След поредна проява на жестокост сред ученици в страната, в "Посоките на делника" търсим отговор на въпросите какви са причините за агресията и как да я спрем. Последният шумно оповестен случай е от Стара Загора и далеч не е изолиран. Подобни ситуации често са с трайни последствия върху психиката и поведението на децата в бъдеще, смятат психолози. При прояви на агресия децата не преценяват какво могат да причинят. Реагират емоционално и проектират върху жертвата това, което е наранило самите тях. Преодоляването на травмите понякога отнема дълго време, казват психолозите, затова усилията са насочени към превенцията.
"Конфликтите могат да бъдат от различно естество. Както е в случая, за който казвате, проблемът е заради момче. Други причини могат да са разменени обидни думи или нещо недоразбрано в интернет пространството. От там много често се получават конфликтите. Друга причина може да е социалното ниво. Някои ученици са с по-висок социален статус, разполагат с повече средства, други не чак толкова и се получават тези различия. В нашето училище няма такива случаи, в които да се забелязва разлика в това, че едни ученици разполагат с повече средства, други с по-малко. Опитваме се това да не се забелязва и да не се прави разлика между самите ученици. В нашето училище работим от 1017/2018 година по Механизъм за противодействие на тормоза в училище. Информираме родители и ученици какво означава училищен тормоз, как се проявява, какво влияние оказва върху развитието на децата, на учениците, какви са последствията и съответно следим да не се допускат такива форми на насилие в училище. Формите на насилие могат да са вербални, не само физически. Голяма част от проблемите тръгват от обиди, от отправени неприятни думи и се върви към физическа саморазправа. Тормозът може да е и вербален или социален, когато се отбягват ученици. Връстниците им не ги включват в различни социални групи, опитват се да ги злепоставят. Може и да е дигитален, този, който се случва в интернет пространството. Там може да се разпространява и информация, която да не е вярна и също води до появата на различен вид конфликти. В голяма степен нещата, които се случват в училище, са свързани и с дома, семейството на децата, затова в училище работим съвместно и с родителите. Не бихме могли да работим, ако нямаме тяхното съдействие дори, ако има недоразумение между самите ученици или за изясняване на някакъв проблем, конфликт, който е на начално ниво. Първо разговаряме с учениците, след това търсим съдействие и от родителите."- обяснява психологът в Професионална гимназия "Професор д-р Асен Златаров"- гр. Видин Корнелия Кирилова.
За днешните ученици не е нещо необичайно да са свидетели на спречквания или размяна на обидни. Казват, че намесата на приятели също помага за потушаване на конфликтите.
"Всички виждаме, че случаите с агресия зачестяват. По телевизията дават все повече такива случаи… Виждала съм момчета, които са групичка и момче, което се е отдалечило от тях. Бих се намесила в подобен вид спречкване, защото имам по-малък брат и не бих искала някой да го тормози"- казва Ралица Тодорова.
"Някои го правят, за да изпъкнат, да са център на внимание, докато други намират изход как да изкарат всичко, което е вътре в тях"- обяснява причинете за агресията сред учениците Нанси Мирчева.
"Споровете по-често стават заради по-дребни неща, не заради нещо сериозно, което е и нещо нормално за тази възраст- от осми до дванадесети клас, за да съм по-точен, след основното училище. Понякога от тези дреболии стават по-големи неща и трябва да се контролират. Такива конфликти по-често срещам извън училище. Причината е ,че дисциплината в училище е много добра"- обяснява Филип Йорданов.
В проявите на агресия в училищата най-често участват момичета. Тази тенденция очертаха от врачанската дирекция на МВР и обясниха, че конфликтите между ученичките възникват заради момчета.
"Повечето от момичетата, за съжаление, са изключително агресивни и нахални. Имаме много такива случаи, поне по два такива случая на месец имаме", каза Десислава Иванова - криминален инспектор към Областната дирекция на МВР във Враца пред кореспондента на Българското национално радио Ива Антонова.
Според психолога Стоянчо Христов, който работи в Центъра за обществена подкрепа в града, където консултират деца с противообществени прояви, във физиологически план момичетата се развиват по-рано от момчетата и по-рано усвояват социалния опит. Пред Ива Антонова той уточни, че агресията маскира дефицитите, които най-често са емоционални:
"Тези емоционални дефицити се натрупват в резултат преди всичко на средата"
Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната. Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..