Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изчезват ли народните художествени занаяти?

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Преди дни, на Петровден, отбелязахме Деня на занаятите. Занаятчийството у нас е стара традиция. Практикуването й включва много дейности, свързани с ръчната изработка на вещи и предмети. 

57 групи дейности се приемат за занаяти, показват данни на Камарата на занаятчиите. Те са разделени в две категории - "Народни художествени занаяти" и "Други". Имат ли бъдеще народните художествени занаяти в днешния глобален и технологичен свят- това е дискусията в "Посоките на делника". За перспективите пред занаятите говорим с Тони Симитчиева- председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив и заместник председател на Националната занаятчийска камара. Всъщност Пловдив е добър пример за това как се пазят занаятите:


"Трудно е на занаятчиите с художествени занаяти. Някои са принудени да променят това, което правят, за да могат да го продават...Необходимо е и държавата, и общините да помагат на занаятчиите...Ние в Пловдив сме добре- имаме улица на занаятите, правим изложби и хората ни работят...Могат още да се подобрят нещата...В другите градове не е така, а трябва да се даде шанс на майсторите...Деца трябва да се водят при тях..."


Митко Младенов е председател на управителния съвет на Регионалната занаятчийска камара във Видин. 

"Във Видин от години има идея за улица на занаятите, но по една или друга причина все още не е осъществена. Имаме членове на камарата, но много от тях не са си платили членския внос и на практика не са легитимни. Но това е защото нямат пари...Трудно е. Трябва намеса на държавата...Улицата на занаятите, която толкова искаме все още не можем да я направим..."


Петър Иванов е майстор ковач. Работилницата му се намира в село Дъбова махала. Той смята, че липсата на пари също води до това занаятите да изчезват. Изделията, които той изработва са скъпи и като материал, и като работа, и като краен продукт. 
"Само българи, работещи в чужбина имат пари да купят порти, огради и парапети от ковано желязо. В нашия край всичко загива... Да се надяваме ние да оцелеем...Хора, които работят в чужбина и имат заделени пари, са клиентите ми...Няма интерес към занаята..."- смята ковачът.

В регистъра на занаятите са посочени 57 такива в две категории:

I. Народни художествени занаяти

1. Художествена обработка на кожа; 2. Изработване на изделия от кожа; 3. Изработване на накити; 4. Изработване на изделия от ковано желязо; 5. Художествено леене; 6. Звънчарство; 7. Ножарство; 8. Изработване и ремонт на старинно оръжие; 
9. Везбарство; 10. Художествено плетиво; 11. Изработване на национални кукли; 12. Изработване на художествена керамика; 
13. Грънчарство; 14. Художествена обработка на дърво и дърворезба; 15.Изработване на художествени тъкани; 
16. Гайтанджийство; 17. Изработване на национални костюми; 18. Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти; 19. Художествена обработка на камък; 20. Бакърджийство /медникарство/; 21. Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство; 22. Ръчно килимарство
II. Други

23. Леярство на камбани; 24. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло; 25. Рисуване и гравиране върху стъкло;
26. Ръчно книговезване; 27. Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях; 
28. Изработване и ремонт на изделия от мед /бакър/ и сплавите й; 29. Часовникарство; 30. Гравьорство; 31. Изработване на камини, кахлени печки; 32. Изработване на елементи и монтаж на облицовки на стрехи; 33. Покривни работи - редене на керемиди, поставяне на улуци, изграждане на комини; 34. Коминочистене; 35. Тенекеджийство; 36. Калайджийство; 
37. Ковачество; 38. Изграждане на кладенци; 39. Каменоделство; 40. Точиларство; 41. Ключарство; 42. Бъчварство; 
43. Коларство; 44. Кошничарство, изработване на рогозки и метли; 45. Тъкачество /платно, аби, пътеки, черги, китеници и сродни/ и мутафчийство; 46. Седларство и сарачество; 47. Обущарство; 48. Шапкарство; 49. Въжарство; 50. Производство на боза /бозаджийство/ и шекерджийство, производство на изделия от захарен сироп; 51. Вулканизация; 52. Поправка на велосипеди; 53. Шивашки услуги; 54. Тапицерство; 55. Ръчна изработка и ремонт на мебели; 56. Ръчна изработка на табели и реклами; 57. Фризьорство
 
 
Куман Жеков е грънчар. Той е от Харманли, но от почти три години е във Враца. Наскоро получи награда от община Враца в кампанията "10 причини да остана в моята Враца". Настроен е оптимистично за бъдещето на занаятите.

