"Висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда", обясни зам.-министърът на образованието Петър Николов.
Как да се развива системата на висшето образование в следващите десет години?
"Трябва да се търси вариант, в който процесите на планиране на приема на студенти, научно-изследователските дейности, да бъдат направени така, че да отговорят на потребностите на местните общности. Част от университетите произвеждат огромно количество специалисти и кадри в определени области, които няма как и не се реализират. Част от извънстоличните университети придобиха регионален характер- голяма част от техните студенти са предимно от областта, където се намира университетът, или съседни области. В миналото това не е било така. Трябва да се помисли дали специалистите, които се произвеждат в съответния регион, са необходими. И ако ние произвеждаме икономисти или специалисти в областта на администрацията, а около 50% от тях са заети в други области, след като завършат, се пита тези придобити компетенции кому са нужни, защото след като работиш 5-10 години на едно място, загубваш това, което си придобил в университета. Това се теми, които трябва да бъдат детайлно проучени и не може да се взимат решения на парче. За съжаление в последните години взимаме решения, породени от кризисни ситуации или просто гасим пожари, което е грешна политика. Ако искаме да възродим икономиката и тя да върви добре, трябва да работим в сферата на образованието и културата, защото това е бекграундът на бъдещото ни развитие", смята университетският преподавател проф. Венелин Терзиев.
Сред останалите мерки, заложени в Стратегията, е бакалавърска степен за висше образование да се придобива в някои специалности и стригодишно обучение. В момента за бакалавър се учи 4 академични години. Документът, предложен за обществено обсъждане, предвижда още да се насърчават университетите да осъвременят учебните си програми, включително с участието на бизнеса. Друга от заложените цели е стимулиране на научните изследвания в университетите. Предвижда се държавната субсидия за висшите училища да се раздели на две части- за издръжка на обучението и за научни изследвания и разделяне на университетите на изследователски и преподавателски.
"В последните години се прави оценка на научния капацитет на висшите училища в България по определени критерии. Идеята на МОН е, че ще систематизират група от университети, в които ще бъдат финансирани научните изследвания в определени области, за да може да се ползва техният опит, натрупани знания и умения, иновативност, от останалите университети. Тези, които нямат доказан научен капацитет, ще се занимават единствено с образователната си функция. Не знам доколко това ще може да бъде разпределено в регионален аспект, както трябва, защото планирането на тези дейности дава резултат след 5-10 години. Мисля си, че България не може да си позволи да концентрира целия научен продукт и научен капацитет в София и още 1-2 града и би следвало да помисли за регионалното разпределение", допълни проф. Терзиев.
Междувременно Фондация "Бизнес иновации за кариерно развитие" направи проучване за възможностите за реализация на младежите във Видин.
"Резултатите показват, че определено имаме и силни, и слаби страни. Силните страни са: желанието за продължаващо живеене и развитие на територията на област Видин, но с поставено условие "ако има работа, която да бъде доходоносна и да осигурява издържането минимум на четиричленно семейство"; желаната потребност за преквалифициране или преминаване на допълнителни обучителни курсове и продължаващо образование след средно с предпоставки за развитие; младите хора, след като приключат своето обучение и имат финансов капитал, биха инвестирали в нашия край, но отново с условие "местната власт да може да съдейства". Слабите страни: нисък процент на младежите със завършено образование; липса на достатъчно квалифицирана работна ръка сред младежите на възраст от 18 до 29 години; липса на обучителни и квалификационни курсове; липса на социални инфраструктурни проекти, които да са с предпоставка за разкриване на нови работни места и създаване на микроклимат за бизнес. Ако се инвестира в младите хора чрез повишаване на техните умения и компетентности, преквалифициране и обучение, това би спомогнало за тяхното по-устойчиво развитие и задържане на територията на област Видин", обясни Мирослав Людмилов, изпълнителен директор на фондацията.
Повече по темата и какви специалности са избрали Алиса Петкова и Димитър Емилов- абитуриенти от Видин- в прикачения звуков файл.
Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60 млрд. лв.,..
Народният представител от "Възраждане" от Монтана Петър Петров публикува видеоклип с огромните дупки, които са се появили по международния път Е-79 между Монтана и Враца. Той обясни, че само за няколко километра по тази отсечка е преброил над 100 дупки, които са предпоставка за пътни произшествия: "През последните две години изключително много..
"От името на жителите на Северозападна България искам да кажа, че пускането на този път е от изключително жизненоважна значимост", заяви кметът на Враца Калин Каменов при инспекцията на регионалния министър Иван Иванов на строителството на отсечката Мездра-Ботевград. Ако се работи със същите темпове, както увериха строителите, реално до..
Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) и Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ проведоха съвместно заседание. Един от въпросите, които обсъдиха касае размерите на местните данъци и такси и предложения за промени в законодателството. Кметът на Мездра Иван Аспарухов е председател на..
В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Балей в община Брегово. То е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край граничната река Тимок и на 3 км от река Дунав. Това стратегическо място оказва се, че днес с нищо не е допринесло за развитието на селото. Напротив. Река Тимок, която тече близо до площада..
Правителството набеляза 37 мерки срещу войната по пътищата. На съвещание при премиерът Росен Желязков министри и представители на неправителствения сектор, както и семейства, загубили близките си в катастрофи, обсъдиха организационните проблеми в работата на институциите, отговорни за контрола на трафика по пътищата. Реализацията на..
Броят на фалитите в България ще нарасне с по 2% през тази и следващата година, тъй като все повече компании изпитват затруднения да изплащат задълженията си, а проблемните сектори се увеличават. Бавните и сложни процедури за обявяване на несъстоятелности още повече усложняват положението. Това се посочва в изследване на глобалния застраховател..
Разкъсана облачност
Предимно облачно