Празнуваме Васильовден

На 1 януари Православната църква чества големия християнски празник Обрезание Господне и прославя един от стълбовете на Христовата вяра Свети Василий Велики. Той е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.

Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Заради примерния си живот и висока ерудиция Св. Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина. Това обясни за Радио ВИДИН свещеник Илия Симеонов и добави:

"Богослуженията за празника започват рано в църквата- в 8 часа с Утринна служба. В 9 часа е Светата Божествена Литургия. В този ден, в чест на Свети Василий Велики, се отслужва и Василиева Литургия, която е написана от самия него. Казва се Света Василиева Литургия".

Празникът е наричан още Васильовден, Василица или Сурваки, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки те сурвакат домакините и им пожелават здраве и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и монети.

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе. Обредната трапеза включва също баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.