Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Художникът Сава Цоновски: Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия

5
Сава Цоновски
Снимка: Радио Видин
 "Калейдоскоп" този път ни отвежда в китното село Ботево, община Хайредин. Това е едно прекрасно малко селце, в което живеят само петдесет души. Къщите са красиви, достолепни, с големи и спретнати дворове, училището е на един етаж, представлява красива, здрава сграда, в която доскоро е звучал детски глъч. Сега е изоставена и сама. Освен с природните си красоти, селото се слави със своя художник Сава Цоновски. Той е роден в това село и всяко лято си идва у дома. Творецът  е определян като  един от живите класици на българския акварел. 93-годишният художник живее в стара стогодишна къща, в която твори. И наистина тук атмосферата е повече от творческа, тя е вдъхновяваща. Слънчевите лъчи обливат приказната къща, дърветата полюшват от ветреца зелените си  клони, пойните  птички пеят под прозореца, шарената котка грациозно се предвижва през зелените треви. А усмихнатият дядо Сава излиза да ни посрещне с изцапани с боя ръце, защото докато ни е чакал, е рисувал. Тук, в Ботево, той постоянно рисува, всеки ден, всеки час. Сега рисува пейзажи в 4 сезона - зима, есен, лято и пролет, които ще подреди в  изложба. 


Ето какво си спомня Сава Цоновски за своя дълъг и изпъстрен с различни случки живот:

"Родил съм се в семейство, в което цареше доброта и обич. Майка ми беше тиха, кротка и много работлива. Баща ми беше просветен човек. Беше председател на читалището и много четеше. Изглежда неговият пример ми е повлиял, аз също обичам да чета. На млади години не говорех много, повече слушах. На 93 съм, ще ви кажа как живея сега. Като прелетна птица съм, през зимата 5 месеца в София, през лятото 7 месеца съм на село. В София се чувствам вързан, а на село е свобода, работя всичко - кося тревата из двора, чета стихове и философия и най-важното - рисувам. Това е главната ми задача. Имам дневник, в който пиша всеки ден и е към 3 000 страници. Така се мъча да гоня склерозата.
Не станах веднага студент. Третият път ме приеха в Академията. Първият път не бях се подготвил, защото не знаех как. Бях нарисувал Стоян Клензата от село и не влязох. На втората година бях втора резерва и те ми казаха: "Вие си идете на село, ако има място, някой се е отказал или се е прехвърлил в друга специалност, ще ви се обадим." Не ми се обадиха. Но аз като отидох на третата година да кандидатствам заварих този, който беше трета резерва влязъл. На третата година влязох. И тъкмо завърших, станах военен художник. Защото ние бяхме сиромаси хора."


За своите картини той споделя:

"От моите картини искам там, където присъстват да създават една спокойна, приятна атмосфера, да са като милувка, да докоснат някоя нежна струна на душата, да навяват спомени, мечти и размишления. Искам от тях да лъха поезия. Искам с боички да пиша поезия. Често си разговарям с акварела. Някои казват, че акварелната техника била много трудна, не знам, аз не я чувствам такава. Може би, защото я обичам. Трудността идва от особения характер на акварела. Той е малко капризен, непослушен, свободолюбив. Прави се на един дъх. Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия. И това го каза за мен Дечко Узунов.  Акварелът трябва да е прозрачен, да е като милувка."

Селото
"Селянин съм по душа, обичам много родното си селце, обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето, обичам природата, пред която благоговея. Обичам полето, защото като погледнеш - едно ширине, еее там, хоризонта и светлата ивица се вижда. Планината е над мене, ще те натисне. А морето не го обичам. През тези 93 години аз на почивка съм бил само пет дена. Обичам повече залеза, защото ме кара да размишлявам."


Живот и работа

"Аз съм много работлив човек, аз работя непрекъснато, и когато не съм рисувал, денят си е отишъл ей така, безвъзвратно. Животът за мен е работа. Аз мисля, че който не работи, оглупява. Рисуването за мен е наслада, удоволствие. Аз съм си харесал на Щъркелов картина с акварела и му прерисувах една картинка, все още си я пазя неговата картинка и все още се мъча един равнец да го нарисувам като него, но не мога, мъча се. После аз рисувам и с длан. Когато е напукана дланта по-добре става. Но то и това не е лесно. Храня се природосъобразно, сутрин и вечер по една ябълка. Често пъти вечер две локумчета като лапна и си лягам и си спя много спокойно. Много ядки ям, стафиди, орехи. Аз съм много предан човек. 29 години откак е починала жена ми, аз всяка сутрин целувам портрета ѝ за добро утро и всяка вечер - за лека нощ.  И все още в мен остава философския въпрос как да разбера самия себе си. Но как да погледна аз себе си отстрани? Как?"


Повече можете да чуете в звуковия файл


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Ние, потребителите": Продажбата на столчета за кола по стария стандарт подлежи на санкция

В рубриката "Моите права" днес ще засегнем темата за безопасността на децата при возенето с автомобил. От 1 септември влезе в сила важна промяна при продажбата на детски столчета за кола. В магазините вече трябва да се предлагат само седалки, които са изработени в съответствие с т. нар. "i-Size" стандарт . За това напомни Габриела Руменова..

публикувано на 30.09.24 в 13:00

В „Музикална зона“: есенна винена терапия с музика

Есен е! Виното вече е сложено в бъчвите и докато чакаме да стане, ще се заредим с добро винено настроение, за да подпомогнем неговата ферментация ;) Винено- опияняващ привет от ефира! Песни за виното ще слушаме и ще посетим най- известните винарски региони в света. Всеки винен пътешественик има любими места и вина- такива, които е посетил..

публикувано на 30.09.24 в 09:00

Да запазим мирен дух, да не помръква нашият духовен взор

Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в  зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..

публикувано на 29.09.24 в 08:00

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..

публикувано на 27.09.24 в 17:20

За събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация"

В "Едно"  говорим за събитията, в които участваха през септември от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин.  От 12-ти до 16-и септември бяха гости на международния фестивал "Арт зона за всички" в сръбския град Зайчар. Организатор е Детски център - Зайчар, с който видинската фондация работи по проекта  "U korak sa..

публикувано на 27.09.24 в 17:18

Видинското читалище „Цвят” отваря врати за посетители

Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище.  Информационният ден на отворените..

публикувано на 27.09.24 в 15:57

Видин ще е домакин на фестивала "Здравей, Здраве"

Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин".  "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..

публикувано на 27.09.24 в 15:55