Българите в Бенгела от нашия завод заминаха на два транша, а аз бях там през цялото време. Освен тях, в града имаше и други българи. Интересното е, че там успях да се разболея и от малария, въпреки че имах вече ваксината против болестта още от България. Как се разболях, не знам, но имам известни подозрения, че още по време на престоя ми на летището в Луанда, някой малариен комар е успял да ме клъвне... За този период направо не искам да си спомням, беше ми много зле. За престоя ми в болницата - още повече. Там си бе истинска касапница. Лечението се състоеше в приема на три хапчета с размер на пул за табла. Това бе най-голямото наказание за мен, но нямаше как. Болестта протича много тежко. Ти си с много висока температура, тресе те и търсиш с какво да се завиеш, а навън градусите са над 40. Най-тежко бе първите три дни и после още няколко, докато се възстановиш.
По това време различните групировки в Ангола подписаха споразумение, че повече няма да воюват. Това се случи на 31 май 1990 година. И отиваме ние при един съсед, португалец- сеньор Морра, тогава за пръв път стрелях и аз с автомат "Калашников". Така отбелязахме подписването на мира. Там всеки си има вкъщи някакво оръжие, като на почит са предимно руските. Там казваха:"Руская машина- хорошая машина". Ние, които живеехме в града, не сме имали проблеми, но извън него се водеха сериозни сражения. Спокойно беше. До нас не стигаха тези неприятни събития. Живеех си в самостоятелна квартира в града, далеч от другите колеги, но пък имах охрана пред къщата.
На обекта работата също вървеше добре. Имахме само един инцидент с един местен, който, докато отварял един от сандъците с машини, бе го ухапал скорпион. Важното е, че човекът оцеля, но знам, че е бил доста зле. Веднъж отидохме и до една кафеена плантация, на около 50 км от Бенгела. В този район се отглеждаше доста кафе. Там трябваше да ходим със специални ботуши, защото в кафеените храсти живеят едни супер отровни малки зелени змии. За целта работниците беряха зърната със специални ръкавици. С една дума- брането на кафето си е доста рисковано и не особено лесно, но пък е разкошно...
В Бенгела имаше доста европейци. Дори съседката ми се оказа, че е също от Видин. С нея редовно си комуникирахме и често ходехме заедно на плаж."
Още за живота в Бенгела, за местните ястия, какво е да ядеш риба меч или пържоли от морска костенурка, повече за местните нрави и животът в страна- арена на въоръжени междуетнически сблъсъци, както и за инфарктното пътуване на Даниела Колова за България, можете да чуете в звуковите файлове.
Всяко едно слънчево изгаряне в дългосрочен план означава риск от сериозни заболявания на кожата, включително и от рак. Това предупреди доц. Ива Гаврилова, хирург онколог, член на Българското дружество по дерматоонкология. Тя обясни също, че слънчевото изгаряне може да настъпи неусетно и на най-различни места. "Алармирам, че не е задължително да..
Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати..
Ново горещо предизвикателство , което води след себе си тежки последствия . Така определи лятото , което се " очертава като второто най-горещо ", климатологът Симеон Матев . "Настоящото лято е поредното горещо. Миналогодишното беше най-топлото до момента както в историята на България, така и в историята на Северозапада, а това лято е по..
Срещаме се с една млада талантлива дама - Мария Спасова , която вече не е непознато име за вас. Представяли сме ви нейни песни и преди - с характерния ѝ стил, улавящ едновременно нежност и сила. Родена в Берковица и израснала в Монтана, Мария носи в себе си едновременно чара на Северозапада и усещането за големия град. Сега тя се завръща с..
Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба. "Само той ни е и връзката. И идва един път пощата... Малко хора сме. Хляб карат през ден."..
В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството. "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..
9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..