Набирането на лекарите е било по линия на Българския Червения кръст, като са подбирани едни от най-добрите ни лекари. Не случайно след завръщането им, някои от тях правят блестяща кариера у нас.
Такива има и от Северозападна България. Например генерал- майор проф. д-р Иван Костов Копчев, заместник -ръководител на бригадата по лечебната част. Роден е на 3 ноември 1915 г. в оряховското село Бутан. През 1935 г. завършва гимназия във Враца, а през 1944 г. медицина в Софийския университет. Започва работа в Оряхово като гвардейски лекар, а от 1946 г. е ординатор в хирургичното отделение на Общовойсковата болница в София. Специализира в Чехословакия и започва работа във Военномедицинска академия, като достига до позицията началник на Катедрата по военнополева травматология. През 1949 г. отива да помага като лекар на гръцките комунистически партизани в планината Грамос. От 1952 до 1954 г. е хирург в медицинската бригада в Корея. Между 1961 и 1962 г. е хирург в Алжир, където се води война между местните алжирци и френската колониална власт. Защитава дисертация през 1959 г., а от 1964 г. е доцент и професор от 1966 г. От 1974 г. е главен травматолог на българската армия с чин генерал-майор от медицинската служба.
Има над 120 научни публикации и съобщения. Умира на 10 април 1980 г. в София.
О.з. полковник д-р Георги Антонов Коцев, началник на административната част на бригадата, е роден на 10 септември 1925 година в Бяла Слатина, Врачанско.
Професор д-р Янаки Захариев Холевич, д-р на медицинските науки, хирург, началник на Военна болница и завеждащ отделение от страна на бригадата. За него знаем, че е бил някъде от Белоградчишкия край.
Доц. Иван Игнатов Андреев, началник на началник на Военна болница и завеждащ отделение от страна на бригадата, роден на 17 август 1917 година в Михайловград, днешна Монтана.
Проф. д-р Иван Исаев Иванов, началник на няколко аптеки в няколко болници, роден на 17 юли 1920 година в село Долна Вереница, Монтанско. О.з. полковник д-р Стоян Василев Владински, хирург, началник на Военна болница от страна бригадата...
За съжаление, всички те вече са покойници, с изключение на една медицинска сестра, но и тя не е добре със здравето...
По принцип там винаги е имало по двама началници - по един българин и по един кореец, защото нашите специалисти не са знаели езика. Едната бригада наши лекари е била от 1952 до 19541 а другата от 1954 до 1956 година. По техни разкази знам, че местните силно са вярвали, че спечелването на тази война ще им донесе благоденствие. По време на войната столицата Пхенян е била напълно унищожена от бомбандировките. Ето защо още по време на войната се е наложило Ким Ир Сен да събере архитектите и да им каже да направят нов градоустройствен план.Днес Пхенян е съвсем нов град. Корейците пък са много съзнателен и дисциплиниран народ. И ако на някого му се възложи дадена задача, той знае, че "жив или мъртъв", както казваме ние, трябва да я изпълни. Хората там са много трудолюбиви и са си създали една образцова държава. Там действа един закон от 1974 година, с който са освободени от плащането на данъци. Иман и един друг закон от 1978 година според който пък всеки трудещ се и семейството му имат право на държавно безплатно обзаведено жилище..."
Какви са порядките в Северна Корея, как е посрещнат на обикновено представление в театъра Ким Чен Ун, къде и как живеят хората в столицата и други интересни факти за Северна Корея и българската следа там, можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Nicor, David Guttenfelder/AP ; Forgemind ArchiMedia , Wikimedia Commons и Haaretz ; Mega Construcciones
Korea Discovery и Laika ac ; Mark Scott Johnson, Chris Price и Socialism Expo ; Socialism Expo, Laika ac и Wikimapia
Nicor ; Mega Construcciones и Photographil ; Bjørn Christian Tørrissen
Като обществена медия и част от БНР, Радио ВИДИН е длъжно да отразява различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки.
Сдружение "Един процент промяна" набира средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..
За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..
Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време. Дърворезбата съществува от много..
Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..
Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..
На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки - независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..
В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..