Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Художникът Сава Цоновски: Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия

5
Сава Цоновски
Снимка: Радио Видин
 "Калейдоскоп" този път ни отвежда в китното село Ботево, община Хайредин. Това е едно прекрасно малко селце, в което живеят само петдесет души. Къщите са красиви, достолепни, с големи и спретнати дворове, училището е на един етаж, представлява красива, здрава сграда, в която доскоро е звучал детски глъч. Сега е изоставена и сама. Освен с природните си красоти, селото се слави със своя художник Сава Цоновски. Той е роден в това село и всяко лято си идва у дома. Творецът  е определян като  един от живите класици на българския акварел. 93-годишният художник живее в стара стогодишна къща, в която твори. И наистина тук атмосферата е повече от творческа, тя е вдъхновяваща. Слънчевите лъчи обливат приказната къща, дърветата полюшват от ветреца зелените си  клони, пойните  птички пеят под прозореца, шарената котка грациозно се предвижва през зелените треви. А усмихнатият дядо Сава излиза да ни посрещне с изцапани с боя ръце, защото докато ни е чакал, е рисувал. Тук, в Ботево, той постоянно рисува, всеки ден, всеки час. Сега рисува пейзажи в 4 сезона - зима, есен, лято и пролет, които ще подреди в  изложба. 


Ето какво си спомня Сава Цоновски за своя дълъг и изпъстрен с различни случки живот:

"Родил съм се в семейство, в което цареше доброта и обич. Майка ми беше тиха, кротка и много работлива. Баща ми беше просветен човек. Беше председател на читалището и много четеше. Изглежда неговият пример ми е повлиял, аз също обичам да чета. На млади години не говорех много, повече слушах. На 93 съм, ще ви кажа как живея сега. Като прелетна птица съм, през зимата 5 месеца в София, през лятото 7 месеца съм на село. В София се чувствам вързан, а на село е свобода, работя всичко - кося тревата из двора, чета стихове и философия и най-важното - рисувам. Това е главната ми задача. Имам дневник, в който пиша всеки ден и е към 3 000 страници. Така се мъча да гоня склерозата.
Не станах веднага студент. Третият път ме приеха в Академията. Първият път не бях се подготвил, защото не знаех как. Бях нарисувал Стоян Клензата от село и не влязох. На втората година бях втора резерва и те ми казаха: "Вие си идете на село, ако има място, някой се е отказал или се е прехвърлил в друга специалност, ще ви се обадим." Не ми се обадиха. Но аз като отидох на третата година да кандидатствам заварих този, който беше трета резерва влязъл. На третата година влязох. И тъкмо завърших, станах военен художник. Защото ние бяхме сиромаси хора."


За своите картини той споделя:

"От моите картини искам там, където присъстват да създават една спокойна, приятна атмосфера, да са като милувка, да докоснат някоя нежна струна на душата, да навяват спомени, мечти и размишления. Искам от тях да лъха поезия. Искам с боички да пиша поезия. Често си разговарям с акварела. Някои казват, че акварелната техника била много трудна, не знам, аз не я чувствам такава. Може би, защото я обичам. Трудността идва от особения характер на акварела. Той е малко капризен, непослушен, свободолюбив. Прави се на един дъх. Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия. И това го каза за мен Дечко Узунов.  Акварелът трябва да е прозрачен, да е като милувка."

Селото
"Селянин съм по душа, обичам много родното си селце, обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето, обичам природата, пред която благоговея. Обичам полето, защото като погледнеш - едно ширине, еее там, хоризонта и светлата ивица се вижда. Планината е над мене, ще те натисне. А морето не го обичам. През тези 93 години аз на почивка съм бил само пет дена. Обичам повече залеза, защото ме кара да размишлявам."


