За Радичковия Северозапад- бийте тревога!

"Спомням си, че когато трябваше да се отсече едно дърво от нашата гора, край голямата нива на Станьовица- я за къща, я за мост, дядо сваляше шапка, прекръстваше се и тогава замахваше със секирата. После събираше до треска разпиляната дървесна плът в чувал, покриваше дънера на отсеченото дърво с пръст, за да не гледа злодеянието, което беше сторил….А сега? Боже, гледката е грозна и зловеща! Злосторници са поломили най-красивите дървета. Върхарите лежат като човешки трупове и рани са зейнали по стволовете на десетилетни дънери. Там ще стоят, докато изгният.
Дървосекачите събират само удобната търговска дървесина и товарят високопроходимите коли, за да се отправят към никому неизвестна посока, а парите ще влязат в джоба на човек, който е безсърдечен, алчен и богат. Минал Той, а след себе си оставил незаздравяващи деситилетия. 

Днес има “пазители” на гората- къде са? Там са, в търговския кюп, в единомислие и единодействие със злосторниците.
Тази гора няма никога да им прости. Всички ще платим за сторените злини….

Нивичките и ливадите запустяха. Нищо. Ширнаха се кооперативни блокове. Добре! Добре, добре, но не съвсем. Елате сега и гледайте! Буренясали, запуснати. Разруха на всяка крачка. Няма ги къщичките в гората и сушинките край блоковете, няма ги кошарите със стадата- няма, няма нищо…. Този край – райско кътче, ни хранеше с всички благини от природата и други, отгледани от ръцете на трудолюбивия балканджия. Сега всичко запустя. Докарват ни с кола зеленчуци и плодове, сирене и масло, и всичко има, но не е по нашия вкус... и по нашия джоб. Пламнаха пожари в буренясалите блокове, в суховейните гори. Пропъдиха животните. Повече от десетилетия не съм видяла катеричка, зайче, таралеж, костенурка, сърна… 

Онемя Балканът. Успяхме да пропъдим птици, пеперуди и пчелички….Кога и кой ще ги върне?

А кой ще върне децата ни ??? Какво ги подмами, та хукнаха към чуждия свят – щастлив живот, лукс, пари?…
Всичко е преходно! Искам да дочакам завръщането им! 
Носталгията ще ги навести и дълго ще се взират в небето, търсейки "облачето бяло", за да изпратят хабер на майките си, чиито сълзи не пресъхват в очакване. Те ще изпият горчивата чаша на илюзиите и ще си дойдат. Който оживее, ще ги дочака…. Северозападът се надява те да се завърнат по-бедни, или дано по-богати, но и по-умни и поправят злостореното, да заличат тежките рани на родния Балкан, на родната Майка земя и тя да ги възнагради. Тогава ще кажем, че отиваме към нещо по-добро.

Благодаря ти, Читателю, Приятелю мой, че търпеливо изчете моята изповед. Късно е. Имам чувството, че ще се наспя. Лека нощ!"

Изповедта на Величка Каменова не спира дотук. Признава, че в изповедта, която е написала, е отразен живота й. А болката за унищожените гори е само една малка част от нарушената хармония на неповторимата и величествена красота на природата в нашия, и на Радичков Северозапад. От висотата на годините си тя вижда, че вече плащаме цената на погубената заради човешката алчност природа. Затова трябва да сме будни. Длъжни сме: 

"Няма ги дълбоките снегове и тихите пролетни дъждове. Буреносни облаци покриват родното небе.
Реки, язовири, свлачища помитат всичко по пътя си – обезлюдени села и градски квартали, човешки жертви...Градушките опустошават останалото…
Това малък знак ли е за допуснати, непростими грешки? Става ми страшно за предстоящето…
Е, как ще бъде спокоен сънят ми?
Бийте тревога!!! Трябва да сме будни!"