Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Висше образование у нас или в чужбина- какво избират младите

Снимка: БГНЕС

През последните години все по- често на младите хора се налага да избират къде да продължат образованието си, след завършване на средното училище- в България или в чужбина. За съжаление знаещите и можещите хора, избрали да придобият висшето си образование у нас, са изправени пред редица трудности, които често са пречка за нормалното следване. Финансовият проблем ли е водещият при избора на висше учебно заведение за младите хора и техните родители? Безспорно това е един от основните проблеми, пред който са изправени студентите в България. Днес все повече млади хора са принудени да работят и да учат едновременно, за да покрият разходите по следването си. Някои са принудени да теглят кредит, за да успеят да завършат университет. На фона на тази тенденция цели сектори на българската икономика в последните години страдат именно от липса на квалифицирани кадри. За съжаление, голямата част от младите никога не се завръщат в България. Разговаряхме с Ива Георгиева, която е избрала Холандия като дестинация за висшето си образование:

"Аз много исках да уча в чужбина, защото там има много повече възможности за реализация, отколкото тук и е много по- интересен начина, по който се учат нещата. Потърсих информация в интернет и сама се насочих именно към Холандия."- сподели Ива Георгиева.

Финансирането на висшето образование оказва съществена роля при избора на висшето учебно заведение от младите хора. Родителите, обаче дават тежката си дума и в много случаи дори да е непосилно за тях, те са принудени да се справят с предизвикателствавата пред своите деца. Разговаряхме и с бащата на Ива- Георги Георгиев от Видин:

"Все повече хора се ориентират към обучение в чужбина и като изключим финансовия фактор, който е решаващ има и много други фактори, които налагат това нещо. Качеството на българското образование се срина през последните години и според мен това е една верижна реакция."- обясни Георги Георгиев

Не е тайна, че всеки приет студент носи пари на висшето училище и поради тази причина много учебни заведения  се стремят да увеличават бройките за прием. Вследствие на това през последните години виждаме незаети места в различни специалности, както и много нисък бал за прием. В много университети студенти се приемат в 4- то класиране, което означава, че желаещият просто трябва да си донесе дипломата от гимназията и ще бъде записан. Така във висшето образование влизат изключително слаби ученици, които се оказват напълно неподготвени за учебния материал, на който ги обучават в бакалавърската степен. Това води до общ спад на качеството и на авторитета на висшите училища у нас и те се оказват напълно непривлекателни за все повече млади хора, разочаровани от средата, в която попадат. Не стоят така нещата, обаче с чуждите университети у нас. Пример за това е Американският университет в България- частен университет, разположен в Благоевград. Университетът следва традиционния американски модел на образование, предоставящ възможност на студентите да комбинират знания от различни дисциплини, което гарантира добра професионална реализация след време. Михаела Войденова от Видин е направила именно този избор, за да продължи образованието си:

"Близо две години вече се занимавам с европейски проекти. Непрекъснато се интересувам, участвам, и наскоро станах и доброволец към Европейската комисия. Като цяло европейските теми много ме влекат и са ми много интересни ... Образованието в чужбина дава повече предимства. Може би дава възможност за по- голяма реализация и според мен това е основната причина, поради която моите връстници избират именно този тип обучение."- каза Михаела Войденова.

Днес в страната ни съществуват общо 51 висши училища, много от които отварят нови филиали в различни градове, което означава, че бройката на университетските звена е много по-голяма. Така на практика местата за много специалности се оказват повече от кандидатите. Младите хора все повече се насочват към обучение в чужбина. Диригентът Димитър Косев е вече добре познат на видинската публика. С редица съвместни проекти на Старозагорската опера и Симфониета Видин той много пъти е гостувал в крайдунавския град и продължава да го прави. Димитър Косев е завършил пиано в "Prayner Konservatorium" във Виена, Австрия:

"Изборът ми беше ясен, защото родителите ми са там през последните вече почти 20 години. Аз винаги съм твърдял, че не е важно къде си завършил, а при кого си завършил. Това е може би условие и правило №1. Много са важни хората, които ще те учат ... Доколкото виждам хората, които ръководят висшето образование в България се стараят да не отстъпват и вече има такива университети, в които аз лично бих си дал детето да учи."- сподели Димитър Косев.

В България много младежи, след като завършат университет, или остават без работа, или се принуждават да се заемат с професия, коренно различна от тази, за която са учили. Но дори когато се реализират по специалността си, идва другият голям проблем - заплащането. В България, за съжаление, много сектори предлагат трудови възнаграждения, които, първо, са много по-ниски от тези в други европейски държави и второ, почти не отразяват нивото на квалификация на работещия. За да се преодолее това положение, трябва да се предприемат мерки, които да стимулират младите хора да останат в България. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще се съобразим ли с препоръките на МВФ за затягане на разходите?

Преди дни приключи мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас. Препоръките на експертите са свързани със затягане на разходите за бюджета за догодина поне с 1%. Това трябва да стане чрез овладяване на ръста на заплатите в държавния сектор. Да отпадне максималният осигурителен праг и таванът на пенсиите, за да бъдат стимулирани хората да..

публикувано на 01.10.25 в 10:45

Аргументът трябва да е сила, а не силата да е аргумент

Може ли българското общество да излекува синдрома "детско насилие". Диагноза и рецепта написаха повече от 150 представители на държавни институции и неправителствени организации, които участваха в Националната кръгла маса на тема: "Насилието между деца". Дискусията е част от кампанията за преодоляване на агресията между подрастващи, която стартира..

публикувано на 30.09.25 в 12:55

Какви реформи са необходими в пенсионната система

"Не залагайте на хазарт старините ни!" - под това мото се провежда кампанията за пенсионната система на Сдружение "Солидарна България". Председателят на сдружението Ваня Григорова, Любомир Христов- доктор по икономика и Петър Витанов- член на Европейския парламент в мандат 2019-2024 коментираха заявените намерения за законодателни реформи в..

публикувано на 29.09.25 в 14:47

Радио Видин звучи денонощно на площада в Габровница

Екипът на Радио Видин гостува в село Габровница, което се намира на 13 км от Монтана. То е най-голямото село в община  Монтана, 1080 са днес жителите му. 36 км е уличната мрежа.  Безработицата е преодоляна, младите хора работят в предприятия в Монтана, в строителството, в чистотата, други работят в чужбина. Всички инвестират в домовете си и..

публикувано на 26.09.25 в 12:00
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вляво) и на ДПС Делян Пеевски (вдясно)

Според социолозите: ГЕРБ остава водещата политическа сила

След началото на новия политически сезон електоралните нагласи сочат нарастваща интрига за второто място, но и за местата след него. Ако изборите бяха през септември, ГЕРБ щеше да получи почти 27 % подкрепа, докато ПП-ДБ, Възраждане и ДПС-Ново начало се движат на едно равнище с над 13,5 %.  На политическата сцена прехвърчаха искри между Бойко..

публикувано на 25.09.25 в 10:00

Защо поскъпват стоките от малката потребителска кошница?

Според КНСБ, съществуват скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и крайните цени за потребителите. Разликата при някои продукти е 20-50-100%. Това заяви за БНР Виолета Иванова , заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. 30% е разликата при..

публикувано на 24.09.25 в 10:45

Преходът към еврото: съветите на експерти

Как през следващите месеци ще се справим с процеса на преминаване от българския лев към еврото? Отговор дадоха представители на различни държавни институции и неправителствения сектор по време на информационни срещи във Враца и Монтана . Целта на инициативата е експерти да отговорят на всички въпроси и притеснения на българите и бизнеса по места...

публикувано на 23.09.25 в 13:38