Глаголицата е пророчество, твърди писателка

"Видях веднага, че  османското владичество е изобразено с остър триъгълник... Това не е азбука, а едно пророчество. И периодите на буквите са на 100 години. Глаголицата трудно се чете и трудно се пише и затова не се задържа като азбука. Глаголицата е откровение за периоди..."
 

Всеки звук и всяка буква имат своя енергия и своя вибрация, и тя се отразява на този, който произнася звука и на този, към когото е отправен звукът. Така всяка дума въздейства по индивидуален начин. Така например имената на хората - колкото повече съгласни има в едно име, толкова повече с твърд характер е притежателят му, и колкото повече меки гласни има, толкова по-мек характер има човек.

Глаго̀лицата е първата българска азбука създадена от Светите братя Кирил и Методий в периода от 855 г. до 862 г. за превод на църковна литература от гръцки на български език. Това е и първата позната славянска азбука. Тя представлява напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес.

Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с "новооткрити славянски букви". Това название подхожда само за наистина новите глаголически букви. Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти. На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които Св. Кирил и Св. Методий, и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век. Названието идва от думата глаголъ, означаваща "дума" (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана "знаците, които говорят". С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на IX век) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: Зографско четвероевангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски глаголически листове, Охридско евангелие, Мюнхенски абецедар, Синайски псалтир.