Живот и мисъл за чистата храна

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Земята, която ни храни''-11.08.20 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За здраве и чиста храна говорим в "Земята, която ни храни". Срещаме се с двама души, за които чистата храна е начин на мислене и живот. 

Първият ми събеседник е Теодор Вълчев от София. Развивал е успешен бизнес, минал е и през телевизия и продуциране на различни предавания... Не е имал село и никога не е живял на село, но преди известно време решава, че иска да промени живота си. Започва да търси място, където да се установи и да отглежда кози. Така през 2014 се установява в берковското село Ягодово и закупува първите си животни. 

Първата ни ефирна среща с Теодор Вълчев е през 2016 година. Тогава той потърси Радио ВИДИН, за да изкаже своето мнение за сдружаването на фермерите, което според него е една крачка към успеха. С тази мисъл е създадено и сдружението, в което неговата ферма членува:

"Сдружението се казва "Храна от Балкана" и се обединихме фермери от Северозападна България- няколко животновъди, няколко производители на сладка и мед, избата в Боровица също...Помагаме си при продажба на продукцията, която предлагаме, по фермерските пазари..." 

Теодор Вълчев казва, че е сбъднал мечтата си. През 2012 година отива в Италия, с идеята да открадне занаята и да се научи да прави сирене по италианска технология. Връщайки се, през 2015 година с приятели инвестират във ферма за отглеждане на кози. Заселват я с десетина кози, които взима от института в Троян, сега козите са близо 100. Споделя, че за тези пет години се е научил на много неща, докато е работил на принципа проба- грешка. Грешките обаче не са го спрели, а напротив, смята, че това е неговият начин на живот- да прави това, което му харесва, а когато нещата се вършат с любов и сърце, парите не закъсняват...

Още със създаването на фермата започва да преработва млякото и никога не е имал намерение да го предава:

"С млякото съм правил различни продукти, за приятели, така се и учех, всяка година продуктите ставаха все по-разнообразни... Обичам да готвя, обичам кулинарията... Европейските сирена са много разнообразни, а това, което правя се харесва- сирене с чушка, с маслини, с риган... Разнообразието в производтството е много по-добрия вариант... Радвам се на един късмет- може би късмета на начинаещия ... Не срещам перипетии, които да ме спрат..."

Различни видове сирена и извара произвежда във ферма "Каряна"  Теодор Вълчев и споделя, че няма трудност при реализацията им. Не смята и че е имал някакви неразрешими проблеми. Затова го питам какво би казал на онези фермери, които смятат, че държавата не прави нищо за животновъдите?

"Човек трябва да тръгне от себе си. Ако всеки един от нас работи както трябва, тогава няма да има от какво да се оплаква и няма да смята, че държавата му е виновна..."

Да добавим стойност върху това, което произвеждаме. А което произведем, да продадем директно, без посредник- не е лесно, но така се успява, убеден е Теодор Вълчев. Пожелава на колегите си по съдба да запретнат ръкави и да произвеждат, защото само така ще дойде успехът. На себе си и семейството си пожелава здраве, иска му се и хората да се върнат на село. А ако някой иска да види как протича един ден във фермата му, винаги е добре дошъл. Децата могат да видят откъде идва тяхната храна, а по-големите да видят с какво се хранят животните, как се преработва млякото и как животните, когато са здрави и се хранят с чиста храна, се получава и чист продукт. 

Инициативата е "Един ден във фермата"- който иска, може да поработи, който не- да  поразгледа. И при двата случая обаче, ще опита българско сирене, изработено по италианска технология. И ще остане доволен!

В "Земята, която ни храни" преплитаме здравето и храната, защото, дори и да не го осъзнаваме, между тях има връзка, а когато тя е прекъсната, започват проблемите. Иван Попов е агроном от Видин, редовен участник е в националната конференция "Природно земеделие" в Пловдив, чието мото е "Здрави хора и жива земя". С мисълта за чисто производство, тази година е добил и ожънал първите площи, които е засял с древно българско жито Сараголла, което е запазено в Италия:

"Засега е прибрано в чували като класове, надявам се скоро да разбера колко е добивът... Италианците казват: "Това е нашата стара пшеница, донесена от Алцек и протобългарите...." 

У нас има бегли сведения за съществуването на сорта. Иван Попов е ентусиаст и решава да го възпроизведе. Засял и ожънал е 50 квадрата, с идеята през следващите години да увеличи площите... Житото е с издължено, стъкловидно зрънце, 2 пъти по-голямо от обикновената пшеница. Различно е и като растение, но е устойчиво на засушавания. Това, което не би се харесало на зърнопроизводителите, е че добивът не е много голям- 300-400 кг., а стеблото при благоприятни условия може да достигне до 1,50 м. 

Провокиран от свои приятели, които са търсели жито, с което да пробват Житната диета, Иван Попов решава да произведе чисто жито. По разбираеми причини, е трудно да се намери такова, затова и миналата година решава да закупи от свой колега чист, нетретиран български сорт- Венка 1. Засява го, зърното вече е прибрано, а социалните мрежи помагат при реализирането му.

"Обади ми се момче, което има пекарна, в която произвежда хляб с квас. Част от хляба дарява на хора в нужда- нека се чува за такива хора, нека и хората да се замислят какво ядат- все пак, когато говорим за храна, не трябва да забравяме, че здравето е на първо място....