Жители на Срацимирово: "Оставили са ни на доизживяване"

Хората тук са все възрастни- от 70 години нагоре. Имаме си също две англичанки и двама израелци. Те обаче не живеят постоянно в селото... Ако се случи някой празник, на петия или шестия ден ни карат хляба- вече плесенясал. Ето и сега, по празниците, беше същото. Просто не знам как може такова нещо? Това на какво прилича? Аз не знам в града пак ли така им карат хляба... Поне доктор да имаше. Това е в нашето село- нищо няма. Нищо...", коментират местни.

Че животът в селото не е от най-леките, не отрича и кметският наместник, Йотко Борисов. За разлика от другите села, където хората идват на крак при кмета, в Срацимирово кметският наместник лично посещава нуждаещите се. Това в повечето случаи е единственият начин да чуе проблемите им и ако може, да им помогне. Живее в горната махала- Гара Срацимир и всеки ден минава два километра и половина, за да дойде в кметството.

"Един от основните ни проблеми е свързан с обществения превоз. През селото не минава автобус. Всеки си търси сам начин, ако иска да пътува. В същото време пътят през селото е връзката с ГКПП "Връшка чука" и е доста натоварен. Трафикът е голям, настилката на пътя- лоша и хората се оплакват. 

В селото имаме ловна дружинка, но е малка и членовете ѝ са предимно възрастни. В района има доста чакали, а това показва, че няма вълци. Що се отнася до социалните дейности, хлябът в селото се кара от патронажа три пъти седмично. Храна не се кара, защото трябва хората да си я плащат, а повечето от тях не могат или не отговарят на условията за безплатна храна. Работни места нямаме, но и безработни- също. Пощата работи във вторник и в четвъртък до обяд, когато идва една жена от Грамада. С една дума- няма нещо кой знае колко интересно тук..."

И наистина, животът в това село днес може и да не е от най-интересните. То, както и други малки населени места от региона, е оставено на доизживяване- липсва превоз, липсва магазин, липсва лекарска и всякаква друга помощ за останалите тук възрастни хора. Накратко казано- като че ли няма никаква нужда и най-вече полза, някой да се занимава с това село или да инвестира в него. И докато така се разсъждава, Северозападът няма да се съживи. Защото освен в по-големите населени места, и тук, в тези изоставени селища, живот все още има и това не бива да се забравя.

Още за живота в село Срацимирово можете да чуете в звуковия файл.