Има ли кой да защити хората в селата от набези

Как живеят хората в селата в Северозапада и как оцеляват в условията на постоянен физически и психически тормоз от страна на малцинствата?

В конкретния случай става въпрос за видинското село Динково, което стана печално известно с пребития и ограбен възрастен човек- дядо Петко. Както казват местните хора, този дядо няколко пъти е бил обиран, но сега, когато и една централна телевизия излъчи репортаж по случая, в селото започват да идват по-често полицейски служители и жандармерия.

Според кмета основният проблем са набезите на местни хора от малцинството, които редовно крадат, чупят, унищожават къщите в селото, и затова са чести посетители в полицията. Но си знаят правата и остават безнаказани. Държат се нагло и безцеремонно даже и с кмета на селото Георги Дончев:

"Проблемът са ромските набези, полицаите ги хващат, свършват си работата, но такова е законодателството, че 24 часа по-късно ги пускат. И те се прибират насам с още по-голяма гордост и надменност, и наглост, все едно не е станало нищо. Почти няма къща и имот, който да не е обезкостен. Разбиват дограми за огрев, нищо че получават помощи за дърва. Колкото пъти съм се опитвал да говоря с тях. Аз нямам друг начин освен да говоря с тях, да ги убеждавам. Ефектът е никакъв, даже повече те вземат на подигравка. Знаят, че кметът може само да приказва, а не и да ги изсели. И те това го знаят много добре."

Кметът на Динково Георги Дончев се чувства безсилен пред наглостта на фамилия, от която е пропищяло цялото село. Полицейските служители идват и правят това, което е необходимо- задържат крадците, които в повечето случаи са непълнолетни. А после те отново са на свобода. Много от хората, пострадали от набезите, както и пребитият и ограбен дядо Петко, се оплакаха:

"Идват циганите и краднат, разбиват ти къщите, прозорците, ние сме си тук и те разбиват, и правят живо чудо. Значи разбиха ми толкоз пъти къщата. И оня си улаза и аз казвам толкоз пъти на майка му, че е влизал, не му обръщат никакво внимание... Тук един старец го биа, турил съм брадвичка до леглото, да се отбранявам... Може ли да не ме е страх, когато нощно време скачат в леглото ти."

Това, което витае в селото е думата „страх“. Как ли може да се чувства човек, който живее постоянно в страх от ограбване, пребиване, от това всеки момент да ти влязат в къщата?

Във връзка с този последен случай на побой и грабеж в село Динково в деня за парламентарния контрол, проведен в петък на 25 януари, видинският депутат от БСП Филип Попов отправи въпрос към министъра на вътрешните работи Младен Маринов за това как работи полицията на територията на област Видин и конкретно в село Динково. Ето и отговорът:

"През 2018 година мобилни екипи са посетили 146 малки населени места в област Видин, проведени са 172 срещи с кметове и жители на селата. От началото на октомври месец е създадена организация за посещение на населените места и от екипи на дирекция "Жандармерия". До 15 януари т.г. са посетени общо в област Видин 385 населени места. Конкретно за село Динково, обслужва се от полицейски участък в Ружинци. За времето от 1.01.2018-а до 11.01.2019-а са регистрирани 9 сигнала за извършени престъпления в селото. Четири са разкрити, две са прекратени, като единият случай не се касае за  престъпления от битова основа. Конкретно в случая извършителите са разкрити и са получили осъдителни присъди, предстои да бъдат привлечени като обвиняеми."

Дали това, което казва министър Маринов, е достатъчно, за да се почувстват местните хора поне малко защитени. Но докато продължава тази тенденция на произвол в българските села над местните хора, селата ни ще опустяват и ще загиват, тъй като никой нормален човек не би се върнал да живее в подобен ад. И още – полицейските служители си вършат работата, но може би е добре в подобни населени места тяхното присъствие да бъде много по-активно и засилено, за да не се стига до случаи на насилие и тормоз над мирните жители.

Дали мечтата на кмета на село Динково Георги Дончев, да вдъхне нов живот на селото и да докаже, че и в Северозапада може да се живее добре някога ще се сбъдне? Отговорът оставам на вас.