Живот и работа

"Аз съм много работлив човек, аз работя непрекъснато, и когато не съм рисувал, денят си е отишъл ей така, безвъзвратно. Животът за мен е работа. Аз мисля, че който не работи, оглупява. Рисуването за мен е наслада, удоволствие. Аз съм си харесал на Щъркелов картина с акварела и му прерисувах една картинка, все още си я пазя неговата картинка и все още се мъча един равнец да го нарисувам като него, но не мога, мъча се. После аз рисувам и с длан. Когато е напукана дланта по-добре става. Но то и това не е лесно. Храня се природосъобразно, сутрин и вечер по една ябълка. Често пъти вечер две локумчета като лапна и си лягам и си спя много спокойно. Много ядки ям, стафиди, орехи. Аз съм много предан човек. 29 години откак е починала жена ми, аз всяка сутрин целувам портрета ѝ за добро утро и всяка вечер - за лека нощ.  И все още в мен остава философския въпрос как да разбера самия себе си. Но как да погледна аз себе си отстрани? Как?"


Повече можете да чуете в звуковия файл


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В мездренско училище си възстановиха библиотеката

Нова училищна библиотека има в Професионална гимназия "Васил Левски" в Мездра. В нея има различни видове учебници, но фонда се попълва и с книги. Към момента книгите са 704 броя, до Коледа ще станат 1000, тъй като се получават постоянно дарения, каза директорът Мирослав Павлов: "Ние имаме вече сърце в училището - това се случи..

публикувано на 17.12.24 в 15:05

Д-р Надя Борисова, ортодонт: Профилактиката е инвестиция в здравето на децата

Доброто дентално състояние на детето е основата за неговото добро общо здравословно състояние. Това обясни в "Направление здраве" д-р Надя Борисова, специалист ортодонт със собствена практика в Португалия, един от организирането на Дентална академия у нас. По думите ѝ колкото по-рано се установи даден ортодонтски проблем, толкова по-лесно ще се..

публикувано на 17.12.24 в 12:40

Увеличават местни такси и цени на услуги в община Видин

Община Видин предвижда увеличение на местни такси и цени на някои от услугите, които предоставя на гражданите. Основната причина за изготвяне на проекта за изменение на действащата в момента Наредба е увеличението на размера на минималната работна заплата за страната от 710 лева до 1077 лева от 01 януари 2025 година.   По-голяма част от..

публикувано на 17.12.24 в 12:30

Ученици представят коледна пиеса във Враца

Учениците от СУ "Козма Тричков" във Враца подготвят театрална пиеса в стихотворна форма със заглавие "Недоволни по Коледа" . В нея взимат участие 20 ученици от 5-и до 8-и клас, разказва  Горица Маджарска , преподавател в учебното заведение и автор на представлението: "Пиесата ще бъде част от коледното ни тържество в училище... Децата ще..

публикувано на 17.12.24 в 12:00

Авторка от Видин издаде "Моята първа детска азбука"

Излезе книгата "Моята първа детска азбука" на Ива Колева. Авторката е родом от Видин, но от дълги години живее в София. От 15 години тя е коректор и редактор на художествена литература, също и отговорен редактор към Българската национална телевизия. Любовта ѝ към книгите и поезията се заражда още от ранното ѝ детство , разказва авторката:..

публикувано на 16.12.24 в 16:42

Модните експерти разкриват кои цветове ще са актуални през 2025 г.

Дойде времето в месеца, когато си говорим за мода . И няма как с наближаването на новата година да не поговорим за цветовете, които ще бъдат актуални през 2025 година .  С  всеки нов сезон цветовете разказват различна история, вдъхновена от глобалните тенденции, обществени нагласи и търсения. 2025 година няма да бъде изключение! Тя..

публикувано на 16.12.24 в 14:00

Каква ще е съдбата на бившето училище в село Рупци?

Все по-често ставаме свидетели на рушащи се бивши учебни заведения в малките, обезлюдени населени места, а това е доста тъжно, ако се замислим как някога животът в тези здания е кипял.  Така е и във видинското село Рупци. В центъра на селото, в непосредствена близост до кметството, се намира сградата на старото училище, която е в окаяно състояние...

публикувано на 16.12.24 в 13:58