Игнатица- селото с 18-те оброчни камъка

И днес Игнатица e популярно със своите 18 стари оброка, които се правят още от преди Освобождението  почти без прекъсвания. В черковните дела и оброците "най-вещ” бил дядо Иван Минов. В края на ХХ век поставил циментови кръстове с надписи. Когато отворил врати черковният храм, пак той научил жените на църковна обредност, правила и пеене.

На всички оброчища има стар оброчен камък от бигор, а до него в повечето случаи са поставени циментовият от края на ХХ век и съвсем нов - от последните години каменен кръст.
В своето краеведско изследване за Игнатица Петър Вутов изрежда 18 оброка, които са обслужвали многото махали: "Докъм 1958-60 г., селото беше разпръснато по цялата планина на отделни махали и всяка една махала си избираше празник и правеше т. нар. "Оброк”. Всички оброци се правят за живот и здраве и предпазване от град, гръм, змии, лоши нападения, както и за дъжд”.

На Петковден в сряда, повече от 50 жители на селото отново се събраха на оброка в планината.

"Красотите са големи тук, хубаво е всеки да ги види. Имаме много млади хора. Възрастните са спокойни- нямаме кражби и предпоставки за нарушения. С една дума- животът ни е нормален. А когато хората са спокойни и добронамерени, управлението на селото не е трудно. Заради близостта на Игнатица до София, Враца, Ботевград и Мездра, работа се намира. Влакът също е близо- до Зверино. Навремето имахме и добре развито производство, имаше достатъчно работа. Хората не ходеха никъде, живееха си тук. Зверино ни беше като център, всичко живо работеше там. Бяха добри времена.

Сега е малко по-трудно, защото всички ходят на работа извън селото. Не спираме да търсим инвеститори, да се откриват тук цехове, да има работа...

В Игнатица имаме вече над 20 къщи, продадени на англичани. Сред тях има и доста заможни, които ни помогнаха да направим една прекрасна спортна площадка. Част от тях са вече пенсионери и са отдавна тук, имат си дори и български лични карти. Тук им харесва и не искат по никакъв повод да се върнат в Англия. Имаме и млади момчета на по 20 години, имаме и 70-годишни. Тук живее и една шведка, която ходи да работи в Швеция за по 2-3 месеца, после пак се връща...

Чужденците купуват предимно къщи в периферията на селото или извън него. Искат да живеят на свобода и сред природата. Много интересни хора има сред тях. Например един англичанин, който преди месец ми го доведоха брокерите. Каза, че имал дискотеки в центъра на Лондон, но продал всичко и се изнесъл от града. Иска да живее спокойно. Търсеше крайна къща, в която да си живее сам. Имал достатъчно пари и възможности, но вече искал само спокойствие...

В селото имаме и ловна дружинка. Миналата седмица дори беше убит един вълк. Тук ги има доста, защото горе в планината има стада коне. Самият аз не съм ловец. Обичам природата и не обичам да убивам. Постоянно обикалям с група с кросови мотори из България- срещам животни, радвам им се, не мога да убивам. Забелязвам, че животните вече са малко. Аз пътувам постоянно, стигам дори до места, където рядко стъпва човешки крак, но и там вече няма животни. Жалко е. Преди се радвахме- сърнички виждаш, елени... Сега от година -две не съм срещал тези животни.   


По отношение на пандемията от COVID-19, ситуацията е нормална. Хората си живеят спокойно, има дори и такива, които все още не са чували за вируса...

Що се отнася до бъдещето на селото, вярвам, че то ще е добро. Няма да позволим да се обезлюди..."


Цялото интервю с кмета на Игнатица Иво Христов, разказ за оброците и спомените на бившата начална учителка в местното училище, Евдокия Томова, може да чуете в звуковия файл.