Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Никола Войводов - първият наш радетел за свобода, използвал кораб за революционна акция

Снимка: Община Враца


Революционерът Никола Върбанов - Войводов има специално място в сърцето на хората от град Враца. С поднасяне на цветя пред паметната плоча на бореца за национална свобода, намираща се на едноименния булевард, на 20 август започна честването на 177 години от рождението на врачанския въстаник, отбелязване на 152 години от гибелта му и героичните събития на парахода „Германия”.

Малко известен факт е, че Войводов е първият, който използва кораб за осъществяване на патриотичните си планове. Получил добро образование в България и чужбина, по време на Възраждането той активно участва в революционната дейност. Попадайки в Италия, той се сблъсква с идеите на италианското националноосвободително движение. 

"Перлата в корона на този лавров венец, когато говорим за четническото движение, за пожертвалите живота си, с особен блясък изтъкват имената на Войводов и комитата Цвятко Павлович. Загиват на 20 август нов стил през 1867 година. Те вдъхновяват Христо Ботев да превземе "Радецки". Войводов е не по-малко чутовен от своя наследник Ботев. Изключително смел, произхождащ от заможно семейство. Получава блестящо за времето си образование в престижния "Робърт колеж". Владее и свободно говори на пет езика. Начетен и отговорен. За кратко се отдава на копринарството, въпреки че вече е осъзнат в избора си: да се посвети на Отечеството. Този занаят му отваря вратата към Италия и карбонарите. Там се запознава с идеите на Мацини и Гарибалди. През пролетта на 1867 година Войводов се заселва първо в Браила, а после в Галац. Приема с достойнство името Войводов, което ясно показва намеренията в младата му душа. Сближава се с емиграцията", разказва Красимир Григоров, завеждащ отдел "Възраждане" към РИМ-Враца.

Никола Войводов загива на 25 години, за да живее в паметта не само на Враца, като един от хората дали пример как трябва да се действа, когато трябва да постигнеш целта си - да бъдеш активен, да не изневеряваш на идеите и идеалите, в които вярваш. Отдава своя живот на революционната дейност, посвещавайки се безприкословно на едничката си мисия: в съдружие със съратника Цвятко Павлович да организират бунтовническа чета, която да влезе в България през Сърбия.

Паметникът на Войводов във Враца"Със своята висока образованост и с благия си характер, с внушаващия си външен вид и умението да владее словото, Войводов е привличал несъмнено голям брой хора, които са го почитали, следвали и дори починявали. Затова успява да организира боеспособна и силно мотивирана чета от смесен тип: млади и ентусиазирани, които са наясно, че свободата изисква жертви. Въпросите са били решени, целта обозначена. Тук не говорим за хрумване, а за организация. Никола е бил единодушно избран за войвода. Търсил е редовна войска, която да влезе в открито сражение с поробителя. Създадената организация е включвала определено облекло. В житейската одисея на Войводов е вплетена и любов с румънската девойка Флорина, наричана още Флори. Тя ушива зелено знаме, копринено. С разярен лъв и с надпис "Свобода или смърт". Никола Войводов прави всичко 9 години преди Ботев. Целта е била четата да се обедини с подготвеното в Сърбия въстаническо формирование, начело с Илия Кунин, а след това - посока Северозападна България".

На 20 август 1867 г. Войводов, заедно с чета от българи, сърби и черногорци, акостира с кораба „Германия“ на пристанището в Русе. Заради предателство, там вече ги очаква турската полиция. След кратко сражение Никола Войводов загива, верен на клетвата си към родината. 

"Войводов и знаменосецът Павлович се качват на австрийския кораб в Германия. Шпионското донесение се оказва по-бързо от революционерите. Двамата попадат в обсега на тайните доносници на Мидхат паша. За него се знае от едно писмо на Христо Иванов до Никола Обретенов: революционната организация осъжда на смърт Величко Симеонов. Присъдата не е изпълнена. След Освобождението Захари Стоянов лично разговаря със Симеонов. Стоянов пише, че той не му е дал удоволетворителен отговор, бил се изчервил даже. Драмата на русенското пристанище се оказва голяма. Срещу тях са много башибозуци и черкези. Един час е сражението".

Костите на Войводов прибрала тайно баба Тонка Обретенова. После те били положени във Възнесенската църква във Враца, а след реставрацията на дома му са преместени в него. 

Къщата на Никола Войводов"Лично Вазов в истинската втора версия на „Пряпорец и гусла“ споменава "онез двама" смелчаги, опълчили се на турците. Ботев също се запознава с историята на Войводов, публикува я в официоза на вестник "Дунав". Около погребението на двамата войводи има някои не толкова ясни моменти. Погребани са в русенското гробище. През 1937 година - по повод 70-годишнината от гибелта им - е създадена общинска комисия, която прави проучване по въпроса за гробището до църквата. Установява се, че съществува забит в земята паметник с надпис 1867 - Никола Войводов. От показанията на живите съседи на този гроб се разбира, че паметникът е бил на друго място. При разкопаване на гроба са събрани костите на два трупа, твърди друг човек от онова време. Костите на втория труп свидетелстват, че там е погребан именно Войводов".

На името на Никола Войводов е наречен булевард във Враца - първата пешеходна улица в България, изградена през 70-те години на миналия век. Къщата музей на Никола Войводов е част от Историческия музей на Враца. В нея можете да видите снимки на оригиналната къща на революционера, да научите повече за историята му, да видите надгробната му плоча и костницата му. Пред къщата се намира и паметна плоча. 




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза своя празник

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...

публикувано на 08.11.24 в 15:56

Ден на Западните покрайнини - тъжна част от историята на България

Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...

публикувано на 08.11.24 в 14:05

"Змей Омайник" дебне за отмъщение

Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..

публикувано на 08.11.24 в 14:00

Ученици събраха над 400 лева от благотворителна инициатива

Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..

публикувано на 08.11.24 в 13:02

Ръчно изработени бижута с душа

Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..

публикувано на 08.11.24 в 13:00

Книга съживява историята и традициите на село Зверино

Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..

публикувано на 07.11.24 в 15:55

Илияна Кръстева: Намерих пътя си и съм щастлива, че имам с кого да го споделя

Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..

публикувано на 07.11.24 в 15:00