Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бивши работници в Коми: Навремето изградихме една малка България в сърцето на тайгата - снимки и видео

19
Снимка: Фейсбук

В "Другата истина днес ще се върнем години назад във времето, за да си спомним за българските дърводобивници в Коми. Темата не е случайна- оказва се, че само за периода от 1967 година до 1985 година, през Коми АССР са минали над 100 000 български Снимкаграждани. И нещо интересно- през 1980 година е уреден и въпросът за освобождаване от работа в България на всички желаещи да заминат в Коми, като местата им се пазят.

От българските строители в Коми са построени близо 8 000 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища, 4 детски градини за 1 400 деца, една болница и три здравни пункта, както и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и гаражи. В България пък са изградени дървопреработвателни заводи за дървесина от Коми.

Това е част от официалната информация за пребиваването на българските работници и специалисти в Коми. Животът им там през годините е оставил незабравими спомени.

Снимка"Доволни сме много. Първо бях сам, после съпругата ми, с която се запознахме в Москва, дойде с договор на работа. Децата си  изучихме тук", разказва 73-годишният Цветан Тодоров от врачанското село Лиляче. В Коми той е прекарал 13 години от живота си:

"Децата завършиха там начално, средно и висше образование записаха, но после"Перестройката" леко пообърка нещата и се наложи да ги прехвърлим в България. Ние живеехме в Усогорск- център на четирите българските селища в Коми. Аз работех към Топлофикация първоначално, а после бях и началник склад. Съпругата ми пък беше счетоводител. Що се отнася до заплащането, мога да кажа, че бе добро, защото бе по-високо от това в България..."

СнимкаНепосредствено след подписването на документа за сътрудничество, между България и бившия СССР, са предприети мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове. За директор на Горското промишлено предприятие в Коми е назначен инж. Георги Стоев. Започва набирането на работници. На 4 февруари 1968 г., при минус 40 градуса студ в тайгата, е изпратена първата група от 50 души начело с директора по строителството - инж. Никола Петков. Мнозина се поизплашили и искали да се върнат, поради което е изпратена делегация , която успява да ги задържи.
Една от най-ниските температури, отбелязана в годините, когато нашенците са били в Коми, е през зимата на 1978-1979 година- минус 53 градуса.

Снимка"В Коми наистина беше много студено. Ние обаче свикнахме и твърдя, че там бяхме много по-здрави отколкото тук. Аз не си спомням там да съм кашлял...

Когато първите българи дошли в тайгата, там не е имало нищо. После прокарват железницата, после започват да строят и пътищата... Условията за живот бяха прекрасни. Задоволени бяхме с всичко- газ, парно, топла вода, всичко обзаведено. През Коми мина половин България. Четири селища, много народ. В Усогорск имаше две училища от първи до единадесети клас. В останалите български селища също имаше училища. Някои хора бяха дошли за да си изучат децата, други пък заради прословутите леки коли. Навремето да купиш кола не бе толкова лесно. Една малка България в сърцето на Коми.

СнимкаСега, ако държавата съумее да поднови тези връзки с Русия, няма да сбърка. Това ще бъде едно страхотно богатство за нас. Да внасяме дървесина и да подновим взаимоизгодните си връзки. Това би помогнало на много хора..
."

На същото мнение е и Панайот Панайотов от село Черкаски. Той е само на  26 години, когато авантюристичният му дух го отвежда насред тайгата. Един от пионерите, дървосекачи в Благоево и Усогорск- за хората работили там, тези имена значат много:

"Освен че се добиваше дървесина, строяха се и жилища за работниците там. Ние живеехме в домове, построени от български строители. После тези жилища останаха за руснаците. Най-вече за военнослужещите, командировани в другите тогава социалистически страни. И още нещо любопитно- по време на Втората световна война Хитлер е пратил в Коми една войска без да  съобрази, че тук с обикновено войнишко облекло не се живее. Когато докладвали на Сталин за десанта, той само попитал как са облечени. Като разбрал, махнал с ръка и казал да ги оставят. Нямало нужда да се занимават с тях. Там зимата е 8- 9 месеца. Аз съм се качвал на вишка да гледам тайгата. Не можете да си представите за какво става дума. Едно безкрайно Снимкапространство прорязано само от реките. Гори до хоризонта. Но все пак, колкото и да е величествена тази гледка, е леко еднообразна. В гората имаше и много животни. И ние, българите, понеже сме си авантюристи, намерихме начин да си купуваме оръжие и ходехме на лов. Но не мога и да не кажа, че е доста опасно човек да отиде да ловува в тайгата сам...

