо ниво.

От години работите с Ансамбъла ни по художествена гимнастика. Съчетанията, с които те печелят медали, се изпълняват на ваша музика, а според специалисти музиката е значима част от представянето им. Как се пише за медал?

....Както се изразява Илияна Раева, че съм бил златното момче на българската гимнастика. Значи музиката е от решаващо значение за това дали ще се спечели или не. Първо, защото самата тя въздейства със звученето си и второ, когато е избрана подходящо, написана подходящо, тя въздейства на самите състезателки и вече тяхната игра е съвсем друга. Не е просто изпълняване на конкретни задължителни елементи и съчетания и фигури и т.н. и технически работи, а вече е свързана и с по-лично усещане и удоволствие вече от самото изпълнение. Аз съм много щастлив, че музиката ми така пасва за едни такива хореографски цели, защото за мен художествената гимнастика не е спорт, тя е изкуство. А иначе как се пише? Ами трудно се пише, защото особено за олимпиадата в Пекин трябваше да напиша освен ансамбловите, и две индивидуални съчетания. За тях изискването е продължителността им да бъде минута и 29 секунди, значи в тази минута и 29 секунди трябва да се изгради цялото произведение, то да бъде произведение. Значи не в микро, а в нано мащаб човек трябва да започне, да развие и да завърши логично и всичко това трябва да се вмести в изключително малък брой тактове и съответно да има вътре всичките задължителни елементи като метроритмични комбинации, разни акценти, такива неща, които да са задължително в самото съчетание. Съчетанието се прави по музиката, което е правилният подход. Това беше наистина предизвикателство за един композитор, за да може да работи във всякакъв мащаб, както в огромен мащаб кантатно-ораториален, от порядъка на час и половина, два, така и в минута и 30 да се събере, да се организира логичната мисъл и да създаде произведение, не просто парче, отрязък от нещо.

18 години вече сте диригент на Ансамбъла, но не спирате да свирите и композирате. Как Ви е по-удобно - с диригентската палка, пред белия лист или с лъка на гъдулката?

18 години съм главен диригент, а преди това бях диригент на оркестъра. Още не бях завършил Консерваторията, когато станах диригент и може би това е една от причините да не съм емигрирал в чужбина, защото още преди да завърша, си намерих работа- по специалността, както се казва. В никакъв случай не искам да се сравнявам с този велик титан на музиката Сергей Рахманинов, но и при него е имало същата дилема, защото той е бил както... сега аз съм на светлинни години от неговото ниво, но и той се е чудел какъв е всъщност - композитор ли е, диригент ли е или е пианист, защото и в трите е гениален...Та, при мен зависи от ситуацията. Еднакво добре се чувствам. Това са различни видове музикална дейност, макар че имат много общо помежду си и едното помага на другото. Когато пиша, аз винаги се поставям на мястото и на музиканта, и на диригента - как ще се чувствам, така че да го напиша така- хем да не си нарушавам замисъла и концепцията, хем да стане максимално удобно и максимално подходящо, за да се направи с минимални усилия... Не говорим да е елементарно, но да няма излишни усложнявания и самоцелни трудности, които биха възпрепятствали и съответно утежнили репетиционния процес. По същия начин и като диригент- когато дирижирам, аз веднага виждам пък там какви са препъникамъните, така да се нарече, подводните камъни. И си казвам: "Тука така трябва да стане." И обратното пък- когато свиря на гъдулка, даже много пъти съжалявам в себе си, че нямам повече време да свиря на гъдулка, защото това е един инструмент с безкрайни художествени възможности. Не говоря за технически, защото тя не е много по-развита от първообраза си, който датира от преди Омирово време, но като художествени възможности, нюанси, цветове и звукова палитра е просто фантастичен инструмент. Човек когато знае какво иска, може да постигне много голямо въздействие именно чрез звука на гъдулката.

Не веднъж сте свирил с именити музиканти от различни жанрове, миналата година се надсвирвахте и с виртуозния Найджъл Кенеди. В "двубоя" не му отстъпвахте в импровизациите. Гъдулката, оказва се, не се дава на цигулката… допълват ли се двата инструмента, има ли място за гъдулката в класическата музика?

