Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От Видин до Ангола за година и обратно


Екзотичното пътешествие описва днес в "Другата истина" видинската преводачка Даниела Колова, която преди години е част от екипа, който изгражда в град Бенгела завод за помпи. По това време градът, в който живее Даниела, е в епицентъра на продължилата близо 30 години гражданска война в Ангола. След получаването на независимост от Португалия през 1975 г., три Снимкаанголски партизански движения се борят за властта (чак до 2002 г.), като сравнително най-стабилно начело се задържат комунистите. За да възстановят разрушената си икономика, те викат специалисти от бившите социалистически страни, включително и от България. По тази линия в Бенгела идват и видински инженери от видинския помпостроителен завод "Г. Димитров". На Даниела е поверено да превежда техническата документацията и да осъществява контакта между българските специалисти и местните:

"Бенгела е град, разположен на около 450-500 км от столицата на Ангола, Луанда. До там задължително се пътуваше със самолет, защото разстоянието наистина не е малко и то в страна, където имаше гражданска война. Първо заминаха нашите специалисти, които трябваше набързо да минат курс по португалски. Колко научиха от езика- не знам, но поне съм сигурна , че съм ги научила да питат "какво е това" и да си поискат чаша вода. После трябваше да тръгна и аз. Набързо ме приеха в редиците на БКП и тръгнах. В Луанда на летището трябваше да ме посрещне наш представител на "Машиноекспорт". Той дойде, но имаше някакъв проблем с полета и трябваше да изчакаме на летището известно време, а денят беше много горещ- на мен ми се стори, че температурата там е около 100 градуса. СнимкаТова бе първата ми среща с Ангола. И още нещо. Първата дума, която трябва да научиш там, е "търпение". Там нещата се случват бавно и спокойно. Ако ти си нетърпелив, най-много сам на себе си да навредиш- нещата няма как да се случат по-бързо...

Българите в Бенгела от нашия завод заминаха на два транша, а аз бях там през цялото време. Освен тях, в града имаше и други българи. Интересното е, че там успях да се разболея и от малария, въпреки че имах вече ваксината против болестта още от България. Как се разболях, не знам, но имам известни подозрения, че още по време на престоя ми на летището в Луанда, някой малариен комар е успял да ме клъвне... За този период направо не искам да си спомням, беше ми много зле. За престоя ми в болницата - още повече. Там си бе истинска касапница. Лечението се състоеше в приема на три хапчета с размер на пул за табла. Това бе най-голямото наказание за мен, но нямаше как. Болестта протича много тежко. Ти си с много висока температура, тресе те и търсиш с какво да се завиеш, а навън градусите са над 40. Най-тежко бе първите три дни и после още няколко, докато се възстановиш. 

СнимкаПо това време различните групировки в Ангола подписаха споразумение, че повече няма да воюват. Това се случи на 31 май 1990 година. И отиваме ние при един съсед, португалец- сеньор Морра, тогава за пръв път стрелях и аз с автомат "Калашников". Така отбелязахме подписването на мира. Там всеки си има вкъщи някакво оръжие, като на почит са предимно руските. Там казваха:"Руская машина- хорошая машина". Ние, които живеехме в града, не сме имали проблеми, но извън него се водеха сериозни сражения. Спокойно беше. До нас не стигаха тези неприятни събития. Живеех си в самостоятелна квартира в града, далеч от другите колеги, но пък имах охрана пред къщата.  
На обекта работата също вървеше добре. Имахме само един инцидент с един местен, който, докато отварял един от сандъците с машини, бе го ухапал скорпион. Важното е, че човекът оцеля, но знам, че е бил доста зле. Веднъж отидохме и до една кафеена плантация, на около 50 км от Бенгела. В този район се отглеждаше доста кафе. Там трябваше да ходим със специални ботуши, защото в кафеените храсти живеят едни супер отровни малки зелени Снимказмии. За целта работниците беряха зърната със специални ръкавици. С една дума- брането на кафето си е доста рисковано и не особено лесно, но пък е разкошно...

В Бенгела имаше доста европейци. Дори съседката ми се оказа, че е също от Видин. С нея редовно си комуникирахме и често ходехме заедно на плаж." 

Още за живота в Бенгела, за местните ястия, какво е да ядеш риба меч или пържоли от морска костенурка, повече за местните нрави и животът в страна- арена на въоръжени междуетнически сблъсъци, както и за инфарктното пътуване на Даниела Колова за България, можете да чуете в звуковите файлове.

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Завърши проект за обновяване на улично осветление във Видин

Проект за модернизация на улично осветление приключи във Видин . Монтирани са близо 1000 лед осветителни тела. Проектът е на местната управа и се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост. "Средствата по него са 466 899,31 лева", подчерта Десислава Тодорова , заместник-кмет по европейски политики и инвестиции...

публикувано на 07.01.25 в 17:25

Образователен медиатор от Крушовица с грамота за принос към правата на човека

Образователният медиатор в ОУ "Христо Ботев" във врачанското село Крушовица Радослава Спасова бе номинирина за наградите на Български хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността. Тя получи почетна грамота от председателя на журито.  "Бих казала, че тази почетна грамота не е само за мен, тя е за всички..

публикувано на 07.01.25 в 14:15
Мая Асенова (вляво), класирала се на I място и Натали Иванова, заела II място в конкурса.

Ученичка от Монтана спечели първо място в конкурс за Вапцаров

Дванайсетоклсаничката Мая Асенова от Финансово-стопанската професионална гимназия в Монтана се класира на първо място в раздел "Литература", категория "Есе" в конкурс на тема: "За него - Живота - направил бих всичко", организиран от Първо основно училище "Никола Вапцаров" в Берковица. Инициативата е посветена на 115 години от рождението на поета..

публикувано на 07.01.25 в 13:00

Етиен Леви в "Час при зъболекаря": Красивата усмивка е задължителна

Известният изпълнител, музикален педагог и политик Етиен Леви гостува в рубриката "Час при зъболекаря" и разказа за някои от първите си срещи с лекар по дентална медицина. Преди да поеме по пътя към музикалната сцена и да стане част от вокална група "Трик", бъдещият певец често посещавал зъболекарския кабинет, тъй като и той като всички останали..

публикувано на 07.01.25 в 11:36

Цената на детското щастие

Днес на фокус поставяме рождените дни, но не при кого да е, а при тези, които най-нетърпеливо чакат заветната дата, а именно децата. Едва ли има човек, който като дете да не е питал поне около стотина пъти, а колко още дни има до рождения ми ден. Сигурна съм, че това е най-чаканият момент при децата, по-чакан дори от Коледа. Все пак говорим за..

публикувано на 06.01.25 в 15:05

Кои са по-значимите постижения в медицината през 2024 година

Нов медикамент, забавящ развитието на болестта на Алцхаймер, и ново лекарство за лечение на шизофрения са сред постиженията през изминалата 2024 година в областта на медицината в световен мащаб . В резултат от работата на учените са постигнати и други пробиви, които ни дават надежда, че можем да бъдем по-здрави и да живеем по-дълго. Проф...

публикувано на 06.01.25 в 14:00

Как преминават шофьорите в Румъния след приемането ни в Шенген

Частният паркинг, който служеше за буферен на Дунав мост при Видин е полупразен след отпадането на задължителния граничен контрол с Румъния. Още от средата на декември е изключен светофарът, който насочваше трафика. Организацията на движението се подпомага от дежурни екипи на МВР - Видин.  Частният паркинг, където преди се отклоняваха..

публикувано на 06.01.25 в 13:50