Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Концлагерът "Белене"- да помним, за да се знае

10
Снимка: Йорданка Петрова

В "Памет нашенска" разтваряме едни доста мрачни страници от недалечната българска история - тези на трудовите лагери на територията на нашата страна. Страници, които са оставили отпечатък върху десетки хиляди български семейства. Страници, чието съдържание не трябва да забравяме, за да не се повторят никога повече в историята ни. Избрахме да говорим по темата, защото в началото на месеца се навършиха 70 години от откриването на Трудово-възпитателното общежитие "Белене". Днес до него може да се стигне само с разрешение на местните власти и управата на затвора, който функционира на остров Персин в река Дунав. Метален понтонен мост води до мястото на бившия лагер. Там от 1949 година са затваряни интелектуалци, земеделци и хора, политически и идеологически противници на комунистическия режим, това разказва Милен Дулев, кмет на град Белене:

"Около 30 хиляди души са минали през Белене. Имало е и женски затвор, който е бил на 4 км, на съседния остров - Щуреца. Единственият лагер от тези 25 в България, от който има някакви останки, е Белене. Автентични са, от последния период. Две сгради. Осем бараки. От 300 до 500 души са били в една барака. Нямало е вода или ток. Дигите са направени по-късно. Пътищата са правени на ръка. Около 5000 души са били най-много в един период. Имало е лагер за хулигани- младежи."


Първите обитатели на лагера пристигат през април 49-а година. Те са били около 250 души, земеделци, които дори не са знаели къде точно са докарани. През 1959 година за пореден път лагерът се затваря, като част от обитателите му са прехвърлени след съд и присъда в новопостроения затвор "Белене", който се намира на около 6 км от о-в Персин. 

Първоначално в лагера са работели хора от други населени места, за да не се знае в града какво има на острова. Първите зими след създаването на лагера затворниците са облечени във войнишки дрехи, станали ненужни след войните. Те живеели в няколко леко вкопани в земята палатки. Имало е бивши министри, генерали, индустриалци, над 120 свещеници - православни и католически. Милен Дулев разказва за своя съгражданин Никола Алексиев:

"Алексиев е бил фронтовак от войните за национално обединение. След това е кмет на Белене, такъв става през 1920. През 1926 година става околийски началник на Свищов. Депутат е в пет народни събрания. Известен деец на БЗНС. След 44-а година е кмет на Белене, но през 49-а го вкарват в лагера".

Днес в лагера има списък с имената на затворниците, на тези които се знаят, защото има и безименни. Милен Дулев разказва, че лагерът е създаден по руски образец и обяснява, че е легенда това, че мъртвите са били хвърляни като храна в местен свинарник:

"Не са били избивани толкова хора, просто не е имало ядене, не е имало хигиена. Правени са масови гробове. Но не е имало хвърляния на прасета, просто глиганите са ги изравяли."

Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“, а оцелелите и "превъзпитани" там хора се срещат веднъж годишно на острова, за да почетат паметта на загиналите. 

Разказа си кметът на Белене завършва с думите: 

"Ние не съдим никой, ние искаме само да запазим историята, защото искаме да се знае."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

С деца на море: Почивка или предизвикателство?

Когато чуеш „лятна почивка с децата на море“, първата дума, която ти идва на ум, определено не е „почивка“. Истината е, че тази така наречена „ваканция“ често прилича повече на оцеляване, отколкото на отмора. А когато се върнеш и познати те попитат как е минала почивката на морето, първата мисъл, която ти хрумва и с която описваш преживяването е..

публикувано на 21.08.25 в 16:05

Божана Арсенова: Земеделието и животновъдството бяха неизменна част от Ковачица

Днес в "Думата имат старейшините" гостува Божана Арсенова от Ковачица. Тя е икономист по професия. Работила е дълги години в плановия отдел към местното Трудовото кооперативно земеделско стопанство, така нареченото ТКЗС, в ломското село. За Ковачица си спомня, че навремето е имало около 4000 жители и силно развито земеделие и животновъдство...

публикувано на 21.08.25 в 16:00

Ремонт подобрява условията на живот в Дома за стари хора в Мездра

Домът за стари хора в град Мездра ще бъде обновен. В момента тече ремонт на двора и втория етаж на сградата, което ще позволи на потребителите на услугата да имат повече свободно пространство и по-добри условия за живот, каза за Радио Видин Розалина Георгиева , директор Дирекция "Инвестиционни проекти, обществени поръчки, общинска..

публикувано на 21.08.25 в 13:00

В "Музикална зона" на 21 август 2025 слушаме музика из поредицата полицейски филми с Луи дьо Фюнес

Поредицата включва шест филма със специалното участие на Луи дьо Фюнес. Техен режиьор е Жан Жиро. Актьорският персонал, поне в основните роли, е почти еднакъв. Автор на партитурата е  Раймон Льофевр , който дирижира своя оркестър. Музиката е слънчева, жизнерадостна и лесно запомняща се. Обединяващ е "Маршът на полицаите", охарактеризиращ екипа,..

публикувано на 21.08.25 в 09:00

Агенция "Мяра": 74% от българите казват, че животът поскъпва

Близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Данните са от независима изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, публикувани днес. Изследването е проведено в началото на август сред 801 пълнолетни български граждани.  „В последните няколко седмици усетих..

публикувано на 20.08.25 в 17:40

За комарите и хората

Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна..

публикувано на 20.08.25 в 13:17

"Севилският бръснар" идва в Белоградчик

Операта на Росини "Севилският бръснар"  е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..

публикувано на 20.08.25 в 13:00