Спомени за събора на "Кадъ боаз"

Второто по мащабност събитие след празника на Белоградчик е Международният събор на пограничните райони в местността "Кадъ боаз". За съжаление тази година той няма да се проведе, поради мерките за безопасност във връзка с разпространението на COVID - 19. Това е първото прекъсване след 2001 година, когато по инициатива на община Белоградчик и сръбските власти традицията е подновена след 40- годишно прекъсване. На събора от години правят среща български и сръбски семейства, разделени от политическите събития в миналото. Наред с вкусните български и сръбски скари, питиета и домашно приготвени вина и ракии, на този събор свои стоки предлагаха и много производители от България и Сърбия. В последните години стана традиция провеждането на много съпътстващи мероприятия - изложби на предмети  от етно- сдружения, на производители на вина и ракии от двете страни на границата. Любителите на оръжията можеха да разгледат изложбата на Патриотичен клуб "Бдинци", а пчеларите - на мед и медени продукти. А ловците от ловните дружества на двата региона провеждаха традиционната си среща. Съпътстваща беше и богатата културно - музикална програма, в която се включваха самодейни състави от двете страни на границата.

Една от легендите разказва, че името на прохода идва от личното турско име Кадъ, на военачалника, охранявал прохода. То е сходно и с думата кадия - съдия. Боаз означава проход. За пръв път събор се провежда на това място през 1925 година. След това той е прекъснат и през 1937 година на 21, 22 и 23 юли, когато се чества празникът на Свети Прокопий, на "Кадъ боаз" отново се организира международна среща. На нея се срещат близки и приятели, които границата е разделила.

Сръбският вестник "Политика" от 23.07.1939 г. пише за панаира: "След станалите скорошни посещения в Югославия и свободна България е подновено традиционното отваряне на границата при "Кадъ боаз". От българска страна са присъствали повече от 6 000 гости, а от югославска 3 000 души. Из коритото през "Кадъ боаз" лъкатуши малък поток, който служи за гранична линия и отделя Югославия от България. Тук са издигнати две арки с надпис "Добре дошли братя югославяни!". Арките се украсени с ликовете на цар Борис III и царското семейство. От другата страна също има арка с ликовете на Негово Величество краля Петра II с надпис "Добро нам дошли, брача бугари". Свещениците извършват молебен, съпроводен от църковен певчески хор от село Салаш. От двете страни се произнасят речи за братство и мир между двата братски народа. "Границата е отворена", чува се гласа на граничния офицер. Народът се смеси и едната страна полетя да премине към другата и се смесиха като две големи придошли реки."

Ако се замислим, почти нищо от ритуала не се е изменило и до днес. От 1937  до 1944 година панаирът се организира всяка година. По време на Втората световна война и по-късно, когато отношенията между двете страни се влошават, традицията отново е прекъсната. Отново е подновена през 1956 до 1961 година. Следва прекъсване от 40 години. През 2007 година до граничната бразда от българска страна е издигнат паметник, на който на български и сръбски е написано: "На това място по традиция се срещат българи и сърби като добри приятели, съседи и славянски братя". До днес, когато отново границата ще остане затворена.

*Снимките са от минали години.