Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Художникът Сава Цоновски: Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия

5
Сава Цоновски
Снимка: Радио Видин
 "Калейдоскоп" този път ни отвежда в китното село Ботево, община Хайредин. Това е едно прекрасно малко селце, в което живеят само петдесет души. Къщите са красиви, достолепни, с големи и спретнати дворове, училището е на един етаж, представлява красива, здрава сграда, в която доскоро е звучал детски глъч. Сега е изоставена и сама. Освен с природните си красоти, селото се слави със своя художник Сава Цоновски. Той е роден в това село и всяко лято си идва у дома. Творецът  е определян като  един от живите класици на българския акварел. 93-годишният художник живее в стара стогодишна къща, в която твори. И наистина тук атмосферата е повече от творческа, тя е вдъхновяваща. Слънчевите лъчи обливат приказната къща, дърветата полюшват от ветреца зелените си  клони, пойните  птички пеят под прозореца, шарената котка грациозно се предвижва през зелените треви. А усмихнатият дядо Сава излиза да ни посрещне с изцапани с боя ръце, защото докато ни е чакал, е рисувал. Тук, в Ботево, той постоянно рисува, всеки ден, всеки час. Сега рисува пейзажи в 4 сезона - зима, есен, лято и пролет, които ще подреди в  изложба. 


Ето какво си спомня Сава Цоновски за своя дълъг и изпъстрен с различни случки живот:

"Родил съм се в семейство, в което цареше доброта и обич. Майка ми беше тиха, кротка и много работлива. Баща ми беше просветен човек. Беше председател на читалището и много четеше. Изглежда неговият пример ми е повлиял, аз също обичам да чета. На млади години не говорех много, повече слушах. На 93 съм, ще ви кажа как живея сега. Като прелетна птица съм, през зимата 5 месеца в София, през лятото 7 месеца съм на село. В София се чувствам вързан, а на село е свобода, работя всичко - кося тревата из двора, чета стихове и философия и най-важното - рисувам. Това е главната ми задача. Имам дневник, в който пиша всеки ден и е към 3 000 страници. Така се мъча да гоня склерозата.
Не станах веднага студент. Третият път ме приеха в Академията. Първият път не бях се подготвил, защото не знаех как. Бях нарисувал Стоян Клензата от село и не влязох. На втората година бях втора резерва и те ми казаха: "Вие си идете на село, ако има място, някой се е отказал или се е прехвърлил в друга специалност, ще ви се обадим." Не ми се обадиха. Но аз като отидох на третата година да кандидатствам заварих този, който беше трета резерва влязъл. На третата година влязох. И тъкмо завърших, станах военен художник. Защото ние бяхме сиромаси хора."


За своите картини той споделя:

"От моите картини искам там, където присъстват да създават една спокойна, приятна атмосфера, да са като милувка, да докоснат някоя нежна струна на душата, да навяват спомени, мечти и размишления. Искам от тях да лъха поезия. Искам с боички да пиша поезия. Често си разговарям с акварела. Някои казват, че акварелната техника била много трудна, не знам, аз не я чувствам такава. Може би, защото я обичам. Трудността идва от особения характер на акварела. Той е малко капризен, непослушен, свободолюбив. Прави се на един дъх. Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия. И това го каза за мен Дечко Узунов.  Акварелът трябва да е прозрачен, да е като милувка."

Селото
"Селянин съм по душа, обичам много родното си селце, обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето, обичам природата, пред която благоговея. Обичам полето, защото като погледнеш - едно ширине, еее там, хоризонта и светлата ивица се вижда. Планината е над мене, ще те натисне. А морето не го обичам. През тези 93 години аз на почивка съм бил само пет дена. Обичам повече залеза, защото ме кара да размишлявам."


