"Това, което си спомням от моето детство е свободата и независимостта. Скитахме по полетата, събирахме се големи групи деца, правехме какви ли не глупости и пакости, но бяхме самостоятелни. Къпали сме се край реките и в язовирите и как сме оцелели, не знам. Не си спомням да е имало някакъв инцидент. Учех в училището в село до 4 клас в смесени паралелки, но го закриха. Когато трябваше да отидем в прогимназията, родителите ми взеха решение да отидем в Димитровград. Родителите ми по цял ден работеха. Майка ми от рано сутрин до късно вечер беше на работа, беше краварка. Кравите изискват много грижи. Баща ми също. И сме израстнали съвсем самостоятелно. Дядо ми се занимаваше със земеделие и гледаше и много животни."
Училището
"В училище беше много строго, имаше униформи, което от една страна беше добре, защото родителите ни не мислеха какво да обличаме, децата горе-долу бяха еднакви. Имаше дисциплина, уважение към учителите и стремеж към знанието. Бяхме много ангажирани тогава, имаше много кръжоци. Аз се занимавах с астрономия, с математика допълнително. С фотография. Водеха ни на наблюдения в Кърджали в обсерваторията, в Рожен. И там има преживявания, емоции, които са хубави за едно дете. И тогава и сега обичахме да се снимаме, не толкова селфита. Спомням се другаря Бакалов, който водеше кръжока по фотография. По български език и литература ни се сменяха често учителите и това ни даде възможност по-широко да гледаме на литературата.
Университета
"Още като ученик ми казваха учителките, че е хубаво да кандидатствам литература. Пишех добри съчинения. Можехме да кандидатстваме по време на казармата. Без много труд, кандидатствах "Българска филология" и тогава ме приеха. Следването никак не е леко, защото трябва да се прочетат много книги. Ако някой си мисли, че е лесно, не е така. Учат се два предмета - български език и втория литература. Всеки от тях си има своите особености, специфични термини. И за да бъдеш учител, трябва да покриеш изпитите по психология и педагогика. Спомням си, че някои преподаватели изнасяха лекции в западни университети, техните лекции бяха най-интересни. 90 -та година, когато завършвахме имаше разпределение, но трябваше да вземеш бележка, че искаш да отидеш другаде. Взех си бележка и дойдох във Видин. Защото оттук е жена ми, а откъдето е жената, оттам е родата. Видин ме посрещна с много вятър, това беше първото ми впечатление, че е много ветровито. Видин ме посрещна добронамерено. Много хора се отнесоха към мен добронамерено, освен роднините. Започнах като учител по заместване, беше голяма мъка. Не можах трайно да се установя в някое училище, въпреки добрите резултати, които имах с моите ученици. Оказа се, че няма значение. Никой не гледа колко си добър. Най-важното е, че имах желание да бъда учител. Но системата ме издържа 2-3 години и ме изхвърли. Като студент нарочно не правих диплома, а се явих на два изпита по български език и литература за да мога да се разходя из целия материал да си го припомня, да съм подготвен. Тъй като преподаването изисква познание върху всичко."
Журналистиката
"Започнах работа във ветстник. В началото беше трудно. Тъй като журналистиката е специфична, аз никога не съм имал намерение да ставам журналист. Не беше много лесно, както някои си мислят, че е лесна журналистиката. Един от хората, които ни учеше да пишем статии за вестника беше Величко Йонов. Вестникът се казваше "Седмичен телеграф". След това работех и в радио, и правехме заедно с Камелия Лозанова първото живо предаване, икономическо във видинската телевизия. Журналистиката ми даде най-вече контакти. Да се запознаеш с хората в града. В началото аз не познавах почти никой. Освен това и процесите в града - икономически, политически, всякакви. Научи ме , че трябва да се съобразявам и с другите. Това, че има и друга гледна точка, не само моята. Различни са гледните точки, както се казва - всеки за себе си е прав. Да покаже всичките гледни точки и ако може да обобщи."
Фотографията
"Върнах се към фотографията, моята детска мечта. Да уча фотография, нямаше как да стане навремето. Тъй като се преподаваше само в София. Моите родители нямаше как да ме пуснат, разбирам ги. Но пък научих нещата от преподаватели и от четене на книги. Тогава излизаха доста книги на български и на руски и списания имаше. Сега фотографията е различна от онази аналоговата. Първо всички снимат, второ процесът, който беше за обработката много се улесни от фотошопа и другите подобни програми. Сега хубавото е, че можеш да видиш какво снимаш, и ако има грешки, можеш да ги коригираш, ако знаеш как. Докато тогава виждаш окончателния вариант след като проявиш филма.
Във Видин през 2004 година създадох фото студио. С всяка година има все по-малко клиенти, но има и друго - разви се интернет-търговията. Хората искат веднага стоката, ако я нямаш - губиш ги като клиенти. Плюс това разнообразието в Интернет е толкова голямо, тука няма как да се поддържа. Нямаме тук фотографска гилдия, това е проблем. На много места хората се обединяват в клубове фотографски и имат добри резултати.."
Видин
"Чувствам се видинчанин. Чувствам Видин като мой град.."
Повече може да чуете в звуковия файл.
Грейс Бернард е 28-годишна красива, привидно съвсем нормална жена, но с необикновена история. Работата е там, че тя има зад гърба си вече шест убийства – някои брутални, други – не чак толкова, но в момента по ирония на съдбата лежи в затвора заради убийство, което не е извършила. Не го беше замислила така, но… Не се заблуждавайте! Грейс не е..
Днес се срещaме отново с Милена Вълкова от Видин - сладкар , която вече добре познавате. Запознахме ви с нея миналата година, когато тя се завърна от Италия и донесе със себе си не само вдъхновение, но и вкусовете на едни от най-обичаните италиански десерти и напитки. А за това, вярваме, всички сме ѝ благодарни! Това лято Милена планира да..
Днес фокусът е върху всички кучета и котки, които живеят по улиците на нашата страна, защото отбелязваме Световния ден на бездомните животни. Денят се чества за първи път в Холандия през 2010 година. Целта е да се напомни, че ние, хората, имаме вина за присъствието на животни по улиците и е наша отговорност да се грижим за тях. Бездомните..
На днешния ден отбелязваме Деня на психолога , и разбира се, срещата ни днес е с професионалист в тази област. Запознаваме ви с Виолина Славкова , родена във Враца, която открива страстта си към психологията още в началото на своето образование. Тя започва с бакалавърска програма по "Социална педагогика" в Софийския университет, където..
Днес ще ви срещнем с Виктор Василев от град Вършец, който отговаря на един от най-важните въпроси за човечеството, които си задаваме всеки ден. И не, не е въпросът: "Има ли извънземни?", а е питането: "Какво да ям?". Сигурна съм, че няма човек, който да не си е задавал този въпрос, особено в забързаното ни ежедневие, когато се приберем късно от..
Рабишкото езеро в последните години постепенно се превръщаше в блато , след продължително спиране на водоподаването, което доведе до критично ниски нива на водата. Преди година и половина граждани сигнализират на народния представител от Видин Любен Иванов, че входящата деривация е компрометирана, поради което няма приток на вода. Сега..
Видин стана част от националната инициатива срещу агресивната хазартна реклама. Това стана възможно след като видинската доброволческа организация "Национални Бойци за Промяна" осигуриха билборд в подкрепа на кампанията срещу хазарта. Реализацията на антирекламата срещ у хазарта не се е случила безпроблемно, имало е няколко отказа да бъде поставено..
Значителна облачност с дъжд
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица