Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво ще разказваме за коронавируса след години?

Етнология и пандемия

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Какво ще си разказват българите за короновируса след години? Учени от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която да вникнат в бита ни преди и по време на епидемията. Отговорите от нея ще бъдат отправна точка за създаването на исторически извори. Във Фейсбук страницата на Института бе създадена и темата "Етнология и епидемия".


"Може да убива, но може и да съживява. Тъкмо когато етнолозите смятахме, че фолклорните образи на болестта са част от миналото, COVID-19 ни връща в настоящето", коментира доц. д-р Вихра Баева и поясни целите на проучването: "Едната част е да съхраним това, което се случва в момента, а другата да го съхраним. На тази база следим всички публикации и ги събираме... Може би не всички си дават сметка, че ние сме свидетели на едни исторически събития и те трябва да бъдат разказани... Всяка епоха си има своите известни хора. В случая генерал Мутафчийски е събирателен образ. Имаше чорапи с него, вицове...".


Успоредно с рубриката "Етнология и епидемия" етнолозите от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която вникват в бита ни преди и по време на епидемията.  Според гл. ас. д-р Ивайло Марков на хората най-много им липсва възможността да видят близки, които живеят в друго населено място или роднини извън страната и това е едно от първите неща, които биха направили след това:

"По данните, които събираме на хората им липсва пътуването и срещите с близки и познати... Искат да пътуват и това ще направят най- напред... Всичко това което имаме в анкетата ще съберем в научен труд...".


Потърсихме и мнението на видинчани за това, кое е първото нещо, което ще направят след края на извънредното положение:


"Първото което ще направя след края на всичко това е да се видя с приятели... Ще запомня маските и брифингите... Наложили са ни правила и трябва да ги  спазваме... Аз ще разказвам за липсата на адекватни мерки. Дано всичко по-бързо свърши, че да пътуваме спокойно..."


Бедствията и епидемиите в миналото са оставили дълбоки следи във фолклора ни, смята директора на РИМ-Видин Десислава Божидарова:


"Дълбоко във фолклора ни са останали следи от чумата и шарката... Народът ни помни бедствията и ги има и в обреди, и в песни, и в предания... Цели селища са се местили заради чумната епидемия... Никога не са наричали чумата по име, а с различни прякори... И случващото се в момента ще влезе във фолклора...".


Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Фейсбук група от Северозапада споделя бизнес идеи

Всеки успешен бизнес започва с идея, която впоследствие трябва да превърнем в реалност и да направим основа за устойчив бизнес. Първата и най-важна стъпка е ясно да дефинираме бизнес идеята си, да оценим нейния потенциал и след това да я приложим на практика. Една от най-добрите стратегии за растеж в бизнеса, както и в живота, е консистентността..

публикувано на 26.02.25 в 10:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Външната политика на Тръмп може да извади ЕС от летаргията

"Трудно е да се прогнозира какво ни очаква във вътрешен и външнополитически план, защото ситуацията се променя изключително бързо. Геополитическата ситуация започва да взима радикален завой, политическото противопоставяне се изменя изключително бързо ." Това каза в "Посоките на делника" Светлин Тачев от Социологическа агенция "Мяра". Той е с..

публикувано на 25.02.25 в 13:17

Защо расте броят на работещите пенсионери

Служебно преизчислените пенсии от 1 април 2024 г. са 350 718, почти с 15 000 повече в сравнение с 2023 година по данни на НОИ. На преизчисляване подлежат пенсиите, свързани с трудовата дейност на лицата. Това са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука или..

публикувано на 24.02.25 в 14:31

Правителството с опит да гарантира адекватни минимални работни заплати

Въвеждането на европейската директива за адекватни минимални работни заплати ще стане факт, увериха от социалното министерство. В момента се разработват промени в Кодекса на труда, включващи новата формула, по която ще се определя минималното възнаграждение. Намерението е в нормативния акт да запишат критериите, въз основа на които ще се определя..

публикувано на 24.02.25 в 12:18

Кметът на Ковачица: С малките неща започваме и вървим напред, за да има живец в селото

Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица.  Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава.  Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..

публикувано на 21.02.25 в 12:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Изключителният пример на видинските архипастири задължава към добри дела

С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните -  насока...

публикувано на 20.02.25 в 10:00

Готвят нов бойкот на хранителните вериги - ще има ли резултат?

За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..

публикувано на 19.02.25 в 10:45