Българският Северозапад с най-много жертви на пътя в ЕС

Владимир Тодоров, директор на асоциацията на пострадалите при катастрофи

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Настимир Ананиев, бивш председател на парламентарната комисия по транспор

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Мартин Николов, създател на групата ''Катастрофи Видин-Монтана''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България е на първо място в Европейския съюз по броя на загиналите при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители, показват данните от анализ на Евростат за 2017 година. Характеристиката на фаталните инциденти при отделните категории превозни средства показва, че България се нарежда с най-висок дял смъртност в категорията на леките автомобили с 64 смъртни случая на милион жители. Това е почти шест пъти повече от най-ниското съотношение в Малта - 11. Средният показател за ЕС е 23 смъртни случая на 1 милион при категорията леки автомобили. Това, което сочи още проучването, е че родният Северозапад взима най-много жертви от всички региони.

Според Министерството на регионалното развитие и благоустрйството 96 % от катастрофите стават заради човешка грешка, каза бившият председател на парламентарната комисия по транспорт Настимир Ананиев и лидер на партия ВОЛТ. Наскоро тема за пътната безопасност е обсъдена на национална конференция.

"Тези данни изнесе Петя Аврамова. Не че човешкият фактор не е много голям, но пътната инфраструктура също оказва огромно въздействие върху ПТП-та, които се случват. Знаете, че жертвите, особено през летните юли и август, се вдигат многократно. Трябва да се вгледаме в себе си за грешки, да поемем отговорност, не да си рекламираме идеалното министерство. Не всичко е наред, трябва да приемем истината. Излиза, че в АПИ всичко е под контрол. Сякаш няма лоши условия и големи трагедии. Ще дам пример със Своге - доказа се, че асфалтът не отговаря на изискванията, а цената беше над 20 човешки живота. Трябва да има ред".

Според данните на Евростат, при катастрофи с леки автомобили у нас са загинали 456 души, при катастрофи с пътнически автобуси - 5 души, при фатални инциденти с велосипедисти - 35 души, загиналите пешеходци са 118. Общият сбор на загиналите при пътни инциденти у нас надхвърля 700 души. Данни от доклад на МВР показват, че най-висок дял смъртност има при катастрофите с челен сблъсък между автомобили - близо половината от фаталните инциденти се дължат на подобен вид пътно-транспортни произшествия. България е автоморгата на Европа, коментира Владимир Тодоров, директор на асоциацията на пострадалите при катастрофи.

"Малта не е добър пример - малка и островна държава, там автомобилите са малък брой. България трябва да се сравнява с Австрия и Холандия. Ние имаме 95-98 души загинали на 1 милион население, докато те имат не повече от 35-40. Проблемът е комплексен. Имаме изключително остарял автопарк. България е автоморгата на Европа. 65 % от автомобилите са над 15-18-годишни. Продължаваме да бълваме не добре обучени шофьори. Несериозно е обучението да е по 10-12 часа. Излизат на пътя, натам знаете. Инфраструктурата ни е ужасна по отношение на изграждане на магистрали, по отношение на опасни участъци. Точно на тези места стават катастрофи всеки ден. Парадоксът е, че по старите пътища, по които има дупки, се кара бавно, но когато ги ремонтират - веднага катастрофи. Основен проблем е наличието на камери. Ние имаме най-малко камери за контрол на скоростта в цяла Европа - 20 000 км пътна мрежа, над 3 милиона превозни средства, а ние имаме 200 камери. Остаряла е административно-наказателната процедура, защото до 50 % от глобите не се плащат. Гледайки статистиката на КАТ, виждаме че под 1 % от ПТП-тата са поради пътна инфрастуктура. Няма как да се съглася с МРРБ. Всеки от нас пътува по тези пътища, знае в какви условия са. Местата с концентрация на катастрофи са известни, те са към 35-40. Не се отстраняват поетапно, не се ремонтират, а това води до повторяемост на инцидентите".

Северозападният регион с най-много катастрафи с фатален край

Трафикът по международния път Е-79 в Северозапада непрекъснато се увеличава и шест години след отварянето на Дунав мост 2 трасето трудно поема големия брой тежкотоварни автомобили, инцидентите станаха ежедневие. Очаква се към края на месец август броят на преминалите автомобили от откриването на съоръжението да надхвърли 5 милиона, ако вече не се е случило. България е на на първо място по брой убити при катастрофи в целия Европейски съюз и за 2016 година. В статистиката тогава виждаме, че особено се открояват областите Ловеч, Разград, Видин, Монтана и Силистра. Посочените области са с изключително високи стойности не само за България, но и за ЕС. Държавната агенция по пътна безопасност трябва да координира и приоритизира проблемите, допълни Тодоров.