За съжаление завърши една епопея, свързана с историята на горското ни стопанство, а що се отнася до мен, признавам, че спомените ми за този период от живота ми са изпълнени с носталгия..."

Когато през 1967 г. нашите дървосекачи за първи път слизат на крайната спирка на ж.п. линия Микун - Кослан, пред тях са се ширели безкрайни горски масиви, покрити с кристално чист северен сняг, потопени в тайнствена тишина. Точно там през тези години нашите работници и специалисти оставят и част от своята младост.

Целите интервюта и подробности по темата чуйте в звуковия файл.


В материала са използвани снимки и видеоматериал от групата "Българите работили в Коми", elenа elena, Панайот Панайотов, Георги Адамов

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Жители на Мездра искат достъп до имотите си. АПИ казва, че имат

Жители на Мездра настояват да се осигури достъп до два квартала и вилна зона при модернизацията на международния път Е-79 в района. Иван Георгиев е сред засегнатите граждани. По думите му стигането до имотите е затруднено заради изграждането на нов пътен възел в землището на Мездра и село Крета, който ще обслужва изграждащия се скоростен път..

публикувано на 21.11.24 в 13:00

"Кауза Северозапад" търси решения за проблемите на региона

Как едно гражданско сдружение може да помогне за съживяването на Северозапада? За мисията на „Кауза Северозапад“ говорим с Теменужка Цветкова и Боян Аврамов от неправителствената организация. Сдружението е учредено през август. Екипът е от експерти и професионалисти в различни области, каза председателят Теменужка Цветкова. Наскоро..

публикувано на 21.11.24 в 10:20

Вокална група "Пъстрeнец Jr." в Монтана отбелязва "пълнолетие" с концерт

Осемнайсет години от създаването на Вокална група "Пъстренец Jr." към Младежкия дом в Монтана се навършват днес, 21 ноември, в Деня на християнското семейство.  Подбраната програма е пъстра и включва изпълнения от най-малките певци, които са 7-8-годишни, през утвърдени солисти, печелили награди от престижни конкурси, до гост-изпълнители –..

публикувано на 21.11.24 в 10:00

В "Музикална зона" на 21 ноември 2024 слушаме Куинси Джоунс – 3 част

През 1981 г. излиза албумът "The Dude" с участието на редица студийни музиканти. Номиниран е за 12 награди "Грами", спечелвайки три. Наистина Куинси Джоунс може да бъде наречен "обединител" сред музикантите и нациите, както казва за него Джо Байдън, визирайки супергрупата USA for Africa, която с протекцията на Джоунс създава благотворителния сингъл..

публикувано на 21.11.24 в 09:00

Рязък скок отбелязват цените на имотите във Видин

Брокери отчитат покачване на стойността на имотите в Северозапада. Цените на годишна база във Враца се покачват със 17.5%, във Видин - с 22.6 на сто,  в Монтана - с 20.6%. В София, където търсенето на жилища е най-голямо, годишният ръст е 6.9 на сто. Според едни експерти, поскъпването на имотите в Северозапада вероятно е следствие на..

публикувано на 20.11.24 в 17:20

Оряхово празнува

С различни инициативи в Оряхово отбелязват празника на града . Програмата започна с изложбата "Ретроспекция на рекламата за Оряхово". Заедно с нея бе представено и видео с добавена реалност към експозиция "Възраждане". Директорът на Историческия музея Евгения Найденова обясни, че рекламата винаги е важна за едно селище, за да представи своите..

публикувано на 20.11.24 в 15:34

Питат кмета за паркирани автомобили в училищен двор във Видин

Община Видин дала ли е съгласие в двора на Средно училище "Цар Симеон Велики" да се паркират леки автомобили? Въпросът е на председателя на Общинския съвет Светослав Славчев към кмета д-р Цветан Ценков и е едно от питанията, на които градоначалникът се очаква да отговори на следващото заседание на местния парламент.  Училищният двор е публична..

публикувано на 20.11.24 в 15:13