На Антоновден между чука и наковалнята

Днес, на Антоновден, както и на следващия Атанасовден,  празнуват ковачите и ножарите.  Двамата са смятани за братя и са представени като ковачи. Все по-малко са хората у нас, които наследяват този занаят. Петър Иванов от  монтанското село Дъбова махала казва, че е единственият в Северозапада. Според него, за да не изчезнат, ковачеството, както и останалите традиционни занаяти, трябва да се изучават като извънкласни форми в училище. За Петър Иванов занаятът е потомствен:

"Доста малък бях, когато съм влязъл в ковачницата. Дядо ми е ковач, неговият баща е ковач. Наследствен е занаятът."

Най-важното за усвояването на занаята е желанието, но не е достатъчно:

"Винаги има детайли, които да ти идват отвътре, трябва да си закърмен с това нещо."

В работилницата на Петър Иванов най-тежкият чук е три килограма и половина. Тъй като не успял да си намери помощник, се принудил да добави и още един-механичен чук, но само със сила ковано желязо не се получава:

"При никакъв случай със сила няма да стане. Има си техника, която тя се усвоява с течение на времето."  

Казва, че този занаят е също е и изкуство:

"При арт- изпълнението вече е непредсказуемо. Там са по- раздвижени нещата."

Според Петър Иванов естествените материали внасят повече уют в дома:

"Това е козметиката на къщата. Дървото и желязото, те винаги са вървели ръка за ръка."

Убеден е че направеното у нас е най-доброто:

"Българското, ръчната изработка си е най-доброто, няма по-хубаво нещо. На пазара има китайски, турски елементи, но не се знае от каква сплав са."

Няма притеснения за изработката на предметите и орнаментите, но в житейски ситуации му се е случвало да е между чука и наковалнята:

"Винаги има такива моменти, примерно пазиш се да не закъсняваш с поръчките, най-вече е това. Отговорност  трябва да има с тия неща, да се спазват поръчките. Казваш тая дата, тая дата."

Поръчките при Петър са за година напред, но така и не намерил време да се захване със своята:

"На съпругата ми да направя портала и оградата."

Казва, че за да се запази занаятът, с него трябва да се започне още  от училище:

"Би трябвало в училищата да има кръжоци и децата да се насърчават, кой на какъвто занаят иска."