"В Северозапада има участъци в посока Видин, Мездра и Ботевград, които са критични. Завои, натоварен трафик, това води до колони, които предизвикват нерви и изперварване. Трябва да бъдем внимателни. Докато това нещо не се промени, населението няма да се успокои. Моята надежда е в новата агенция, която трябва да координира и приоритизира проблемите. Аз давам пример с това, че както в момента няма камери за скорост, трябва да се обединят усилията на АПИ и Агенцията. АПИ има 330 камери, които броят трафика. Те спокойно могат да засичат и контролират скоростта. Тол системата ще има 400 камери, които също могат да следят за скоростта. Ето 700 камери, които ще се усетят. Един проблем трябва да се приоритизира, а след това с действия да се отстрани. Започва се отнякъде, необходимо е да се отстранят проблемите участъци, да се повиши качеството на обучението, да се затегне дейността на авторемонтите. Три крачки, които ще помогнат".

За да се облекчи трафикът от и към Дунав мост 2 и пътните инциденти да намалеят, трябва да се изгради по-широк и безопасен път. "Историческият" проект за тунел под прохода Петрохан направи крачка напред. Първата идея за изграждането на тунела датира от 1916 година. Във вторник пътната агенция съобщи, че има избран победител в обществената поръчка за проучване на трасето. Стойността на договора е 330 хил. лв. с ДДС, а срокът за изпълнение е 180 дни. Изпълнителят ще трябва да посочи минимум три варианта за развитие на новото пътно трасе.

Близо 200 катастрофи с 3 загинали и 46 ранени са станали на територията на област Видин през първите 6 месеца на тази година, сочи изнесената статистика. Сред най-опасните е участъкът Димово-Бела-Скомля-Медовница, характерен с последователни и остри завои. Често тирове, управлявани от водачи, непознаващи особеностите на трасето, преминават с несъобразена скорост. Най-много катастрофи са станали на главен път Е 79, на територията на община Димово, каза Владимир Герасимов, началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на МВР Видин.

Видинчанинът Мартин Николов е създател и администратор на група в социалните мрежи, носеща името "Катастрофи Видин-Монтана". Нагледах се на всякакво безразсъдство, затова я създадох, казва той.

"2000 човека има в групата. Целта е превенция - да видиш какво се случва, пък да се замислиш. Някои от снимките са буквално отвратителни. Ако човек ги погледне, може би ще се замисли за този т.нар див северозапад. Натоварените участъци, в които стават катастрофи, са няколко. Такъв, например, е добридолският баир. Пускайки го отгоре, т.е към Арчар, често се пораждат проблеми. Десният завой се подценява. Не се спазва ограничение. Засега групата се развива и помага. Мой приятел ми праща снимки, които качвам постоянно. Друг мой близък е пожарникар, пращам му ги, а неговият екип реагира мигновено".

Николов шофира от 15 години вече. Работата му е свързана с ежедневно пътуване из северозападните пътища. Какво му прави впечатление?

"Липсата на маркировка, липсата на табели, а когато се правят ремонти, няма обозначение. Положението е страшно. Областта е изостанала, сякаш сме назад от нормалната цивилизация. Липсват превантивни мерки, полицията трябва да е по-активна по пътищата. Моите наблюдения за ТИР-овете са не малко, турците и поляците не спазват правилата. Изобщо чуждите граждани, дори тези, отиващи на почивка, се чувстват безнаказани. Неприятно е да караш, а от завоя да се покажат два ТИР-а един до друг. Ако пък нямаш достатъчен шофьорски опит? Изпреварват се налудничаво, не спазват и ограничения. Катастрофите най-вече се случват поради неспазване на пътната обстановка. Липсва съобразителност. Колкото до новите шофьори, тези младите, те взимат едни мощни коли и си мислят, че светът се върти около тях. Не взимаме рано книжка, просто ни е малък стажът. Опасните участъци са ясни: Бела-Скомля-Медовница. Спазвайте ограниченията, хора. Не сечета завоите. Лятото също е тежко - насреща трактори, комбайни. Истината е, че пътят не е конструиран за сегашния трафик. Друг кофти участък е след Долни Цибър, в посока Козлодуй. Пътят е свлечен. Инфраструктурата не е достатъчна. За целия ми опит мога да кажа, че за 15 години извънградското движение не се е променило. Културата липсва. Има си го при нас този балкански синдром".

Състоянието на пътищата в Северозападна България от години е болезнена обществена тема. Основната пътна артерия трябва да се разшири и модернизира, но и шофьорите трябва да проявяват дисциплина на пътя. Липсата на такава, високата скорост и нарушаването на пътните знаци са често срещани по българските пътища.

Споделете

Българският Северозапад с най-много жертви на пътя в ЕС

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинчанка ще представи България на конкурса "Мисис Свят"

Видински ученици разработват бизнес идеи

Алманах "Под лъчите на слънцето" отново набира произведения

Излезе от печат втората книга на видинска авторка

За БНР

Радио Видин