Живот и работа

"Аз съм много работлив човек, аз работя непрекъснато, и когато не съм рисувал, денят си е отишъл ей така, безвъзвратно. Животът за мен е работа. Аз мисля, че който не работи, оглупява. Рисуването за мен е наслада, удоволствие. Аз съм си харесал на Щъркелов картина с акварела и му прерисувах една картинка, все още си я пазя неговата картинка и все още се мъча един равнец да го нарисувам като него, но не мога, мъча се. После аз рисувам и с длан. Когато е напукана дланта по-добре става. Но то и това не е лесно. Храня се природосъобразно, сутрин и вечер по една ябълка. Често пъти вечер две локумчета като лапна и си лягам и си спя много спокойно. Много ядки ям, стафиди, орехи. Аз съм много предан човек. 29 години откак е починала жена ми, аз всяка сутрин целувам портрета ѝ за добро утро и всяка вечер - за лека нощ.  И все още в мен остава философския въпрос как да разбера самия себе си. Но как да погледна аз себе си отстрани? Как?"


Повече можете да чуете в звуковия файл


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Лекция за глаголицата като свещен език ще се проведе във Видин

Във Видин за поредна година ще се проведе фестивалът "Здравей, здраве". Тази година форумът ще бъде два дни - 27-и и 28-и септември, събота и неделя. Във фестивала със своя  лекция се включва Диана Митева. Лекцията е на тема "Глаголицата като свещен език. Какво могат свещените езици?".  Едно ново знание се открива пред екипа от хора, които през..

публикувано на 23.09.25 в 12:00

Доцент Светослав Забунов - за страстта към градската фотография

Инжeнер от Видин показва красотите на региона чрез фотографии. Доцент Светослав Забунов от Българската академия на науките снима сгради, забележителности, природа, дори и небесни обекти и ги споделя във видински групи в социалните мрежи. Любимото му направление е градската фотография. Казва, че зад качествената снимка стоят старание и..

публикувано на 22.09.25 в 17:00

Есен 2025: Топли тонове, уютни материи и стил за всеки ден

Есента вече е тук - с хладните си утрини и вечери. И ако лятото често ни оставяше без сили от жегата, сега идва времето, в което можем да се почувстваме уютно, да се завием с топли материи и да извадим любимите си есенни дрехи. Тази година модата ни кани да заложим на земни тонове - кафяво, теракота, маслено зелено и бордо, които носят..

публикувано на 22.09.25 в 16:30

100 години от Комитета за културно повдигане на Видинския край

През 1925 г. във Видин е създаден Комитет за културно повдигане на Видинския край с цел културното и просветното развитие на региона. Една от основните му задачи е била да противодейства на румънската пропаганда сред местното население, особено сред власите, като използва културата, образованието и българските публицистични инициативи като..

публикувано на 22.09.25 в 16:15

"Доброход": Видин бяга за кауза

В следващите редове ще ви разкажем за едно събитие, което обединява хора от всички възрасти във Видин за една обща и много хубава кауза. Утре, на 23 септември , малки и големи ще се включат в благотворително бягане, което цели да събере средства за ново фитнес оборудване за гребците от спортните клубове "Бдин-77" и "Бонония". За да бъдат..

публикувано на 22.09.25 в 15:40

117 години независима България – празник на свободата и смелостта

На 22 септември 1908 година България заяви пред света своето право да бъде свободна и независима. Днес, повече от век по-късно, този ден не е просто историческа дата - той е символ на нашата смелост, на нашата вяра и на желанието ни да бъдем господари на своята съдба. Независимостта не се изчерпва само с подписан акт или обявена декларация. Тя..

публикувано на 22.09.25 в 15:20

"Неделник" от 21 септември 2025 година

По радио Видин и тази есен ви очаква "Неделник" с песен. Започваме с куклен театър, защото Куклен театър „Патилан“ в Монтана стартира новия творчески сезон с две премиерни заглавия - „Трите прасенца“ и „Приказка за едни братя и златна ябълка“.  С част от творческия екип и директорът на куклен театър „Патилан“ ни среща..

публикувано на 21.09.25 в 14:51