Д-р Нели Драгинова: Обичам да се съревновавам сама със себе си

Думите, които много точно я определят са енергия, емоция и цветност. Привличат я именно хората, които са различни и които носят цветността у себе си, "хората, които имат цвят", привличат я пътешествията, големите и шумни градове и в същото време уютните български градчета с кълдаръмени улички и дюкянчета. Д-р Драгинова е родена в град Плевен. Учи в училище "Иван Вазов" в паралелка с разширено изучаване на английски език. След шест години сериозно следване в  специалност "Стоматология" в Медицинска академия -София, се дипломира като стоматолог. Любовта ѝ я води във  Видин, където живее и работи до днес.  

Детството
"Всеки с умиление си спомня за детството.  Отраснала съм в типично градска среда, имам много хубави спомени от игрите пред блока. В съседство зад блока имаше една детска ясла с огромен двор, с огромно озеленено пространство. Та всъщност истинските игри се случваха след пет часа, когато взимаха децата от детската ясла, всъщност децата от квартала се премествахме в детската ясла... и така до тъмно. Много дълго време отказвах да се науча да познавам часовника, защото знаех, че ако го познавам край с моята свобода. Въпреки, че не съм имала емоциите на село, като ходене на реката или по горите, и в града се забавлявахме децата добре."

Училището
"Не си спомням да съм полагала кой знае какви усилия и да съм залягала над уроците  кой знае колко много, но така ли иначе винаги съм била отличничка. С лекота ми се случваха нещата. Химията ми беше много любим предмет, това е от тези предмети, които трябва от началото да ги харесаш. Аз развих интерес към химията, беше ми лесна и обяснявах на половината клас задачите и изравняването на уравненията. Не че не съм харесвала и литературата и физическото, но химията ми беше най-любимият предмет в училище."


Кандидатстването
"Никога не съм го мислила и никога не съм го планувала. Аз до последно исках да правя нещо с ръцете си, нещо красиво. И бях решила да стана или фризьор или маникюрист, или козметик, нещо такова. Бях се и записала на такива курсове, но моите родители ме насърчаваха, че като едно съвестно и добро дете трябва  да имам и аз висше образование. Бях решила да кандидатствам само с химия ей така, да го завърша, защото ми е лесно, и да си работя каквото на мен ми харесва. И така цяла година не се съгласявах по никакъв начин с моите родители. На 26 май ставам от леглото  и изведнъж си казвам: абе, я аз да си взема биологията от мазето... Разлистих я и си казах, че харесвам - не харесвам, ще я уча... Изкарах много високи оценки, неочаквано за мен, особено по биология... Приета бях биология на предни позиции и тогава вече започна рева, защото аз това не го искам да го уча. .."


Следването
"И на практика първите три години ми бяха много трудни, защото това не беше моето. Но пък съдбата така прави нещата. Ето аз исках да правя нещо с ръцете си и да правя красиви неща и то се случи - зъболекарите работят с ръцете си и правят красиви усмивки. Отново съдбата се намеси - в трети курс се появи един преподавател и още двама асистенти, които ме влюбиха в стоматологията... От този момент разбрах, че това е моят път и сега си го харесвам и не бих го сменила с нищо друго. Откъм време и заетост едва ли има по-зает студент от студента по стоматология."

Качествата
"Аз съм много смела, винаги се хвърлям в дълбокото, без да премислям нещата, това има и добри и лоши страни. Но като че ли ми е донесло повече позитиви това мое качество. Смело, право напред, а пък мисленето после. Най-трудно се научих на търпение и прецизност. Нашата професия без търпение и прецизност не може да се случи. В личния си живот продължавам да бъда бурна и емоционална."

Професионална защита и подкрепа
" Професионалната защита в нашата професия е нещо много важно. Личната грижа за зъбите е с най-голям превес. Кой както си се грижи за зъбите си, така си ги има. Колкото по навреме се случват нещата, толкова по-добре за пациента и за здравето на пациента и за емоциите му, и за джоба му. "

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.