Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо да учим чужди езици?

Снимка: УикипедиЯ

26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която бе обявена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди езици в Европа. Основните цели на Европейския ден на езиците са да:

  - осведоми обществеността за важността от изучаването на чужди езици и да разнообрази обхвата на изучаваните езици, за да повиши нивото на многоезичност и междукултурно разбирателство;
  - популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа;
  - насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст, не само в училищата, но и извън тях.

Спазвайки тези правила хората, млади и стари са насърчени да започнат да изучават език или да се гордеят с вече съществуващите си езикови умения. Също така, отговорниците за предоставянето на достъп до езиковото обучение са насърчавани да правят изучаването на езици по-лесно и по-приятно, както и да подкрепят политическите инициативи за популяризирането на езиците. За ползите от изучаване на чужди езици слушаме преподавателката в школа по английски Николина Керемедчиева - Димитрова:

"Езиците са ключ към света. Всеки родител трябва да насочи към тях своето дете...Гьоте е казал, че човек, който не знае друг език, не познава и собствения си език...Усвояването на чужд език води до по- добра реализациа...Хубаво е да се учат и други езици..."

Според проучване на Европейския съюз "Европейците и техните езици" 56% от гражданите на ЕС  говорят език, различен от техния майчин, но 44% признават, че не знаят друг език, освен своя роден. Въпреки това, 28% имат познания по два чужди езика. Сред гражданите на ЕС, 38% посочват, че владеят английски език, следвани от 14%, които владеят френски или немски, 7% руски, 5% испански и 3% италиански език. Типичният многоезичен европеец е студент или някой с мениджърски пост, или някой, роден в държава, където езикът на родителите му е различен от основния език в държавата.

Съществуват около 225 местни езика в Европа, което е около 3% от световните езици. Повечето европейски езици са от индоевропейски произход. Що се отнася до изучаването на езиците, английският е на челно място по брой изучаващи го в Европа, следван от немския, френския, италианския, руския и испанския. Изучаването на чужди езици е много важно, но трябва да се обърне внимание и на българския език, смята бившата преподавателка по английска филология в Софийския университет Надя Захариева:

"Изучаването на чужд език е прозорец към света...Трябва обаче да се учи и български. Не може да учиш чужд език и да не владееш добре родния си български...Ученето на чужди езици дава много на хората...Език може да учат не само учениците, а и възрастните...Изучаването на езици е от полза както за младите, така и за възрастните- човек никога не е твърде стар, за да научи език и да се наслади на възможностите, които се отварят пред него. Дори ако знаете само няколко думи от езика на страната, която посещавате, например за почивка, ще ви е много по-лесно да създадете нови приятелства и контакти. Ученето на чужди езици ни помага да се разбираме по-добре и да преодолеем културните си различия."

Самата Надя Захариева говори три чужди езика- английски, френски и испански, а сега изучава и италиански.

С увеличаващия се брой имигранти и бежанци, европейските градове стават все по-многоезични. Например, в Москва и Санкт Петербург много имигранти говорят украински, молдовски, арменски, татарски, азербайджански, таджикски, китайски и др.; в Лондон се говорят около 300 различни езика /английски, френски, китайски, руски, италиански, португалски, арабски, хинди и др./.  Днес възможностите за работа и образование в различни европейски държави са повече от всякога, но липсата на езикови умения пречи на много хора да се възползват от тези възможности. 

Глобализацията и нуждите на бизнеса са предпоставка да се изискват все повече компетенции по чужди езици от гражданите, за да работят ефективно в родните си държави. Владеенето на английски език вече не е достатъчно.

В Европа има богатство от езици - над 200 европейски и много други езици, говорими от хора с чуждестранен произход. Това е важен ресурс, който трябва да бъде разпознат, използван и ценен.

От към края на 18 век, най-разпространеният език в Европа е бил руският, който заменил френския. Броейки само хората, чийто роден език е руският, около 150 милиона говорят руски ежедневно, следван от немския език - ок. 95 мил., турски- ок. 80 мил., английски и френски са с по около 65 милиона говорещи, италиански- 60 милиона, испански - 40 милиона и т.н. Българският език е говорим от около 7 милиона само в България, а на кореспондента на БНР в Москва  Ангел Григоров се е наложило да научи руски език: 



"Руски език се учеше във всички училища в България. След промените той отпадна. Тъкмо се зарадвах, че ще уча един език по- малко и се оказа, че с родителите ми заминаваме за Москва..Записаха ме в училище със засилено изучаване на английски. Език, който никога не бях учил. С френския се оправях и се преместих във друго училище с френски...Първите думи на руски които научих бяха ругатни...Постепенно открих руския и четях класици...От 2018 година съм кореспондент на БНР в Москва, а моята собствена дъщеря учи в същото квартално училище, в което учих и аз..."

Деца от частна школа по английски език смятат, че научаването на един или повече езици ще им помогне в бъдещето им равитие.

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45