Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ще разказваме за коронавируса след години?

Етнология и пандемия

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Какво ще си разказват българите за короновируса след години? Учени от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която да вникнат в бита ни преди и по време на епидемията. Отговорите от нея ще бъдат отправна точка за създаването на исторически извори. Във Фейсбук страницата на Института бе създадена и темата "Етнология и епидемия".


"Може да убива, но може и да съживява. Тъкмо когато етнолозите смятахме, че фолклорните образи на болестта са част от миналото, COVID-19 ни връща в настоящето", коментира доц. д-р Вихра Баева и поясни целите на проучването: "Едната част е да съхраним това, което се случва в момента, а другата да го съхраним. На тази база следим всички публикации и ги събираме... Може би не всички си дават сметка, че ние сме свидетели на едни исторически събития и те трябва да бъдат разказани... Всяка епоха си има своите известни хора. В случая генерал Мутафчийски е събирателен образ. Имаше чорапи с него, вицове...".


Успоредно с рубриката "Етнология и епидемия" етнолозите от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която вникват в бита ни преди и по време на епидемията.  Според гл. ас. д-р Ивайло Марков на хората най-много им липсва възможността да видят близки, които живеят в друго населено място или роднини извън страната и това е едно от първите неща, които биха направили след това:

"По данните, които събираме на хората им липсва пътуването и срещите с близки и познати... Искат да пътуват и това ще направят най- напред... Всичко това което имаме в анкетата ще съберем в научен труд...".


Потърсихме и мнението на видинчани за това, кое е първото нещо, което ще направят след края на извънредното положение:


"Първото което ще направя след края на всичко това е да се видя с приятели... Ще запомня маските и брифингите... Наложили са ни правила и трябва да ги  спазваме... Аз ще разказвам за липсата на адекватни мерки. Дано всичко по-бързо свърши, че да пътуваме спокойно..."


Бедствията и епидемиите в миналото са оставили дълбоки следи във фолклора ни, смята директора на РИМ-Видин Десислава Божидарова:


"Дълбоко във фолклора ни са останали следи от чумата и шарката... Народът ни помни бедствията и ги има и в обреди, и в песни, и в предания... Цели селища са се местили заради чумната епидемия... Никога не са наричали чумата по име, а с различни прякори... И случващото се в момента ще влезе във фолклора...".


Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Необходима е всеобща реформа във всички области от безопасността на движението

По-малко ранени и загинали по пътищата на страната през настоящата година, но повече катастрофи, отчита статистиката. Намалява пътният травматизъм в област Видин, но тежките пътни инциденти в Монтана се увеличават.  МВР обяви засилване на контроа и административнонаказателната дейност.  Мисия възможна ли е пътната безопасност в България?  Качествена..

публикувано на 03.10.24 в 10:00

Българите избират да живеят самостоятелно, когато са на 30, сочи проучване

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, сочат данните на Евростат за миналата година. С редната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно, за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов , изследването дава един по-широк поглед, при който важните детайли често се губят...

публикувано на 02.10.24 в 15:48

На добра воля

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..

публикувано на 01.10.24 в 11:53

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43