Христина Кирилова - за историята като начин на живот

публикувано на 18.05.19 в 19:25

Снимка: Личен архив

Христина Кирилова в ''Калейдоскоп'' 18.05. 2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С историка Христина Кирилова си говорим тази седмица в "Калейдоскоп". Разговаряме уж за нея, а всъщност разговорът ни все отива към миналото на Видин, към онези знайни и незнайни наши предци, отдали живота си за свободата на родината. Защото оказва се в забързаното ни ежедневие някак си забравяме за най-висшето благо, което имаме, свободния живот, щастието от това да се разхождаме безгрижно, без страшния звук на сирените за идваща опасност, и да се радваме на прекрасно синьо небе, играещи деца, спокойни и усмихнати хора.

Христина Кирилова е родена във Видин. В момента работи като историк в Регионален исторически музей- Видин. Членува в комисията за военните паметници към областната управа и в инициативния комитет за възстановяване на паметника-чешма "Чеган". Наградена е с юбилейния медал "100 години първа Световна война", който се връчва на хора, историци, музейни работници, които са дали своя принос за проучване на славната военна история. В момента Христина е докторант във Военната академия "Г. С. Раковски" - София.

Детството
"Много хубави спомени имам от детството, на село си спомням прекрасните дни при баба и деди, през лятото, това бяха безгрижни дни. Прекрасно детство, спокойно, изпълнено с игри. Баба и дядо ми дадоха много. Толкова обич, грижа, изключително земни, човечни, работливи хора. Сега, когато не са до нас, липсата им се усеща страшно много, защото това е частица от нас, която не може да се замени."

Училището
"До осми клас учех в СОУ "Любен Каравелов", след това записах специалност "Технология на дамско облекло" във "Вела Пискова", после учих "История" във Великотърновския университет, там завърших магистратура. Избрах "Технология на дамско облекло", защото това е нещо, на което човек се учи, може да види как минава технологичния процес и да се справя. Мога да шия, но не ми е слабост. Предпочитам да си чета историческата книга. С история и литература никога не съм имала проблеми. По литература винаги по собствен начин си пишех темата. Когато мои съученици се готвеха, ходеха при учители, с много сериозна подготовка бяха, докато аз просто си четях и отидох на изпитите. Сама си разработвах темите. Кандидатствах с история и литература за специалността "Право", не ми стигнаха оценките, за да вляза право, но пък останах с втората специалност, която бях писала "История". Това си ми е било призванието."

Университета
"Смятам, че имах щастието, да ми преподават едни изключителни специалисти и хора, най-вече. Смятам, че Велико Търново си е запазило тази традиция да създава историци, на изключително ниво. Изключителни ни бяха упражненията, не исках да отсъствам от упражнения. Наистина ми дадоха една изключителна основа. Записах магистратура с българска история и темата ми бе посветена на българския избор за Първата световна война - дали към Централните сили или към Тройния съюз. Спорна тема и на защитата предизвика повече от тринадесет въпроса."

Историческата памет
"Вече е много трудно да се конструира това, което е било. Ние, които гледаме от дистанцията на времето, много ни е трудно да съберем парченцата и да стигнем до същността реално. Тежък е бил животът на хората, но въпреки всичко те са били изключително силни. Българската държава полага големи грижи за тези деца, които остават сираци, осигуряват пенсия на вдовиците, на военноинвалидите също. Още по време на Балканските войни останалите живи бойци решават, че трябва да има паметник в памет на техните загинали другари. Така е направен и паметникът в центъра на Видин, посветен на Бдинци. Но той е замислен много по-рано. Към Министерството се създава специално отделение, което е посветено на поддържане на военните паметници и гробовете. Това става държавна политика. Паметниците са един от начините да се съхрани паметта за героите, които дават живота си за националното обединение."

Съвремието
"На нас вече това ни е далечно. Хората, забързани в днешното ежедневие, не обръщат внимание на неща, които са били значими. Но тогава те са живели с това, те са знаели какво е било. Тази забрава, която тегне над тези хора, е недопустимо за нас. Няма как да се знае тази краеведческа история, тя няма как да влезе в учебниците. Това може да се прави в допълнителни часове по история. Но когато се говори за твоите предци от твоя град, от твоята околия, тогава е по-различно. Децата трябва да знаят героите на своя град. Не говорим само за войните, нека във всяка една сфера да се знае. Защото това са хора, които са положили много труд да се изгради нещо. След Освобождението реално от нищото се тръгва. Хората работят в Комитета за културно повдигане на Видинския край. Всички работят безвъзмездно с цел да видят Видин изграден, значим. От сърце са действали и то се е получавало."

Музеят
"Музейната работа е свързана със събиране и попълване на музейните колекции. Необходимо е да има приоритет - общуването с хората, чрез изложби и др. Дори аз откривам много неща, които не съм знаела за своя роден град."

Владиченци
"Всичко стана като на магия, тръгнаха нещата от този проект още преди две години. Тогава се опитахме да съберем всичко, което за момента знаем като история и го направихме в една книга, посветена на село Владиченци. Решихме да кандидатстваме към Фонд "Научни изследвания" с един нов проект. Като по-сериозно научно изследване. Беше одобрен проектът и в него ще се опитаме да доразвием това, което досега не сме успели."

Историята
"Това за мен не е само работа, това е сякаш живота ми. Обичам си работата, обичам историята. Всяко нещо, което се проучи, ти дава нещо изключително. Нищо друго не ме успокоява, както когато седна и започна да си чета, вглъбяваш се и забравяш всичко."

Повече можете да чуете в звуковия файл.