Ловците от Чупрене с грижи за дивеча, отчитат слаб сезон

"Това говори за изградени традиции в лова. Знае се, че до януари се ловува. Имаше и изключения. Много по- малко хора са ходили на лов февруари", обясни пред Иванка Петрова Владислав Антонов- ръководител на лова към сдружението.

Дивечовите ниви са засети на 100 процента- с овес, пшеница, дори има импровизации с грах. Заради извънредното положение сдружението не е провело отчетното събрание през април:

"Много е трудно, защото трябва да се съберат много хора на едно място. Като анализ на изминалия ловен сезон- доста бурен и нетрадиционен. Много нисък отстрел при дивата свиня. На 40% е изпълнен планът. Причината- африканска чума по дива свиня."

При сърната също е нисък отстрелът за миналата година- едва 10%. Продължава издаването на индивидуални разрешителни за дивя свиня. Намалена е таксата за ловуване от 30 лева на 1 лев. Има преизпълнение на плана за отстрел на лисици, отчете Владислав Антонов:

"Сега очакваме финални инструкции за провеждане на курса за нови ловци и курса за подбор на ловуване."

В Природен парк "Врачански Балкан" бяха освободени 5 черни лешояда- една от най-редките птици в света. На територията на парка има изградена адаптационна клетка, в която птиците престояват известно време, за да свикнат с мястото и след това се пускат на свобода. Целта е да се възстанови видът в България. Проектът е част от цялостната програма на "Зелени Балкани" за възстановяване на четирите вида европейски лешояди в България и на Балканския полуостров.

"Четвърта година тече процесът с черния лешояд. Досега в природата са пуснати общо 17 птици, но в източната част на Стара планина. Тази година, на пролет, се пусна първата група от птици и в западната част на Стара планина. Всички птици идват от Испания. Това е единствената страна, където все още има стабилна популация на вида- около 2 500 бройки", каза Ивелин Иванов- ръководител на проект "Светло бъдеще за черния лешояд".

Черните лешояди, за разлика от белоглавите, свиват гнезда на големи дървета, с диаметър повече от 2 метра. Размахът на крилете на тези птици е над 3 метра. Докато все още не са станали полово зрели, обикалят огромни разстояния в проучване на териториите и в търсене на себеподобни. Видът се размножава изключително трудно в зоопаркови условия, допълни Ивелин Иванов:

"Късно стават полово зрели. Процесът на възпроизводство е много бавен. Предвидено е 46 птици да бъдат пуснати в рамките на 5 години в България."

В "Еко свят" говорим и за фосилните горива- нефт, въглища и природен газ, които човек изпомпва от недрата на земята, всички те са въглеводороди. Участват във всяка една наша дейност, в резултат на което в атмосферата постъпва въглероден диоксид. Заедно с метана и водните пари, са основни парникови газове. Те се наслояват в атмосферата и връщат земното излъчване обратно към Земята, в резултат на което ние бавно се затопляме. През последните 20 години всички години са с наднормални температури спрямо средната за 20 век.

"Преди кризата с коронавируса във всеки един момент в небето имаше между 12 и 18 000 самолета. Всеки час тези самолети отделят не долу ниско, където утаителните процеси са много силни, а на височина 8-10 километра- 50 000 тона керосин се изгарят всеки час. Всеки божи ден се изпомпват от земята около 100 милиона барела нефт. Това са 12 милиона тона. Всичкото това рано или късно ще се превърне в някаква утайка и във въглероден диоксид. Вървим към затопляне, няма сила, която да ни спре", каза пред Моника Йончева климатологът Георги Рачев.

В България сега, в сравнение със 60-те и 70-те години на миналия век, гората в планините се качи нагоре. Там, където е било царството на клека, сега могат да се видят дървета. Горски пожари в Полша и Германия през април месец също са нещо необичайно. Те говорят за сух и топъл климат по това време годината. Двата месеца под карантина, когато не работеха заводи в цял свят не са достатъчни природата да се възстанови, допълни климатологът.

Още по темите може да чуете в звуковия файл.