"Наградата ме изненада. Все пак аз съм от Харманли...Работа с деца и интересът е голям...Ще разкрия три работни места за направата на сачове, а аз ще си работя керамиката... Хората идват не само да купуват, но и да гледат...Откакто работя в етнографския комплекс, идва и майстора на кованата мед- в неговото ателие и има хора...".

Според видинчани, има още фактори, които влияят на бъдещето на занаятите:

"Изчезват занаятите. Като няма къде да се видят, то няма и как да си купиш нещо...Китайските ментета също пречат на майсторите...Има майстори в махалата. Правят подкови. Хубаво е да има майстори занаятчии..."

Предстои времето да покаже дали държава, община и занаятчии ще заработят заедно, за да запазят за идните поколения богатството от труда на златните майсторски ръце. 

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

600 евро минимална заплата обещават управляващите - изпълнимо ли е?

Ако се запази сегашният механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), за следващата година тя ще бъде около 1200 лв. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов относно транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС и механизъма за минималната работна заплата у нас. Той..

публикувано на 23.07.25 в 10:45

Нови промени в ЗДвП, а в Северозапада - дупки, пропадания, буйна растителност, некачествени ремонти

Народното събрание гласува нови промени в Закона за движение по пътищата. Част от тях предвиждат камерите на националната тол-система да отчитат средна скорост на движение и да включат общинските камери в битката с пътния травматизъм. Новите текстове включват по-високи глоби, като целта е да се намали броят на пътните инциденти. Заради липса на..

публикувано на 22.07.25 в 13:05

Знаем ли какво слагаме на трапезата си?

Всяко домакинство усеща инфлацията най-осезаемо при пазаруване на продукти като хляб, сирене, масло и колбаси. Това са така наречените продукти от малката потребителска кошница, които всеки от нас купува ежедневно. Именно те обаче все по-често стават обект на нелоялни търговски практики и фалшификации.  Растителни мазнини вместо мляко в..

публикувано на 21.07.25 в 11:32

Жители на село Медовница: Искаме помощ- пътят е опасен!

Екипът на радио Видин е в село Мѐдовница, община Димово. Селото е на около 50 км от Видин. Потегляме по новата магистрала, но тъкмо когато сме се настроили да пътуваме удобно,  отбиваме по старото трасе на Е-79  и започваме да криволичим по тесния и изпълнен със завои път Скомля - Медовница.  По пътя върволицата от тирове е безкрайна и меко казана..

публикувано на 18.07.25 в 12:05
Владислав Панев

Владислав Панев: Събитията днес навяват спомен за 2020 година

Обвинения в корупция, арести и обиски: политическите нюанси, които изпълват горещото лято, напомнящо повече на раздираната от скандали 2020 година, отколкото на променила се България след серията от големи протести преди години.  От коалицията Продължаваме промяната-Демократична България подготвят вот на недоверие през септември, който да очертае..

публикувано на 17.07.25 в 10:00

Стабилна ли е икономическата ситуация в средата на годината?

Според Националния статистически институт, през юни общият показател на бизнес климата у нас се е покачил с 1.9 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, а в промишлеността запазва приблизително равнището си от май. Промишлените предприемачи оценяват..

публикувано на 16.07.25 в 10:45

Ще има ли Северозападът в обозримо бъдеще нормален път?

След близо 6 години строителство в началото на този месец най-после бе отворен за движение 33-километровият участък от новия скоростен път между Мездра и Ботевград. В експлоатация от миналата година е и 14-километровата отсечка Макреш - Бела. За да бъде завършен обаче целият изключително важен за Северозапада път, който ще свърже Видин и София,..

публикувано на 15.07.25 в 11:55