Ивелина Матева: С топли дрехи, червено вино и свинско месо оцеляваме през зимата в Палилула

Ивелина Матева, кмет на село Палилула

Снимка: Радио ВИДИН

Фрагмент от ''Посоките на делника'', 08.02.2019 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В малкото монтанско село постоянно живеят около стотина души, предимно възрастни хора, чиито деца са се изселили или в големия град, или в чужбина. Главната му забележителност е жп линията Видин- София, която минава през селото и четири пъти дневно на малката му гара спира влак. Освен това, нищо друго необикновено не се случва тук - просто едно от многото села в Българския Северозапад.

И все пак, Палилула си има свой собствен облик и характер. Той се оформя на първо място от интересното му име, за което има няколко легенди. Едната от тях разказва как още по време на турското робство оттук минал бей и на влизане в селото решил да си запали лулата. Но докато успее да я разпали напълно, вече били стигнали края на селото. Беят възкликнал: "Какво малко село - колкото една пали лула!" И така останало и името му- Палилула. Друга интересна версия представя кметският му наместник, Ивелина Матева:

"Името идва от древността. Навремето, в долната част на селото, където сега е изворът, е имало езеро. Тук е бил царският път и когато керваните минавали за Рим или Константинопол, се отбивали да си почиват. Тук те палели лулите си и си почивали ..."

В селото няма магазин, няма постоянен лекар или аптека. Няма дори назначени по някоя от програмите за временна заетост към кметството. И все пак, тук също живеят хора със своите радости и болки:

"Занимавам се с животновъдство- гледам крави и кози. Млякото е на 45 стотинки, а един чувал трици- 9.50 лв. Но кой го интересува това? Вземеш някой лев, дадеш го за животните, каквото остане- за теб и това е. Такъв ми е животът... Засега съм безработна. Трудно е, защото, когато си на временна работа все имаш някакви надежди. Работиш обаче по програмите шест месеца и после няма накъде... Селото е спокойно и хубаво, но няма работа... Живея от 20 години в селото след пенсионирането ми в Монтана. По професия съм учителка. Селото ни е на много хубаво място- гора, река, но е трудно за живеене. Хората са работели повече в селското стопанство и пенсиите им сега са много ниски- около 200- 300 лева. Проблем е също, че нямаме магазин, сол дори нямаме откъде да си купим... Здравна помощ нямаме отникъде. Много ни е трудно, че лекарствата трябва да си купуваме от Монтана. В Бойчиновци аптеката не работи със Здравната каса..."

Когато преди години дошла тук от Стара Загора, Ивелина Матева надали си е представяла как точно ще протече животът ѝ. Днес тя разчита единствено на себе си за решаването на проблемите:

"Сама си паля печката в кметството, сама чистя и снега отпред, на жп спирката, както и тази на училищния автобус. Когато мине снегоринът, остава сняг и с лопатата разчиствам след него, за да могат да минават колите. На самотноживеещите хора също правя пътеки до дървата и до тоалетните навън..."

Зимите тук са сурови, горските пожари през лятото са чести, а и река Ботуня плаши с наводнения. И за да не възникват нови проблеми, държи хората в селото да са готови за всякакви предизвикателства от природно или друго естество:

"Всяка година, при започването на зимния сезон, разяснявам на всички, че трябва да си купят свещи- поне 4 броя, два пакета ориз, леща, боб, най-малко 5 килограма брашно, хлебна сода и суха мая. Не се знае каква зима ще имаме и затова всяко семейство трябва да има хранителни запаси от първа необходимост поне за 3 дни. Също така им провеждам инструктажи за действие при земетресение, наводнение или химическа атака..."

И за да са готови да посрещнат предизвикателствата, в селото е създадена специална гасаческа група от доброволци:

"В нея участват мъже, жени, баби и дядовци. На всички съм направила тупалки- това са едни гуми с дървени дръжки, като мухоловките, но по-големи. Оставила съм ги на възлови места в селото. При възникването на пожар се обаждаме на телефон 112 и им даваме сведения докъде сме стигнали с гасенето му. Справяме се добре. Имаме график за това кой е с лопата и кой е с тупалка. Събирам ги със сирената или по телефона. След като свърши пожарът, отиваме до магазина, купуваме една каса бира, купуваме салам и месце за скарата, сядаме на центъра на селото до чешмата и така се отблагодарявам за помощта. Тези хора няма да бъдат в доброволния отряд, ако ти нямаш нужното отношение към тях. Всичко е диалог. Трябва да намериш начина да говориш и с възрастния, и с младия..."

Нашата работа тук не е само административна, а преди всичко- реална полза за хората, допълва кметският наместник. И може би и заради това, в селото все по-често се връщат и млади хора- едни от съседните градове, други чак от София, в къщите на своите предци...

Целите интервюта и подробности за живота в Палилула, можете да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ивелина Матева: С топли дрехи, червено вино и свинско месо оцеляваме през зимата в Палилула

Галерия

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Село Куделин- най-северната точка на България

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

За БНР

Радио Видин