Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От Видин до Ангола за година и обратно


Екзотичното пътешествие описва днес в "Другата истина" видинската преводачка Даниела Колова, която преди години е част от екипа, който изгражда в град Бенгела завод за помпи. По това време градът, в който живее Даниела, е в епицентъра на продължилата близо 30 години гражданска война в Ангола. След получаването на независимост от Португалия през 1975 г., три Снимкаанголски партизански движения се борят за властта (чак до 2002 г.), като сравнително най-стабилно начело се задържат комунистите. За да възстановят разрушената си икономика, те викат специалисти от бившите социалистически страни, включително и от България. По тази линия в Бенгела идват и видински инженери от видинския помпостроителен завод "Г. Димитров". На Даниела е поверено да превежда техническата документацията и да осъществява контакта между българските специалисти и местните:

"Бенгела е град, разположен на около 450-500 км от столицата на Ангола, Луанда. До там задължително се пътуваше със самолет, защото разстоянието наистина не е малко и то в страна, където имаше гражданска война. Първо заминаха нашите специалисти, които трябваше набързо да минат курс по португалски. Колко научиха от езика- не знам, но поне съм сигурна , че съм ги научила да питат "какво е това" и да си поискат чаша вода. После трябваше да тръгна и аз. Набързо ме приеха в редиците на БКП и тръгнах. В Луанда на летището трябваше да ме посрещне наш представител на "Машиноекспорт". Той дойде, но имаше някакъв проблем с полета и трябваше да изчакаме на летището известно време, а денят беше много горещ- на мен ми се стори, че температурата там е около 100 градуса. СнимкаТова бе първата ми среща с Ангола. И още нещо. Първата дума, която трябва да научиш там, е "търпение". Там нещата се случват бавно и спокойно. Ако ти си нетърпелив, най-много сам на себе си да навредиш- нещата няма как да се случат по-бързо...

Българите в Бенгела от нашия завод заминаха на два транша, а аз бях там през цялото време. Освен тях, в града имаше и други българи. Интересното е, че там успях да се разболея и от малария, въпреки че имах вече ваксината против болестта още от България. Как се разболях, не знам, но имам известни подозрения, че още по време на престоя ми на летището в Луанда, някой малариен комар е успял да ме клъвне... За този период направо не искам да си спомням, беше ми много зле. За престоя ми в болницата - още повече. Там си бе истинска касапница. Лечението се състоеше в приема на три хапчета с размер на пул за табла. Това бе най-голямото наказание за мен, но нямаше как. Болестта протича много тежко. Ти си с много висока температура, тресе те и търсиш с какво да се завиеш, а навън градусите са над 40. Най-тежко бе първите три дни и после още няколко, докато се възстановиш. 

СнимкаПо това време различните групировки в Ангола подписаха споразумение, че повече няма да воюват. Това се случи на 31 май 1990 година. И отиваме ние при един съсед, португалец- сеньор Морра, тогава за пръв път стрелях и аз с автомат "Калашников". Така отбелязахме подписването на мира. Там всеки си има вкъщи някакво оръжие, като на почит са предимно руските. Там казваха:"Руская машина- хорошая машина". Ние, които живеехме в града, не сме имали проблеми, но извън него се водеха сериозни сражения. Спокойно беше. До нас не стигаха тези неприятни събития. Живеех си в самостоятелна квартира в града, далеч от другите колеги, но пък имах охрана пред къщата.  
На обекта работата също вървеше добре. Имахме само един инцидент с един местен, който, докато отварял един от сандъците с машини, бе го ухапал скорпион. Важното е, че човекът оцеля, но знам, че е бил доста зле. Веднъж отидохме и до една кафеена плантация, на около 50 км от Бенгела. В този район се отглеждаше доста кафе. Там трябваше да ходим със специални ботуши, защото в кафеените храсти живеят едни супер отровни малки зелени Снимказмии. За целта работниците беряха зърната със специални ръкавици. С една дума- брането на кафето си е доста рисковано и не особено лесно, но пък е разкошно...

В Бенгела имаше доста европейци. Дори съседката ми се оказа, че е също от Видин. С нея редовно си комуникирахме и често ходехме заедно на плаж." 

Още за живота в Бенгела, за местните ястия, какво е да ядеш риба меч или пържоли от морска костенурка, повече за местните нрави и животът в страна- арена на въоръжени междуетнически сблъсъци, както и за инфарктното пътуване на Даниела Колова за България, можете да чуете в звуковите файлове.

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Доц. Ива Гаврилова

Доц. Ива Гаврилова: Стремежът към целогодишен тен е изключително рисков за кожата

Всяко едно слънчево изгаряне в дългосрочен план означава риск от сериозни заболявания на кожата, включително и от рак. Това предупреди доц. Ива Гаврилова, хирург онколог, член на Българското дружество по дерматоонкология. Тя обясни също, че слънчевото изгаряне може да настъпи неусетно и на най-различни места. "Алармирам, че не е задължително да..

публикувано на 11.08.25 в 16:58

Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?

Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати..

публикувано на 11.08.25 в 16:30
Симеон Матев

Симеон Матев: Десетдневието в края на август ще предложи кратък отдих от горещините

Ново горещо предизвикателство , което води след себе си тежки последствия . Така определи лятото , което се " очертава като второто най-горещо ", климатологът Симеон Матев . "Настоящото лято е поредното горещо. Миналогодишното беше най-топлото до момента както в историята на България, така и в историята на Северозапада, а това лято е по..

публикувано на 11.08.25 в 15:35

Мария Спасова с нова песен сред финалистите на "Пролет ‘25"

Срещаме се с една млада талантлива дама - Мария Спасова , която вече не е непознато име за вас. Представяли сме ви нейни песни и преди - с характерния ѝ стил, улавящ едновременно нежност и сила. Родена в Берковица и израснала в Монтана, Мария носи в себе си едновременно чара на Северозапада и усещането за големия град. Сега тя се завръща с..

публикувано на 11.08.25 в 15:30

Бранковци – между забравата и очакването за по-добро бъдеще

Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба. "Само той ни е и връзката. И идва един път пощата...  Малко хора сме. Хляб карат през ден."..

публикувано на 11.08.25 в 14:00

Където има буря, Бог дава покой

В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.  "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..

публикувано на 10.08.25 в 08:00

9-годишна туристка от Козлодуй със златна значка от БТС

9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..

публикувано на 08.08.25 в 17:31