Берковица пази спомена за Иван Вазов

публикувано на 06.08.19 в 10:46

Снимка: БГНЕС

Ивайло Пешков, директор на Музеен комплекс- Берковица

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Четири са българските градове, оказали въздействие на големия Иван Вазов. Това са родният Сопот, София, Пловдив... и едно малко северозападно градче. Тази година Берковица отбелязва 140 години от пристигането на големия поет и писател в града. Патриархът на българската литература живее в града под Ком от пролетта на 1879 година до есента на следващата 1880 година.

Тогава Вазов е млад, но вече известен поет, пристигащ, за да поеме задълженията си на председател на окръжния съд. В Берковица той попада сред красива и девствена природа и сред оригинални личности, които се съдят за имоти, клевети и кучета и които по-късно стават персонажи от негови произведения. Вазов признава, че това е един от най-плодотворните периоди от живота му. И остава благодарен на града, на който се нарича „случаен гостенин”.

"Вазов пристига в града от Русе на 7 март. Идва тук по препоръка на лекари, които му откриват белодробно заболяване. По това време има и други предложения за чиновнически постове, но избира нашия град заради климата. Тръгва си от Берковица на 18 септември 1880 година. Въпреки че това е кратък период, това време съвпада с едни от най-продуктивните му творчески периоди. Първоначално живее на квартира в къщата на виден чорбаджия. След това пристига в Ипеклийската къща, собственост на търговец от днешно Косово. Вазов не е бил сам в къщата, а с един от помощниците си - Иван Стоянов, който е героят Дормидолски от романа "Митрофан и Дормидолски". Стоянов е ползван и за образ на Дикий Барин от "Нова Земя". В тази къща Вазов има една любов. 19-годишна туркиня Зихра, с кръстно име Параскева. Вазоя я е наричал Пеше. Зихра пристига със съпругата на Стоянов, която също е покръстена туркиня. Зихра е била иконом на Вазов, а от връзката се ражда "Зихра" - поема, излязла в Пловдив", разказа директорът на Музеен комплекс- Берковица Ивайло Пешков.

Къщата-музей в Берковица на патриарха на българската литература

Къщата, в която е живял, днес е превърната в музей - обявена за такава през 1950 година. По онова време е обявена за народна старина, макар в нея да живее пореден собственик. От тогава всички я наричат „Вазовата”. Експозиционният план е реализиран от художника Преслав Кършовски. През лятото на 1957 година музеят е отворен за посетителите.

За престоя си в Берковица Вазов пише:

"В съда се занимавах с членовете на "съдебните правила" и на турския наказателен закон, а вън от него поетизирах, мечтаех, любех слънцето, свободата и горите. А каква чудна природа тука! Каква красота в това непознато райче. В свободни от занятие дни правех на кон радостни излети с млада дружина берковчани, с доктора и с управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъха на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко. При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса. Не, никога няма да се изличат приятните спомени".

Читалището в Берковица е избрало за патрон Иван Вазов. Така се нарича и трето основно училище в града. В двора му е издигнат бюст паметник на литературния патриарх. В Берковица винаги отбелязват годишнината от пристигането на Иван Вазов - всяка година през март.

"Вазов, освен "Зихра", е описвал и берковския Балкан и природата в стихотворенията "На кон", "На детето" и "Малини". "Малини" е едно от нарицателните за града произведения, възпятано е в песен. Има построена чешма от розов мрамор с женска фигура с кошница, казва се Малинарка. Тази чешма е от "Малини" и е открита през 1967 година. Най-известното произведение на Вазов, писано тук, е "Грамада". То разказва за една традиция от село Гушанци, днешно Замфирово, където селяните са хвърляли по камък и са изричали проклятие срещу чорбаджията, който ги е потискал. Поемата "Моята съседка Гмитра" също вижда бял свят именно в Берковица". "Белимелецът" е друг от разказите на Вазов, писани тук. В музея имаме лични вещи на Вазов - кръст, пред който в съда са се вричали, че ще казват само истината, както и мастилницата му, направена от интересен камък. Съхраняваме портрети - единият го представя като млад, на 29 години. Имаме и портрет на Вазов, озаглавен "Последните години на Вазов". Ценен е портретът и от снахата на поета Елисавета, която го рисува през 1917 година при гостуване на Борис, неговият брат, в Костенец".

След Берковица Вазовият маршрут може да продължи до Лопушанския манастир, който той често е посещавал, а игуменът му разказвал случки от борбите на българите от този край за национално освобождение. В този манастир той пише глави от романа „Под игото”. Нaродният поет Иван Вазов е наричал Берковица с името Бреговец. Това е така, защото градът се намира на двата бряга на едноименната река. С името Бреговец, Вазов описва града и в романа си „Нова земя“.

Берковица привлича благодарение на природните си дадености, но също така защото е град с богата история, преплел в себе си купища съдби на големи българи. През 1965 г. на връх Ком е изграден барелеф на Иван Вазов, за който се знае, че е обичал да се разхожда в планината. В града през тази година беше открит културен център на името на писателя Йордан Радичков. Писателят завършва средното си образование в Берковица. В Етнографския музей могат да се видят занаятите на берковчани, които се състоят в бубарство, копринарство, медни съдове, грънчарство и килимарство.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Берковица пази спомена за Иван Вазов

БНР подкасти:

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин