Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

45 години от създаването на АЕЦ "Козлодуй"

Снимка: БГНЕС


Преди 45 години на днешния ден тогавашният държавен глава и пръв партиен ръководител Tодор Живков официално открива АЕЦ Козлодуй. Първият български ядрен блок е пуснат да работи два месеца по-рано. Въвеждането в експлоатация на атомната централа е ударно - за по-малко от пет години след първата й копка. 

Историята на АЕЦ Козлодуй е история на ядрената ни енергетика. Свидетелствата са от архива на БНР. Разказва приживе Петър Данаилов, министър на енергетиката през 70-те години.

"България имаше 20-годишна перспективна програма за икономическото и научно-техническото развитие. Държавата имаше нужда от енергетика. Бяхме изчерпали водните ресурси за енергийни мощности. България преживяваше криза в онези времена. Токът спираше постоянно".

Началото се поставя в средата на 1966 година с подписването на спогодба за сътрудничество между тогавашните Народна република България и Съветския съюз за изграждането на атомна централа, първата не само у нас, но и в Югоизточна Европа. Обяснимо основното обурудване е съветско, но отделни съоръжения са от няколко братски социалистически държави от Съвета за икономическа взаимопомощ – ГДР, Чехословакия и Унгария. Първата копка е през 69-та година, а година по-късно започва широко мащабното строителство. Ангажирани са над 100 хил. строители и монтажници. Реакторът е доставен 1972 година. Две години по-късно след пуска на първи блок в края на юни, през септември държавният глава и пръв партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ Козлодуй. 

"Тодор Живков казваше "давайте, бързайте, че загиваме". Ние нямахме наука и техника да изградим енергийна мощност. В Козлодуй имаха подготовка, но нямаха практически опит. Ние пък желаехме АЕЦ-ът да заработи веднага. Аз съм молил КПСС и СССР за хора", продължава Данаилов.

Един от съветските специалисти, който участват в пуска на първи блок, е Степан Константинов.

"Питаха ме, какво ще правиш? Аз разказвах и получавах одобрение. Ръцете ни трепереха. Желанието беше голямо. Опитът може да е липсвал, но имаше желание, хората бързаха да учат".

Здравата спойка между Съветския съюз, държавата и партията в онези години лъсва не само в кратките срокове, за които е изградено уникалното съоръжение, но и в някои прелюбопитни факти от историята на централата. Например през 80-те години в чест на 13-я конгрес на БКП планов ремонт е завършен ударно за 13 дни, при обичаен срок около 40 дни.

Всякакви закачки могат да бъдат открити в ядрените хроники. Не бива да пропуснем да отбележим, че автори на атомните летописи са и тези, чийто професионален и житейски път е пътят на първата ни атомна централа. 

"Дойдох като млад инженер. Бях идеалист, исках в Козлодуй. Минал съм цялата йерархия в атомната централа", разказва инеженер Атанас Койчев.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Днес на фокус поставяме темата за така наречените "нови стандарти за красота" . През годините много жени са били олицетворение на стандарт за красота. Като започнем от Мерлин Монро, минем през Кейт Мос, Моника Белучи и Синди Кроуфорд. Но днес стандартите за красота поне в България придобиват съвсем нова висота. В 21 век от жените се очаква да..

публикувано на 06.02.25 в 17:10

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Бензиностанциите да записват на касовата бележка номерата на автомобилите, които зареждат гориво, за да се избегнат измами с данъци. Това предложение направи преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев, който посочи, че очакваните допълнителни приходи за бюджета от тази мярка биха били около 250 млн. лв. С предложението се..

публикувано на 06.02.25 в 14:06

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В..

публикувано на 06.02.25 в 13:29

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Фокусираме се само върху една мелодия, изпълнена от Сачмо – Skokiaan , като разказваме нейната история. На африканска вълна оставаме и джаз басиста Сифо Гумеде  - един от най-значителните джаз музиканти на Южна Африка за миналото столетие. На днешния шести февруари се навършват 75 г. от рождението на Натали Кол, която е първата..

публикувано на 06.02.25 в 09:00

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..

публикувано на 05.02.25 в 14:50