Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Седемте престола" - духовното средище без аналог в цяла Европа

Снимка: БНР


Сгушен в прегръдката на Стара планина, в долината на малката река Габровница, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област, точно на границата с Врачанска, се намира православният манастир "Света Богородица", по-известен с неофициалното си име: "Седемте престола"

Светата обител се датира като духовно средище от времената на Втората българска държавата. "Седемте престола" няма аналог в Европа, защото събира седем църкви под един покрив, разказва местният игумен архимандрит Антим. На това място са отсядали редица известни българи, намирали муза, обгърнати от живописната гледка и уединението.

"Манастирът "Седемте престола" се нарича така, защото се обединени седем малки църкви под един покрив. Всеки олтар е посветен на някой светец или библейски празник. Централният ни олтар е Рождество Богородично. Следващите са на свети Стефан,  свети Братя Макавеи, на свв. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, Свети Седмочисленици, на Благовещение и на свети Архангел Михаил. Като духовно средище манастирът възниква Х век. Затова свидетелства иконата на Св. Богородица Осеновлашка, която е датирана от това време. До 1733 година манастирът е опожарен и разрушен. След това започва възстановяването му. Последното такова е години след тази година. Манастирът не е прекъсвал да съществува, да бъде населен с монаси. Когато манстирът е бил в диоцеза на Врачанска епархия, тук е служил Софроний Врачански. В новите времена манастирът е претегателен център за редица български личности - поети, писатели, творци изобщо. Природата е прекрасна. Иван Вазов създава точно тук стихотворението "Клепалото бие". Тук твори до 1944 година т.нар Змей Горянин (Светозар Димитров). Той тук умира и тук е погребан".

Обграденият от уникални скални образувания манастир е известен със своята архитектура. Сред най-големите забележителности на духовната обител са полилея „Хоро“, който е от 1819 г. и изцяло изработен от дърворезба, както и чудотворна икона на Осеновлашката Св. Богородица.

"Манастирът няма запазена иконопис, но пък има полилей, направен от дърво. Той е реставриран, може да се види. В централния храм е. Имаме стари книги. Духовно средище сме. Най-ценната ни реликва е иконата на Осеновлашката Св. Богородица, която миналата година реставрирахме. Вашата съгражданка Антонина Стоянова ни помогна. Старата сграда е била жилищна, тя е запазена в автентичния си вид. По-новата сграда е съобразена в този стил, правена е през 1900 година. През 1973-4 е правен основен ремонт на всички сгради. Автентичността на старата си постройка е запазена".


През ХІХ в. в манастира започва по-мащабното строителство, когато са изградени жилищните и стопанските сгради. Храмовият празник на манастира е 8 септември - Рождество на Пресвета Богородица. Разположен е под старопланинския връх Издремец (1492 м) и е заобиколен от вековни гори. Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност и за художествен паметник.Манастирът е постоянно действащ, отворен всеки ден за посетители от 8 до 18 часа. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дреновец излиза на протест срещу преминаването на тирове

Жители на Дреновец, община Ружинци, излизат на протест днес заради тежкотоварния трафик, преминаващ през селото. Недоволството е провокирано от инцидент на пътя, при който преди дни загина 45-годишен местен жител. Транзитният трафик е пренасочен през селото от международния път Е79, който е в ремонт и това създава проблеми, свързани с пътната..

публикувано на 22.11.25 в 08:00

Ученици дариха топлина и внимание на възрастни за Деня на християнското семейство

В  Деня на християнското семейство  ученици от Ученическия съвет към ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин, с координатор Лозинка Николова, се срещнаха с възрастните хора от Дома в Кутово, които временно са преместени във Видин. Децата  донесоха топлина, внимание и празнично настроение на неговите обитатели. "Днес сме тук в един много..

публикувано на 21.11.25 в 17:50
Красимир Беров на представянето на възстановеното издание в Бяла Слатина

Издател от Бяла Слатина направи възстановка на "Нова земя" - продължението на "Под игото"

Излезе от печат възстановка на първото издание на романа "Нова земя", замислен от Иван Вазов като продължение на "Под игото". За първи път романът е отпечатан през 1896 година. След това няколко пъти е преиздаван, но така и не успява да спечели дори и частица от славата, която първият български роман има. Нещо повече -  в наши дни малцина са..

публикувано на 21.11.25 в 16:59

Млад дерматолог специализира във видинската болница

 Д-р Деяна Жекова е един от младите лекари, предпочели да специализират във видинската болница "Св. Петка". Дерматология е специалността, която си е избрала д-р Жекова.  "За съжаление в София възможността да се специализира дерматология е малка и е трудно човек да се дореди до тази специалност, защото е доста желана. Разбрах, че има възможност в..

публикувано на 21.11.25 в 16:57

Арбористът Пламен: Когато любовта към дърветата става професия

За днешния ни гост можем със сигурност да кажем, че има професия, която рядко се среща у нас. Чували ли сте за арборист? Това е човекът, който се грижи за дърветата - обучен специалист, посветен на поддръжката и опазването им като отделни живи организми в градска среда. Самата дума " арборист " произхожда от латинската "arbor", което означава..

публикувано на 21.11.25 в 16:35

Дари и нейната голяма любов към книгите

В Деня на четенето си припомняме не просто колко е хубаво човек да чете, а колко истински променящо е това малко действие - да отвориш книга и да позволиш на един нов свят да те приеме. Понякога е тихо бягство, друг път е приключение, трети път - разговор със самия теб. И днес имаме гост, който го знае по-добре от много възрастни. Дарина..

публикувано на 21.11.25 в 16:30

Бели, смях и любов: Историята на кучето Чико и котарака Милчо

Днешните лапички са на един пакостлив домашен любимец, кучето на име Чико . Историята му започва сърцераздирателно, тъй като е спасен от улицата. Ще оставим на неговата стопанка да разкаже с подробности, а ние можем да кажем за Чико, че е едно голямо бебе, което непрестанно тича и все нещо хапва. Предимно това са мебели, салфетки, торбички, а..

публикувано на 21.11.25 в 15:35