Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Това уважение, което го имам, ми дава кураж да живея"

Георги Димитров: "Аз от окарината не се разделям"

2
Георги Димитров от село Лик
Снимка: радио Видин
В "Калейдоскоп" ви срещаме с Георги Димитров от село Лик или както всички го знаят бай Георги, който свири на окарина, един вече изчезващ инструмент.

Роден е във врачанското село Типченица през далечната 1932 година. На шест години остава сирак и започва да работи като ратайче по къщите на богатите хора. Времената са били тежки, годините бедни... Спомня си с тъга за своето детство, което определя като "нерадостно". Има обаче късмета да живее при много добри хора, които се грижат за него, помагат му да получи образование. Точно по това време, когато е ратайче и пасе овцете край село, се научава да свири на окарина.

През 1950 година  помощта на своите благодетели успява да завърши гимназия с пълно отличие. След гимназия се записва да учи във Военно училище във Враца. Представя се като блестящ курсант и бързо стига до званието "лейтенант". След завършването си започва работа в различни военни поделения.

От ръководството забелязват младия и талантлив капитан и му предлагат да следва във Висшето военно училище в Шумен. Успешно завършва и излиза дипломиран инженер. Качествата му се оценени и става преподавател във ВВУ по предмета  "Теория на радиолокацията", така работи в продължение на 20 години. Автор е на учебник по предмета. Става инженер-конструктор в Института по специална електроника в София. Известно време отговаря за ракетната техника в България. Това му дава възможност да пътува и в Северозападна България, където посещава полигоните за борба с градушката. Обича работата си и навсякъде е оценяван по достойнство. През 1980 година излиза в пенсия. 

След пенсионирането си се връща в родното си село, построява си нова къща, живее спокойно и здравословно. Радва се на уважението на местните хора.

Семейният му живот е образцов. Със съпругата си живеят 60 години заедно и въпреки трудностите и лишенията, никога не са имали пререкания.


Окаринката е любимият музикален инструмент на бай Георги. На нея се свири изключително трудно, тя е много крехка и трябва да се пази от счупване. Окаринката е животът и душата на бай Георги. От седемгодишен започва да свири на този нелек музикален инструмент, продължава и до днес. Много награди и много известност му е донесла тази малка и невзрачна , но с невероятен звук, окарина. За него тя е начин да се потапя в чудния и красив свят на музиката, да забравя немотията и да живее по-леко. В момента има 40 окарини, подарък са му от майстора бай Геро от село Терзийско, община Троян. Днес знае около 200 народни мелодии от всички фолклорни краища на България.

"Първото ми участие в Копривщица е на Третия събор на народното творчество през 1976 година, тогава от отдел "Култура" в Шумен идват и ми казват: "Другарю полковник, изпращаме ви в Копривщица, вие свирите на окарина, знаем от празника на училището". За моя голяма изненада, когато слязох от сцената, ми връчиха диплом и златен медал, подписан от Людмила Живкова. И така от тогава в мен се зароди едно желание да свиря и почнах полека-лека да увеличавам списъка.

Окарината е много труден инструмент, трябва да помня на всяка мелодия изходното положение на пръстите, и освен това- да не я изпусна, ако падне - ще стане на парчета. Имам 6 златни медала, два плакета и най-важното  бях оценен от жури и съм щастлив, че може да ме видите пак във вашия град, това ми дава кураж да не падам духом, да не изпадам в депресия. Аз съм заобиколен с много голямо внимание, това внимание ми действа повече от лекарство. Най-любими са ми песните на Борис Машалов, любими са ми родопските, абе те са много..."

Днес бай Георги продължава да учи нови мелодии, постоянно слуша радио, гледа телевизия и то предавания най-вече свързани с неговото хоби- свиренето. Шест златни медала и два плакета е равносметката от участията на бай Георги с неговата окаринка в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица през изминалите години.

Бай Георги е преживял много трудности, но едно е научил, което съветва и нас: "За да бъде здрав човек, трябва да спазва ценностите в живота, да не прекалява с пушене, с пиене, много е важно семейството също, атмосферата в семейството. Моята съпруга е от село Три кладенци и е възпитана в любов към семейството, към ценностите в живота. Не се оплаквам, бях и пчелар около 20 години, пчелите ми удължиха живота. Всяка вечер решавам кръстословици- за мозъка. Мога да ида да живея в София, но тук съм си спокоен."

Днес бай Георги живее сам на село. Сила и увереност му дават неговите деца, неговите приятели, хората, които оценяват неговото изкуство, което сътворява с окаринката си. С радост приема предложенията за участие в различни фестивали и конкурси. За това благодари и на читалището в село Лик, което не го забравя като изявен самодеец и го включва в различни художествени изяви.

Повече може да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Севилският бръснар" идва в Белоградчик

Операта на Росини "Севилският бръснар"  е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..

публикувано на 20.08.25 в 13:00

Операта „Травиата“ оживява на белоградчишка сцена

В петък, 22 август, Държавна опера-Русе ще представи на белоградчишка сцена операта „Травиата“, създадена специално за 75-годишнината от основаването на русенския оперен театър. През 1949 година в Русе е представено емблематичното произведение на Джузепе Верди и това е първата постановка на Русенската опера. Затова и днес за русенските оперни..

публикувано на 20.08.25 в 12:00

Фотографията – изкуство, което улавя емоции и време

Световният ден на фотографа се отбелязва всяка година на 19 август. Това е дата, посветена на едно изкуство, което съчетава техника, усещане за момент и емоция. Без значение дали става дума за професионални снимки, или за обикновени кадри, запечатани с телефон, фотографията е универсален език, който ни свързва със света, с историята и със самите..

публикувано на 19.08.25 в 16:35

Градският плаж във Видин - защо няма условия за плажуване

Променя ли се Видин към по-добро, се питат видинчани. Емблематични и знакови обекти в старопрестолния град се включват в проекти за благоустрояване. Вече повече от година продължава реставрацията на терасите на плажа край крепостта "Баба Вида".  Метални ламарини заграждат достъпа до горните етажи на плажа, а пък условия за плаж край..

публикувано на 19.08.25 в 15:05

Започна ремонт на един от входовете на Видин

Със символична "първа копка" днес започна обновяването на ул. "Цар Иван Асен ll" във Видин. Улицата ще бъде напълно ремонтирана в участъка от околовръстния път до бул. "Панония". Пътният участък ще бъде един от главните входове и подходи към града, коментира по време на официалната церемония Румен Лилов, заместник-кмет на Община Видин по..

публикувано на 19.08.25 в 14:00

Гимназия в Мездра издава сборник с произведения на свои ученици и учители

Сборник с разкази, стихотворения  и есета, написани от учители и ученици от ПГ "Васил Левски" в Мездра  предстои да бъде  издаден. "Междучасие от странични ефекти" е неговото заглавие.  Идеята е на преподавателя по английски език, а целта е да се насърчи творческото въображение и така да се подкрепят авторите, казва директорът на гимназията..

публикувано на 19.08.25 в 13:00

Хайде на кино в Ново село

Български филми и автентични народни хора под открито небе. Това ще предложи второто издание на инициативата за съживяване на лятното кино във видинското село Ново село. Подеха я преди година група млади хора, обединени в Сдружението "КиноГледка". За да сбъднат мечтата си в селото отново да има филмови прожекции, младежите инициираха почистване..

публикувано на 19.08.25 в 12:00