19
граждани. И нещо интересно- през 1980 година е уреден и въпросът за освобождаване от работа в България на всички желаещи да заминат в Коми, като местата им се пазят.От българските строители в Коми са построени близо 8 000 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища, 4 детски градини за 1 400 деца, една болница и три здравни пункта, както и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и гаражи. В България пък са изградени дървопреработвателни заводи за дървесина от Коми.
Това е част от официалната информация за пребиваването на българските работници и специалисти в Коми. Животът им там през годините е оставил незабравими спомени."Доволни сме много. Първо бях сам, после съпругата ми, с която се запознахме в Москва, дойде с договор на работа. Децата си изучихме тук", разказва 73-годишният Цветан Тодоров от врачанското село Лиляче. В Коми той е прекарал 13 години от живота си:
"Децата завършиха там начално, средно и висше образование записаха, но после"Перестройката" леко пообърка нещата и се наложи да ги прехвърлим в България. Ние живеехме в Усогорск- център на четирите българските селища в Коми. Аз работех към Топлофикация първоначално, а после бях и началник склад. Съпругата ми пък беше счетоводител. Що се отнася до заплащането, мога да кажа, че бе добро, защото бе по-високо от това в България..."
Непосредствено след подписването на документа за сътрудничество, между България и бившия СССР, са предприети мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове. За директор на Горското промишлено предприятие в Коми е назначен инж. Георги Стоев. Започва набирането на работници. На 4 февруари 1968 г., при минус 40 градуса студ в тайгата, е изпратена първата група от 50 души начело с директора по строителството - инж. Никола Петков. Мнозина се поизплашили и искали да се върнат, поради което е изпратена делегация , която успява да ги задържи.
Една от най-ниските температури, отбелязана в годините, когато нашенците са били в Коми, е през зимата на 1978-1979 година- минус 53 градуса.
"В Коми наистина беше много студено. Ние обаче свикнахме и твърдя, че там бяхме много по-здрави отколкото тук. Аз не си спомням там да съм кашлял...
Когато първите българи дошли в тайгата, там не е имало нищо. После прокарват железницата, после започват да строят и пътищата... Условията за живот бяха прекрасни. Задоволени бяхме с всичко- газ, парно, топла вода, всичко обзаведено. През Коми мина половин България. Четири селища, много народ. В Усогорск имаше две училища от първи до единадесети клас. В останалите български селища също имаше училища. Някои хора бяха дошли за да си изучат децата, други пък заради прословутите леки коли. Навремето да купиш кола не бе толкова лесно. Една малка България в сърцето на Коми.
Сега, ако държавата съумее да поднови тези връзки с Русия, няма да сбърка. Това ще бъде едно страхотно богатство за нас. Да внасяме дървесина и да подновим взаимоизгодните си връзки. Това би помогнало на много хора..."
На същото мнение е и Панайот Панайотов от село Черкаски. Той е само на 26 години, когато авантюристичният му дух го отвежда насред тайгата. Един от пионерите, дървосекачи в Благоево и Усогорск- за хората работили там, тези имена значат много:
"Освен че се добиваше дървесина, строяха се и жилища за работниците там. Ние живеехме в домове, построени от български строители. После тези жилища останаха за руснаците. Най-вече за военнослужещите, командировани в другите тогава социалистически страни. И още нещо любопитно- по време на Втората световна война Хитлер е пратил в Коми една войска без да съобрази, че тук с обикновено войнишко облекло не се живее. Когато докладвали на Сталин за десанта, той само попитал как са облечени. Като разбрал, махнал с ръка и казал да ги оставят. Нямало нужда да се занимават с тях. Там зимата е 8- 9 месеца. Аз съм се качвал на вишка да гледам тайгата. Не можете да си представите за какво става дума. Едно безкрайно
пространство прорязано само от реките. Гори до хоризонта. Но все пак, колкото и да е величествена тази гледка, е леко еднообразна. В гората имаше и много животни. И ние, българите, понеже сме си авантюристи, намерихме начин да си купуваме оръжие и ходехме на лов. Но не мога и да не кажа, че е доста опасно човек да отиде да ловува в тайгата сам...
За съжаление завърши една епопея, свързана с историята на горското ни стопанство, а що се отнася до мен, признавам, че спомените ми за този период от живота ми са изпълнени с носталгия..."
Когато през 1967 г. нашите дървосекачи за първи път слизат на крайната спирка на ж.п. линия Микун - Кослан, пред тях са се ширели безкрайни горски масиви, покрити с кристално чист северен сняг, потопени в тайнствена тишина. Точно там през тези години нашите работници и специалисти оставят и част от своята младост.
Целите интервюта и подробности по темата чуйте в звуковия файл.
В материала са използвани снимки и видеоматериал от групата "Българите работили в Коми", elenа elena, Панайот Панайотов, Георги Адамов
В навечерието на Деня на народните будители Младежката организация БУМ (Будни, Устремени Мездренчани) организира и нициатива с кауза. Чрез забавна викторина участниците ще си припомнят важни моменти от нашата история. Идеята е да бъдат събрани средства, които ще бъдат дарени на Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) в Мездра. С тях ще бъдат закупени..
Годишните пръстени на вековни дървета пазят следи за това как струйното течение е оформяло екстремното време в миналото. Това показва из следване в Nature. Катедра "Дендрология" към Лесотехническия университет работи от години по тези въпроси, каза доц. Момчил Панайотов: "Конкретно с вековните мурови гори може би вече стават около..
Над 1 милион и 400 000 лева ще бъдат отпуснати за реставрация и социализация на видинската Стамбол капия. Средствата са по проект " Стамбол капия - между миналото и настоящето" по програма "Развитие на регионите 2021-2027". Целта на дейностите е капията да се превърне в още по-привлекателна туристическа забележителност, информира..
Норвежкият музикант с полски корени създава и изпълнява музика вече над шест десетилетия. Повлиян от норвежкия фолклор, геният му не признава граници - активен е както в стила джаз, така и в други жанрове като класика, уърлд музика, ню ейдж, ембиънт. Творчеството му е разнообразно - от влиянията на Индия и Пакистан до грегорианската църковна музика...
Нови STEM кабинети по роботика бяха открити днес във видинското училище "Любен Каравелов". STEM центърът се състои от два кабинета по компютърно моделиране и информационни технологии, работилница по роботика и кабинет по география и икономика. Има и 6 високооборудвани класни стаи. Два от кабинетите са оборудвани с 75 инчови интерактивни..
Изложба на художника Петър Йедличка ще бъде подредена утре в художествена галерия "Никола Петров" във Видин. Петър Йедличка е художник с богато международно присъствие - роден в Брно (Чехия), завършил Национална художествена академия (НХА) в София. Творбите му се отличават с експресивна живопис, темите, върху които работи, често са..
Излезе от печат най-новата книга на Светла Дамяновска . Книгата е с метафоричното заглавие "Силни в слабостта си" и съдържа 11 разказа и 11 есета на разнообразни теми, засягащи съвременното общество. Интересното е, че това е книга, която в себе си съдържа две книги, обединени в едно общо книжно тяло, обясни авторката Светла Дамяновска...