Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ботевите чествания в историята

Снимка: Ива Антонова


Тази година се навършват 144 години от саможертвения поход на Христо Ботев и неговата чета от козлодуйския бряг до Врачанския балкан. Споменът за историческите събития, прераснал в организирани възпоменателни тържества, отдавна е неразделна част от обществения живот в селищата по пътя на Ботевата слава във врачанския край. 

Летописът на Ботевите чествания започва веднага след Освобождението и продължава през годините, без прекъсване дори във времената на двете световни войни. Тази година обаче заради Covid-19 традиционните прояви бяха отложени. Засега е оповестено само, че на 2 юни ще има спортна щафета по маршрута на традиционния поход от Козлодуй до връх Околчица.


За първите Ботеви чествания след Освобождението на България се знае много малко, разказва Мирослава Топалова - уредник във Врачанския музей: 

В пресата няма данни, но събитията са факт. Свещеникът на с. Мраморен Никола Петров твърди, че е поставил дървения кръст на Милин камък още по времето на Руско-турската война. През 1879 г. учителят Тома Младенов призовава за чествания на Козлодуйския бряг и така през 1882 г. на брега е поставен Комитския оброк. През 1884 г. се извършват първите документирани Ботеви чествания на Козлодуйския бряг и на Милин камък. По инициатива на черковното настоятелство с епитроп Горго Горгов на 17 май 1884 г. в Козлодуй е отслужена панихида за Христо Ботев  и неговата чета при комитския оброк. През 1885 г. във Враца, с участието на Васил Кънчов, е изработен и приет устав за Ботевите чествания, според който те се подготвят от комитет под председателството на кмета на гр. Враца и те стават ежегодни. Това са най-искрените и най-безкористните тържества, в които участва населението от врачанския регион, без още да знаят какъв точно е Христо Ботев. За хората той е "храбрий юнак" и те са благодарни в себе си за делото му и живеят с вярата, че България ще бъде свободна докато съхранява Ботевското начало."


Отначало честванията на Хр. Ботев и неговата чета от Козлодуй до Врачанския балкан са установени по време в дните, съответстващи на движението на четата – на Козлодуйския бряг, където тя слиза на родна земя – на 17 май, на Милин камък, където четата води първото голямо сражение – на 18 май и във Врачанския балкан, където са второто сражение и Ботевото лобно място – на 20 май.


В зората си честванията са само на Козлодуйския бряг и Милин камък и са еднодневни, а след това стават двудневни и тридневни, допълва Мирослава Топалова:

Първия ден е тържественото посрещане на Ботевите поклонници, втория ден са тържествата, а на третия ден е изпращането на гостите, извозвани до 1912 г. до Мездра с файтони и каруци, а след тази година вече с ж.п. транспорт. Изключение във времево отношение представляват юбилейните чествания през 1926 и 1936 г., когато те са по-продължителни. Ежегодна традиция става участието на студенти. За първи път на 20 май 1901 г. се организират  възпоменателни тържества във Врачанския балкан и първата официална комисия прави опит да установи Ботевото лобно място. Дотогава до мястото на най-голямото сражение на четата, където загива войводата, Ботевите поклонници не са отивали в труднодостъпните места на Врачанския балкан. Това място се превръща през годините в обект за всенародно преклонение пред подвига на Христо Ботев и четата му. Към края на Първата световна война над основния камък на Околчица е издигната табела, поддържана от два пилона. Над половин век, поради наслоилите се заблуждения и недоразумения, Ботевите поклонници са приканвани за чествания на връх Вола, а всъщност са се провеждали все на връх Околчица. През 1937 г. за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета на връх Околчица е издигнат 30-метров железобетонен паметник с опълченски кръст, по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски. Този връх е избран за място на паметника, като място с най-голяма видимост отвсякъде. През 1949 г. връхната част на паметника е преустроена в петолъчна звезда, а през 1992 г. отново е възстановен първоначалният му вид. От 1946 г. се организира и Националният туристически поход по пътя на Ботевата чета "Козлодуй – Околчица". През 1961 г. скаличката, до която Христо Ботев е загинал на склона на Камарата, е превърната в паметен знак, с издълбан на нея текст: "Сбъдна се пророчеството твое. Жив си ти." От 1965 г. Ботевите чествания във Враца и Врачанския балкан стават десетдневни."

