19
граждани. И нещо интересно- през 1980 година е уреден и въпросът за освобождаване от работа в България на всички желаещи да заминат в Коми, като местата им се пазят.От българските строители в Коми са построени близо 8 000 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища, 4 детски градини за 1 400 деца, една болница и три здравни пункта, както и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и гаражи. В България пък са изградени дървопреработвателни заводи за дървесина от Коми.
Това е част от официалната информация за пребиваването на българските работници и специалисти в Коми. Животът им там през годините е оставил незабравими спомени."Доволни сме много. Първо бях сам, после съпругата ми, с която се запознахме в Москва, дойде с договор на работа. Децата си изучихме тук", разказва 73-годишният Цветан Тодоров от врачанското село Лиляче. В Коми той е прекарал 13 години от живота си:
"Децата завършиха там начално, средно и висше образование записаха, но после"Перестройката" леко пообърка нещата и се наложи да ги прехвърлим в България. Ние живеехме в Усогорск- център на четирите българските селища в Коми. Аз работех към Топлофикация първоначално, а после бях и началник склад. Съпругата ми пък беше счетоводител. Що се отнася до заплащането, мога да кажа, че бе добро, защото бе по-високо от това в България..."
Непосредствено след подписването на документа за сътрудничество, между България и бившия СССР, са предприети мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове. За директор на Горското промишлено предприятие в Коми е назначен инж. Георги Стоев. Започва набирането на работници. На 4 февруари 1968 г., при минус 40 градуса студ в тайгата, е изпратена първата група от 50 души начело с директора по строителството - инж. Никола Петков. Мнозина се поизплашили и искали да се върнат, поради което е изпратена делегация , която успява да ги задържи.
Една от най-ниските температури, отбелязана в годините, когато нашенците са били в Коми, е през зимата на 1978-1979 година- минус 53 градуса.
"В Коми наистина беше много студено. Ние обаче свикнахме и твърдя, че там бяхме много по-здрави отколкото тук. Аз не си спомням там да съм кашлял...
Когато първите българи дошли в тайгата, там не е имало нищо. После прокарват железницата, после започват да строят и пътищата... Условията за живот бяха прекрасни. Задоволени бяхме с всичко- газ, парно, топла вода, всичко обзаведено. През Коми мина половин България. Четири селища, много народ. В Усогорск имаше две училища от първи до единадесети клас. В останалите български селища също имаше училища. Някои хора бяха дошли за да си изучат децата, други пък заради прословутите леки коли. Навремето да купиш кола не бе толкова лесно. Една малка България в сърцето на Коми.
Сега, ако държавата съумее да поднови тези връзки с Русия, няма да сбърка. Това ще бъде едно страхотно богатство за нас. Да внасяме дървесина и да подновим взаимоизгодните си връзки. Това би помогнало на много хора..."
На същото мнение е и Панайот Панайотов от село Черкаски. Той е само на 26 години, когато авантюристичният му дух го отвежда насред тайгата. Един от пионерите, дървосекачи в Благоево и Усогорск- за хората работили там, тези имена значат много:
"Освен че се добиваше дървесина, строяха се и жилища за работниците там. Ние живеехме в домове, построени от български строители. После тези жилища останаха за руснаците. Най-вече за военнослужещите, командировани в другите тогава социалистически страни. И още нещо любопитно- по време на Втората световна война Хитлер е пратил в Коми една войска без да съобрази, че тук с обикновено войнишко облекло не се живее. Когато докладвали на Сталин за десанта, той само попитал как са облечени. Като разбрал, махнал с ръка и казал да ги оставят. Нямало нужда да се занимават с тях. Там зимата е 8- 9 месеца. Аз съм се качвал на вишка да гледам тайгата. Не можете да си представите за какво става дума. Едно безкрайно
пространство прорязано само от реките. Гори до хоризонта. Но все пак, колкото и да е величествена тази гледка, е леко еднообразна. В гората имаше и много животни. И ние, българите, понеже сме си авантюристи, намерихме начин да си купуваме оръжие и ходехме на лов. Но не мога и да не кажа, че е доста опасно човек да отиде да ловува в тайгата сам...
За съжаление завърши една епопея, свързана с историята на горското ни стопанство, а що се отнася до мен, признавам, че спомените ми за този период от живота ми са изпълнени с носталгия..."
Когато през 1967 г. нашите дървосекачи за първи път слизат на крайната спирка на ж.п. линия Микун - Кослан, пред тях са се ширели безкрайни горски масиви, покрити с кристално чист северен сняг, потопени в тайнствена тишина. Точно там през тези години нашите работници и специалисти оставят и част от своята младост.
Целите интервюта и подробности по темата чуйте в звуковия файл.
В материала са използвани снимки и видеоматериал от групата "Българите работили в Коми", elenа elena, Панайот Панайотов, Георги Адамов
Жители на Видин не са съгласни с новото ограничение за паркиране на улица "Христо Ботев“ в града. В рамките само на един ден над 300 души са се подписали с искане мярката да отпадне, а още подписи на недоволни продължават да се събират. Става дума за участъка между улиците "Широка“ и "Гео Милев“, където живеещите твърдят, че нямат къде да..
В навечерието на Никулден Община Враца организира фотоизложба под наслов "Моят рибарски улов“. Инициативата дава възможност на всички почитатели на риболова да споделят снимки на своя най-голям или най-атрактивен улов, а по-късно кадрите ще "оживеят" в експозиция за Никулден, която ще бъде подредена на площад "Христо Ботев" в града под Околчица...
Забавеното строителство на скоростния път Видин - София стана повод за реакция от страна на Общинския съвет във Видин, депутати от региона и граждански организации. В декларация на местния парламент бе изразено несъгласието на властта и гражданското общество във Видин с водената държавна политика по отношение на Северозападния регион като цяло...
Единадесетгодишният Михаил Нонински представи преди дни своята дебютна книга в Младежки дом - Враца. Тя носи заглавието „Истории за смели мечти“ и включва петнадесет приказки и разкази, които младият автор е писал в продължение на три години. Горица Маджарска е ръководител на литературния клуб „Иноватори в действие“, който съществува вече пет..
Драматичен театър „Владимир Трандафилов" във Видин търси своето ново попълнение. Наскоро бе обявен кастинг, чрез който се набират само професионални актьори, мъже до 30 години, във връзка с нов предстоящ театрален проект. Според директора на културната институция Кирил Кирилов възрастовото ограничение е свързано с това, че всяка трупа има..
На 25 ноември отбелязваме Международния ден за премахване на насилието срещу жени . По данни на Националния статистически институт всяка пета жена в България е била жертва на психическо, а всяка единадесета на физическо или сексуално насилие . В Международния ден от сдружение "Заедно за бъдеще" обявиха кампанията..
Във Видин започва курс за творческо писане за ученици. Целта е децата да развият уменията си за литературно писане - от идеи до завършени текстове. Преподавател е Тодоринка Тодорова, учител по английски език, с творчески псевдоним Тедирут. Тя споделя за своята идея: "Винаги търся начин ида общувам с млади хора и да им бъда..