Мечтите на Траян Първанов за човешка хармония

публикувано на 02.09.19 в 14:05

Снимка: Архив

Христина Кръстева, библиотекар от НЧ ''Никола Йонков Вапцаров - 1924''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Възпоменателна среща в памет на твореца и поет Траян Първанов се проведе по повод тържественото честване на 50-ата годишнина от обявяването на Криводол за град преди дни. През тази година се навършват 77 години от рождението на Първанов и 25 години от неговата кончина. Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" със специалност "Икономика на промишлеността".

"Траян Първанов е роден през 1942 година в село Криводол, област Враца. Умира твърде млад - на 52 години. Човек, който е бил изпълнен с жизненост, с много емоция, с възможности да дава от себе си като творец. Автор е на книгите "Място в дъжда", "Пеш към звездите", едно от най-емблематичните му произведения. Първанов се отличава със своята чувственост, със своите мечти, откровен е до болка. Посмъртно са издадени някои от произведенията му. Книгите, писани за поета, са "Траян Първанов - 60 години от рождението му", "Библиографски сборник" от Блага Атанасова. Посмъртно е удостоен и с наградата на Криводол през 2012. Нашите съграждани, неговите близки съратници, големите му приятели, наричали се помежду си братя, с малко по обем творчество, но много значимо и с голяма стойност. Литературният му талант отеква в литературните среди", разказва библиотекарят от местното НЧ "Никола Йонков Вапцаров - 1924" Христина Кръстева.

Съвременниците на Траян Първанов и до днес си спомнят неговите мечти за човешка хармония. Определят го като "романтично вглъбен" в поезията.

"Янко Димов пише за него: "още един поет си отиде от нас, позабравената поезия напоследък обедня още заради загубата на поредния романтичен и безкористно верен поданик. Ние, повлечени от бруталния си делник, гледахме се гузно и отново разбрахме, че само с хляб не се живее. Помним Траян, опълчил се срещу инерцията. Той влезе в българската поезия без шум, но с ясното съзнание за тежката, отговорна и неблагодарна мисия на твореца в неблагодарните и сложни десетилетия. Траян Първанов търсеше не само своето, но и мястото на всички хора. Поетът е темпераментен, емоционален, с голямо сърце. Той мечтаеше за хармония, за извисяване. Беше тръгнал пеш към звездите. Неговата надежда беше да покаже на нас, че има и по-голям момент от боричкането. Траян Първанов е сам собственик на своята съдба, такъв е бил винаги". Думите на Димов перфектно олицетворяват личността на Първанов. И днес го помнят именно такъв".

"Да си спомним за Траян Първанов" - под този наслов Клубът на дейците на културата във Враца проведе среща в края на юли, посветена на големия творец. Врачанските творци припомниха за живота на поета и мястото му в българската поезия.

"Един от нашите обичани творци, Живко Сотиров, който почина преди месец време, пише послеслов за Траян Първанов в "Литературен свят". Живко описва това, което беше Траян Първанов. И най-интересното е, че прави едно сравнение: Траян Първанов е роден на 26 юли 1942 година, а Вапцаров е убит на 23 юли 1942 година. Дни след като убиват поет, виждате, България ражда поет. Още в шумерския епос за Гилгамеш е написано, че е най-трудно да станеш светец в родното място. Ти, Траяне, стана светец в Криводол, там стана поет в Криводол и на Криводол. Колко тъжно е, че имахме последна среща...", разказа още Христина Кръстева.

В едно от своите стихотворения, озаглавено "Тук", Траян Първанов пише:

Какво да поискам от времето още?

Будете ме, птици, за мирния свят -

да стъпвам под белия шум на овошки

по пътя, където щастливци вървят.

Тук всичко е мое - треви и дървета,

живяното време от вчера до днес.

И утре, и в други ден - вечно ще свети

тук в дните ми мъдри майчински жест.

Тук имам за своите чувства парола.

Не търся към шумни пристанища бряг.

В живота ви нужна е моята роля,