Освен в Козлодуй, на Милин камък и в селищата, през които е минала Ботевата чета- Бутан, Софрониево, Алтимир, Добролево, Борован, Веслец, Зверино, местността Рашов дол и др., тържествени чествания се устройват и в гр. Враца, уточнява Мирослава Топалова:

С помощта на дарения на 27 май 1890 г. в центъра на града е открит първият скулптурно-архитектурен паметник след Освобождението за увековечаване паметта на българин в Княжество България. Скулптор е проф. Густав Еберлайн. На тържественото откриване присъстват Княз Фердинанд I, министър-председателят Стефан Стамболов, министри, народни представители, военни, а така също и майката, съпругата и дъщерята на Христо Ботев. Ежегодно на площада пред паметника на войводата на тържествата се събират ботеви четници и поклонници, провеждат се панихиди и молебени, държат се речи, организират се художествени програми, правят се възстановки на сцени от бойния път на четата, гърмят илюминации, пренасят се огньове, свещени или вечни, преминават шествия, някои от които факелни, извършват се спортни демонстрации и състезания... През 1955 г. паметникът на Христо Ботев е демонтиран, във връзка с новия градоустройствен план на гр. Враца. Временно на неговото място стои бюст-паметник, също демонтиран по повод цялостното архитектурно преустройство на площада и издигането през 1964 г. на новия паметник на Христо Ботев и неговата чета. Скулптор е Владимир Гиновски. Така традиционните Ботеви чествания продължават без прекъсване.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Доц. Ива Гаврилова

Доц. Ива Гаврилова: Стремежът към целогодишен тен е изключително рисков за кожата

Всяко едно слънчево изгаряне в дългосрочен план означава риск от сериозни заболявания на кожата, включително и от рак. Това предупреди доц. Ива Гаврилова, хирург онколог, член на Българското дружество по дерматоонкология. Тя обясни също, че слънчевото изгаряне може да настъпи неусетно и на най-различни места. "Алармирам, че не е задължително да..

публикувано на 11.08.25 в 16:58

Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?

Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати..

публикувано на 11.08.25 в 16:30
Симеон Матев

Симеон Матев: Десетдневието в края на август ще предложи кратък отдих от горещините

Ново горещо предизвикателство , което води след себе си тежки последствия . Така определи лятото , което се " очертава като второто най-горещо ", климатологът Симеон Матев . "Настоящото лято е поредното горещо. Миналогодишното беше най-топлото до момента както в историята на България, така и в историята на Северозапада, а това лято е по..

публикувано на 11.08.25 в 15:35

Мария Спасова с нова песен сред финалистите на "Пролет ‘25"

Срещаме се с една млада талантлива дама - Мария Спасова , която вече не е непознато име за вас. Представяли сме ви нейни песни и преди - с характерния ѝ стил, улавящ едновременно нежност и сила. Родена в Берковица и израснала в Монтана, Мария носи в себе си едновременно чара на Северозапада и усещането за големия град. Сега тя се завръща с..

публикувано на 11.08.25 в 15:30

Бранковци – между забравата и очакването за по-добро бъдеще

Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба. "Само той ни е и връзката. И идва един път пощата...  Малко хора сме. Хляб карат през ден."..

публикувано на 11.08.25 в 14:00

Където има буря, Бог дава покой

В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.  "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..

публикувано на 10.08.25 в 08:00

9-годишна туристка от Козлодуй със златна значка от БТС

9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..

публикувано на 08.08.25 в 17:31