Всичко зависи от, както се шегуваме ние, "задинструменталното устройство", т. е. кой стои зад инструмента. Това тук е малко опасен въпрос, защото тя има място. Въпроса е точно как да се използва, защото гъдулката, за разлика от цигулката не е претърпяла тази еволюция на инструмента, каквато има примерно в семейството на струнни- лъкови от цигулковия тип. Те имат една 400- годишна история зад гърба си като лютиерство най-малкото и са направени така, че да могат да свирят заедно много, просто са усъвършенствани както в соловата си посока, така и в ансамбловата си посока. Докато гъдулката, както всички народни инструменти, е направена да свири солово, те не са много-много пригодни за оркестър, особено за симфоничен оркестър, който е претърпял твърде дълго развитие, докато се стигне до съвременната му комплектовка. Това са школи, школи, школи, поколения наред композитори в съчетание с музиканти, с лютиери, с майстори на инструментите, които са работили паралелно в тази посока, да се създаде това. Докато гъдулката може да се използва в един симфоничен оркестър, въпроса е как. Както и всеки народен инструмент. Всеки един инструмент, който е извън състава на оркестъра, малко или много трябва да се внимава как се употребява, защото може да звучи невероятно красиво, може да звучи крайно нелепо.

Имате съвместни концерти със сръбски и гръцки музиканти - има ли граници за музиката?

Не, не бих казал. Специално езика на музиката е абсолютно универсален. Даже ще използвам не само планетарен, той е вселенски език, защото действа на съвсем други нива на съзнанието, даже действа на подсъзнанието. Там няма езикова бариера, няма възрастова граница, няма полово разграничение, както и социално разграничение. Тя, музиката, е абсолютно универсален език за комуникация и колкото повече човек слуша хубава, качествена музика, толкова той не усеща това нещо веднага както примерно като отиде на солариум да излезе и да се види, че е почернял. Всяко слушане на качествена музика, като казвам качествена музика, имам предвид предимно класическа музика, защото тя е основата на всички останали музики.. Значи фолклорът и класическата музика, това са неща с абсолютно непреходна стойност и ценност, защото са надживели изпитанията на времето и проверката на поколенията. Така че, колкото повече се слуша такава музика, толкова човек се облагородява, без да осъзнава и духовно се усъвършенства.

Младите хора харесват ли тази музика?

Да, предимно младите хора. Аз още когато започнах да утвърждавам професионалния си път- това беше някъде 97-98-ма година, вече от 2000 година нататък аз разчитах предимно на това- младите да харесват това, което правя, защото старите не го харесваха. Смятаха, че съм еретик, че съм някакъв бунтар, който, грубо казано, се подиграва с фолклора и го третира по начин, по който не бива да се третира. Какво значи бива, не бива- това са някакви директиви и постулати, които важат примерно за един строеви устав в казармата, но в изкуството не бива да има ограничения и такива правила. Правилата са, докато човек се учи. Оттам нататък, след като ги овладее до съвършенство, вече всяко тяхно нарушаване елегантно прави произведението по-красиво.

Какво да очакват видинчани на Празничния концерт на 20 декември с видинската симфониета?

Аз съм много доволен и тук искам да отправя един поздрав към всички от град Видин, да им пожелая весело посрещане, както на Рождествените, така и на новогодишните празници. Да бъдат здрави, весели, щастливи, позитивни и да се употребява алкохол с мярка...

Ами на концерта, то ще бъде много интересен концерт, пъстър, относително нестандартен, защото ще имаме както солови изпълнения аз с гъдулката с оркестъра, така и моят партньор Хари Ешкенази, с който ще си партнираме на концерта. Както и той ще свири солови цигулкови неща- популярни, разбира се. Аз ще свиря две мои неща, така и заедно с него ще свирим в комбина неща, доста известни на хората, които познават класическата музика, а именно Арията на Йохан Себастиян Бах- прочутата, както и Чардаш от Монти- няма човек който не го знае. Така че ще бъде един празничен концерт, изпълнен с позитивна енергия, с една топла, дружеска и приятелска комуникация между изпълнителите и публиката.

Ако ви е любопитно как звучи "Тиха нощ, свята нощ", изпълнена на гъдулка, прослушайте звуковия файл.