Историческото музейно дело в Белоградчик навърши 60 години

публикувано на 15.06.20 в 12:40

Снимка: Радио Видин

Екатерина Каменова, уредник

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

60 години навършва историческото музейно дело в Белоградчик през настоящата 2020 година. Идеята за изграждане на музей в града възниква в средите на археологическото дружество "Градище", основано в края на 1920 година. За създаване на музей в онова време не достигат нито сили, нито средства, но все пак за успех трябва да се счита уредената музейна сбирка в началното училище "Христо Ботев".

Истинското начало на музейното дело в Белоградчик се поставя с Решение № 31 на ГНС (Градският народен съвет)- Белоградчик от 28 октомври 1959 година. Полагат се основите на музейна сбирка, която е изложена за пръв път на 1 юни 1960година в крепостта по повод честванията на 110-та годишнина от Въстанието от 1850 година.

През юни 1965г. в частично реставрираната Панова къща е открита етнографска сбирка. Благодарение на интензивната събирателска и научно-изследователска работа на краеведи и специалисти като Христо Сомов и Иван Балкански, във фонда на музея са зачислени около 1800 ценни реликви от Античността, Средновековието, Възраждането и Новата история. В края на 60-те години възниква необходимостта от създаване на експозицията „Възраждане“, отразяваща по-дълбоко национално-освободителните борби на населението от Белоградчишко.

Експозицията с тази тематична насоченост е открита на 29 май 1970г. в Пановата къща, след извършена пълна реставрация и консервация на сградата. В експозицията на отдел "Възраждане" са представени следните теми "Зърнопроизводство", "Лозарство", "Животновъдство", "Изкуство", "Просвета и култура", "Бит и обичаи", "Хайдутство", "Въстанието от 1850г.", "Руско-турска освободителна война" и "Сръбско-българска война 1885г." Към фонда на музея се числят колекция "Антични монети", находка от сребърни накити от втората половина на XVIII век, икони от XVIII - XIX век, реликви от въстанието1850г. и др. С голяма научна стойност е и колекцията "Архив на поручик Дворянов".

Музеят по това време е с наименование Градски исторически музей и е в подчинение на Комитета за култура и на Окръжен исторически музей - Видин. През 1972г. започва работа по изграждането и попълването на фонда на отдел "Природа". Музейната експозиция е уредена в специално преустроената за целта сграда на бившия Ловен дом, строена през 1939г.

Въпреки трудностите, от месец декември 1974г. до откриването на експозицията са добити, обработени и препарирани 865 екземпляра насекоми, влечуги, риби, птици и бозайници, като набирането на експонати продължава в тясно сътрудничество със зоологическия институт към БАН, Националния природонаучен музей в София, както и горските стопанства в Белоградчик и Чупрене. От септември Природонаучния музей започва да приема неофициално посетители, като експозицията се посреща с голям интерес. Екскурзоводската работа се извършва от уредника по това време Емил Джунински.

На 1ви октомври 1975 година официално е открита експозицията на отдел "Природа", която е единствена по рода си в Северозападна България. Към фонда на отдела се числят редки представители на фауната като глухар, кеклик, скален орел и други защитени видове.

Основният проблем пред музейното ръководство по това време е липсата на фондохранилища, отговарящи на изискванията за опазване и съхраняване на културните ценности. Директорът на ГИМ - Белоградчик по това време - Ангел Малкочев полага усилия в тази насока - да бъдат изградени фондохранилища на двата отдела, както и препараторна на Природонаучния отдел. През периода 1985 - 1987г. музейното дело в Белоградчик отбелязва изключителен напредък, както по отношение на събирателската работа, така и по отношение на популяризирането на движимите и недвижими паметници на културата.

През 1985г. във връзка с честването на 25-тата годишнина от създаването на музея, са организирани три тематични изложби, включително фотоизложба на тема "Белоградчик и Белоградчишко в снимки и документи", която предизвиква голям интерес.

Икономическите и политически сътресения в страната след 1989г., имат своето отражение и върху музейната дейност. Независимо от затрудненията, музеят прави необходимото за опазване на историческото наследство.

През периода 1991 - 1994г., със средства от бюджета и средства отпуснати от Министерство на културата, са извършени обемни реставрационни и аварийно-спасителни работи върху Белоградчишката крепост, Пановата къща, джамията "Хаджи Хюсеин" и училището в село Рабиша.

Научно-изследователската и проучвателна дейност на музея, освен традиционната си тематична насоченост - духовната и материална култура през XV- XIX век, засяга и изследвания на Балканските войни, както и проучване на материали, засягащи историята и бойния път на 15-ти пехотен Ломски полк. Извършени са проучвания върху ендемита Български ерантис, локализиран в района на Връшка чука, както и разпространението на Рамонда сербика край селата Върбово и Търговище.

През 1996 - 1997г. Общинският музей осъществява няколко публични изяви - изложбата „Иконописно наследство в Белоградчишко“, уредена по повод 146-тата годишнина от Въстанието 1850г. По повод тази годишнина и 120-тата годишнина от Априлското въстание е осъществена среща с проф. Андрей Пантев.

През 1997г. с интерес е посрещната и изложбата Праисторически находки в пещерата "Козарника" и среща с екипа археолози начело с Николай Сираков.

Директорът на Исторически музей - Белоградчик - Ивайло Крумов, всяка година участва в проучванията на пещера Козарника, съвместно с българо-френския екип от археолози.

Системни археологически проучвания на късноантичната пътна станция "Анище" се правят почти всеки археологически сезон през последните 20 години. Научно-изследователската работа през периода е на високо ниво - увеличават се изданията на музея, както и публикациите в специализираните издания.

От 2009г. към съществуващите отдели на музея се добавя и Художествен отдел - Художествената галерия "Вълчо Вълчев" в града преминава към музея.

Структурата на музея в момента включва отделите: "Археология", "История на България XV - XIX век", отдел "Природа" и отдел "Художествен".