Некропол във Видинското село Балей разкрива бита на древно земеделско население от поречието на Дунав. Археолози работят на обекта вече десет години. Това лято ръководител на екипа е д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. Разкопките са финансирани от Министерството на културата.
Некрополът е на селище от бронзовата епоха, което е обитавано в продължение на 400 години. Самото селище е добре проучено, но дълго време археолозите не можели да открият некропола към него, докато от селото не ги потърсили. На обекта попаднали случайно местни хора при изкопни дейности в двора на къща.
За откритията това лято разказва д-р Георги Иванов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките:
"Обектът е некропол от втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Разкопаваме го от десет години…Всяка една година откриваме нови и интересни ситуации. Ситуациите са погребални урни, в които са полагани кремираните костни останки на починалите от това време. Важното за нас е, че разкопаваме некропола на проученото преди 30-ина години селище от същото време и така добиваме много ценна информация за живота на тази древна култура."
Некрополът показва живота на хората, обитавали древното селище в района на днешен Балей:
"От некропола ние се докосваме до истинските хора, които са живели на това място и добиваме представа за начина им на живот, какви неща са харесвали, какви неща са смятали за важни според своите религиозни представи."
Учените намират сходство и с други селища от този период по поречието на Дунав, но това при Балей е сред най-големите:
"Това е било земеделска култура с много добере развити взаимоотношения, търговски връзки, преди всичко между себе си. Като казвам между себе си, има предвид територията, която населява. Това е една територия, плътно обхващаща двата бряга на река Дунав от района на Северозападна България в посока Сърбия, Румъния. Населението е обитавало двете страни на Дунав. Поддържани са много добри контакти и с останалите древни племена от това време. Със сигурност река Дунав им е била комуникационна артерия. Откривали сме и ние, и другите изследователи на тази култура, символични лодки или други плавателни съдове, направени от глина."
През този археологически сезон целта е да бъде завършен участък, чието проучване е започнало по-рано:
"От некропола засега са ни известни три археологически периода и за нас е важно да видим хората, които са живели по това време какви съдове са използвали, в какви съдове са погребвали... Затова искахме да завършим един участък. Досега сме открили няколко структури или гробове. Някои от тях са разбити от селскостопанската дейност, но последните две структури, които разкрихме, са цели. Много са интересни. В една от тях, с по-голямото количество съдове, имаме четири урни с големи размери, имаме много интересна украса. До урните са поставени други съдове, в които хората са поставяли храна, животинска храна, защото откриваме животински кости. Това е част от погребалния им ритуал. В момента ги проучваме тези две ситуации с общо шест урни."
Керамиката, открита в некропола, ще бъде предадена за реставрация, а на костите от погребалните урни ще бъде извършен антропологичен анализ. Екипът, който работи на обекта, се надява да продължи с проучванията и през следващия археологически сезон.
Климатичните промени, липсата на дългосрочно планиране и остарялата инфраструктура поставят водния ни сектор под все по-силен натиск. Водните обекти заемат около 1,81% от територията на страната. България разполага с 99,7 млрд. м³ пресни води годишно, но 75% от тях са само от река Дунав, имат транзитен характер и ограничена полза за питейни нужди...
За поредна година се провежда международният конкурс Danube Art Master /DAM ("Дунавски майстор на изкуствата“). Тази година е под мотото "Нашият Дунав Нашето Бъдеще". Конкурсът има за цел да насърчи всички живеещи в Дунавския басейн да повишат своята осведоменост и да бъдат активни в опазването на реката и притоците ѝ. Националната фаза на конкурса..
Видинската детска градина "Русалка" е еко детска градина. Носител е на "зелен флаг". До него се стигна чрез редица активности за опазване на околната среда. "През септември 2024 година имаше обучение за желаещите да се включат в това движение. Ние се включихме, създадохме екокомитет и си направихме един стратегически план за действие..
Проблемът с пътния травматизъм у нас е тема, която често е на фокус заради множеството катастрофи с пострадали и загинали. Когато стане въпрос за пътнотранспортни произшествия, една от основните причини за тяхното възникване е разсейването, това коментира за Радио ВИДИН бившият министър на младежта и спорта и осемкратен рали шампион на България..
17-годишната Дара Драганинска издаде вестник за село Паволче. Чрез печатното издание ученичката от Профилираната езикова гимназия "Йоан Екзарх" във Враца иска да покаже на по-голяма аудитория богатата история и културното наследство на селището. За да бъде реализирана идеята, Дара, която е жител на врачанското село, коментира за Радио ВИДИН,..
60 години след откриването на едно от знаковите тракийски съкровища у нас, това от Могиланската могила в центъра на Враца, там отново работят археолози. До нови разкопките в района на могилата се стигна, след като там беше съборена стара къща, за да бъде построена жилищна кооперация. Археологическото проучване, което спря строежа, ще продължи до..
"Трио Балканске жице" е състав от трима сръбски китаристи – баща с двамата му сина. Това са Зоран, Никола и Желко Старчевич, които освен виртуозни инструменталисти са и преподаватели по класическа и джаз китара. Кръстили са своя стил "балкански суинг-джаз китарен етно-уърлд фюжън" . В него се усещат влияния на различни клутури, най-вече..