Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

100-годишната баба Севда: "Харесва ми да съм тук и сега"

Снимка: Радио ВИДИН

Столетник е днешният "старейшина". Баба Севда - така я познават там, където живее - село Въртоп, община Видин. На 16 ноември тази година баба Севда навърши 100 години, а близките й организираха мило тържество.
 
Въпреки тежестта на стоте си години, баба Севда е запазила завидна памет. Малко трудно, но увлекателно разказва за живота си, от който твърди, че е много доволна. Учила е в училището в родното си село Извор и все още разказва за нещата, които е научила там. От млада обича да плете и със сълзи на очи се похвали, че е изплела за сватбата на внука си 80 кърпички. Това остава единственото и любимо хоби - плетенето. Спомня си Втората световна война и с интерес ни разказа как с момите от селото са тичали по преминаващите войници.
 
В момента баба Севда живее с 80-годишната си дъщеря Цветана и 62-годишния си внук- Емил. Смята, че освен че се грижат за нея, най-важното е, че й правят компания. 

"Лошо, добро- тука съм... Ние сме били 4 сестри, майка ни е умряла млада, баща ни ни е отгледал. Баща ми е починал на 95 години, пушил е, пил е, всичко редовно и пак е доживял до толкова. Аз се ожених първия път, заварих много добро семейство, роди ни се дъщеря, и той след 5 години почина от пневмония, едно време не се лекуваха така, както сега. Ожени се и дъщеря ми, стана голяма, почнаха да я искат момчета, тя не иска да се ожени, аз не искам да я давам. Аз съм на 100, дъщеря ми на 80, внук ми на 62, неговия син на 40...

Баба Севда не отказва чаша вино с лимонада и казва, че няма нищо лошо в това, стига да се пие с мярка. За пушенето обаче е категорична: 

 "...Не позволявам да се пуши покрай мен. И на младите бих казала- моля ви се намалете тия цигари, за да сте живи и здрави! Баща ми пушеше, но не ни даваше да пушим... 
Може да съм била бедно чедо, но не съм гладувала, нито жадувала, щастлив живот съм живяла. Господ ли ме обича, хората ли ме обичат.. Работила съм всичко- и женска и мъжка работа, всичко съм правила. Едно време не сме ходили така по барове, по сватби, кръщенета- не съм ходила, гледала съм си детето..."

Допреди 4 години баба Севда е помагала за домашната работа, но след злополука остава в инвалиден стол. Сега най-много и липсва движението, наслаждава на всичко само с гледане:

"Преди четири години паднах и си счупих крака и оттогава съм на този стол, седя по цял ден... Липсва ми да излезна в градината, да се позанимавам с нещо е така просто да ми мине времето. Кога ми беше рождения ден само седях и гледах, бяха ме завели на заведение, хубаво беше, деца с носии ми играха, аз плаках, карат ме да ям, не искам да ям, искам само да гледам, тука по улиците на село никой не минава, ето това ми липса. "

И на сто години баба Севда продължава да харесва хубавата музика и новините:

"Имах радио- без музика не можех, и сега обичам. Цял ден слушам новините, гледаме телевизия, не ме интересуват много филмите, обичам новините...." 

Обичанa от близките си е баба Севда, не се оплаква от грижи и внимание. Признава, че много би искала да стои в града и просто да гледа, да гледа как хората минават, защото казва, че на село й е малко скучно. А на въпроса ми, от какво се страхува човек, когато зад гърба си има сто години, тя ми отговори: 

"Страх ме е само от това, че може да не се събудя, обичам живота, харесва ми да съм тук и сега."

Цялото интервю с баба Севда чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ако прекрачим в сърцето си отвъд Йордан, душите ни ще намерят покой

Петата неделя на Великия и спасителен пост , която отбелязваме днес, е посветена от Църквата Христова на  преподобната Мария Египетска . "Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но  да послужи и даде душата Си откуп за мнозина." /Марк.10:45/ Миналата Неделя чрез примера на св. Йоан Лествичник Православната..

публикувано на 06.04.25 в 08:00

Романът "Как да убиеш семейството си" на Бела Маки

Грейс Бернард е 28-годишна красива, привидно съвсем нормална жена, но с необикновена история. Работата е там, че тя има зад гърба си вече шест убийства – някои брутални, други – не чак толкова, но в момента по ирония на съдбата лежи в затвора заради убийство, което не е извършила. Не го беше замислила така, но… Не се заблуждавайте! Грейс не е..

публикувано на 04.04.25 в 17:29

Великденска магия в бисквитки

Днес се срещaме отново с Милена Вълкова от Видин - сладкар , която вече добре познавате. Запознахме ви с нея миналата година, когато тя се завърна от Италия и донесе със себе си не само вдъхновение, но и вкусовете на едни от най-обичаните италиански десерти и напитки. А за това, вярваме, всички сме ѝ благодарни! Това лято Милена планира да..

публикувано на 04.04.25 в 16:15

Отбелязваме Световния ден на бездомните животни

Днес фокусът е върху всички кучета и котки, които живеят по улиците на нашата страна, защото отбелязваме Световния ден на бездомните животни. Денят се чества за първи път в Холандия през 2010 година. Целта е да се напомни, че ние, хората, имаме вина за присъствието на животни по улиците и е наша отговорност да се грижим за тях. Бездомните..

публикувано на 04.04.25 в 15:10
Виолина Славкова

Психологията като призвание - историята на Виолина Славкова

На днешния ден отбелязваме Деня на психолога , и разбира се, срещата ни днес е с професионалист в тази област. Запознаваме ви с Виолина Славкова , родена във Враца, която открива страстта си към психологията още в началото на своето образование. Тя започва с бакалавърска програма по "Социална педагогика" в Софийския университет, където..

публикувано на 04.04.25 в 13:00

Какво да вечеряте? Вече има лесен отговор на този въпрос

Днес ще ви срещнем с Виктор Василев от град Вършец, който отговаря на един от най-важните въпроси за човечеството, които си задаваме всеки ден. И не, не е въпросът: "Има ли извънземни?", а е питането: "Какво да ям?". Сигурна съм, че няма човек, който да не си е задавал този въпрос, особено в забързаното ни ежедневие, когато се приберем късно от..

публикувано на 03.04.25 в 17:10

Кога Рабишкото езеро отново ще започне да се пълни с вода

Рабишкото езеро в последните години постепенно се превръщаше в блато , след продължително спиране на водоподаването, което доведе до критично ниски нива на водата.  Преди година и половина граждани сигнализират на народния представител от Видин Любен Иванов, че входящата деривация е компрометирана, поради което няма приток на вода. Сега..

публикувано на 03.04.25 в 16:30