Ина Тонина: И добрите, и лошите неща в живота ни имат смисъл

Ина Тонина е родена в София на 3 март 1967 година, но като свое родно място определя Чупрене. От Чупрене е нейният баща, а майка ѝ е от Габровница. Детството ѝ е свързано със старата хубава София, спокойна и без много автомобили. А  летата ѝ - с Чупрене и Чупренския Балкан. Тръгва на училище в най-близкото  92-ро училище, сегашната Френска гимназия. Когато е на 10 години семейството ѝ заминава за Либия. В Триполи Ина и брат ѝ  учат като частни ученици.  Там 10-годишната Ина попада в един различен свят, докосва се до друга култура, научава се да гледа през погледа на местните хора, който начин на възприятие остава  водещ в живота ѝ и до днес. 

Причината да заминат за Либия е майка ѝ, която работи като рехабилитатор. Баща ѝ Иван Тонин е известен спортист и треньор по вдигане на тежести. В Либия той става треньор на националния отбор на страната и се радва на голяма почит и уважение. Ина и брат ѝ се връщат в България, за да продължат да учат в българско училище. След 8. клас продължава в Спортното училище "Олимпийски надежди". Тренира  джудо, което се оказва, че най-много се приближава до нейния темперамент.  Продължава висшето си образование в Спортната академия, ВИФ- София. По това време в България навлиза джуджицу. Започва да ходи на курсове по този  спорт. Сама научава италиански, за да може да чете италиански списания за футбол, който е един от любимите ѝ спортове. През 1995 година печели стипендия за специализация в Рим, където заминава да учи за треньор. Успоредно с това  усъвършенства езика и  научава много за историческите, архитектурни паметници на Рим. Всяка свободна минута е сред групите туристи, които разглеждат забележителностите на Рим. През 1998 година започва работа в Рим като екскурзовод, води български групи предимно в Италия. Всеки месец по три пъти е в Италия.  И така до 2006 година. През 2006 година заминава за Испания, където посреща туристически групи. Оказва се, че Испания ѝ приляга повече и тя споделя: "Испания е някак по-близко до нас, аз се чувствам по-добре в Испания. Испания е 17- свята, събрани на едно." Продължава да води група в Централна Америка - в Мексико, Куба, Карибския регион.

Според Ина професията на екскурзовода не е само забавление, но и  огромна отговорност за това каква информация поднасяш на туристите. Това е причината тя да продължи да учи  специалности, свързани с работата ѝ,  завършва "Културология" и магистратура по история в Софийския университет. Ина знае няколко езика, испански, италиански, португалски, руски и сръбски. Определя се като авантюрист, оптимист, луда глава, много луда и много любопитен човек към всичко, което го заобикаля

ЧУПРЕНЕ
"Човек се ражда някъде, но мястото, където те тегли сърцето, е твоето истинско място. Детството ми премина в центъра на старата, хубава София. В Чупрене минаха най-хубави детски ваканции. Чупрене е винаги едно връщане към истината. Надявам се много хора да разберат за тая красота, в Чупрене."
 
СПОРТЪТ
"Отидох в Спортно  училище "Олимпийски надежди". В този период пробвах няколко вида спорт, минах през какво ли не, но в крайна сметка намерих себе си в джудото. По  една простичка причина - бях много тормозена, защото носех очила... Мен баща ми ме беше научил, че никой не може да ми причинява болка, и че дали ще ме е ударил, трябва да си го отнесе. И аз просто се научих да се бия и го правех брутално... Аз просто намерих себе си в спорта и следващите ми години бяха белязани само и отличително със спорт. Бях в "Левски Спартак."

ИТАЛИЯ
"Докато учех, аз всеки ден ходех и гледах Рим, ама го гледах в детайли, разхождах се, гледах някакъв екскурзовод и хуквах след него да слушам. Рим го познавах като двете си ръце. В Рим живееш в безвремие, няма сграда, която да не те впечатли. Вървиш и виждаш разкопки, на другия  ъгъл виждаш разкошна сграда от 14 век, на третия ъгъл - модерна сграда. На всяка крачка се развяваш във времето и пространството... В София попаднах на една обява, в която търсят човек, който знае италиански и познава Рим. И така се започна, беше 1998 година, един пълен автобус с ученици заведох в Рим... Това силно искане да се върна в Рим се случи така, че всеки месец пътувах по 3 пъти в месеца до Рим. Италия за мен си беше голямата любов."

ИСПАНИЯ
"Изпратиха ме в Испания да посрещам български туристи. Ако ме попитате къде ми харесва повече в Италия или Испания, ще отговаря, че аз се чувствам по-добре в Испания, просто се слях... В Испания начинът на възприемане на света е по-близък до нашия... но и там е много различно."

ГВАТЕМАЛА
"Там всичко е впечатляващо, там е различен свят, от нашето възприятие за света... На мен най-много ми харесва Гватемала. Страшно запазена е природата... Но те унищожават цели плантации с кафе, за да засаждат маслодайна палма, която се търси... В Гватемала няма лов, забранен е , защото всичко е Национален парк.  Бях впечатлена, минаваш през селища, в които нямат прозорци...пристигнахме в хотела и още 20 минути  пътувахме, защото се намира в  в Националния парк  и се оказа че живеят всякакви диви животни на тази територия... Разбираш че наоколо всичко гъмжи от живот - ара-папагали са навсякъде, пълзят едни такива като игуани, в езерото до нас видях, че има крокодил. Това впечатлява - това  кротичко съжителство с дивата природа и това е най-красивото. "

Професия Екскурзовод 
"То е много натоварващо, отговорността е огромна. Първо това - каква информация ще дадеш. И съм се научила, и го казвам на млади колеги - когато кажеш нещо, ти трябва да застанеш твърдо зад това нещо. Това е най-малкото. Тези хора ти се доверяват и ти трябва да взимаш решения за тях. Всичко зависи от твоето решение в момента. Изкарвала съм 6 месеца без почивен ден. Има и хубави моменти. Това ми се превърна в съдба. Срещаш се с много хора, които са позитивни. Вече работя с много колеги и предпочитам дългосрочни ангажименти. Сега вече се ориентирам към по-малки групи, туризмът отива в тази посока, малки групи с общи интереси, нещата опират до това какво искам, а не какво се предлага. Този масов туризъм вече няма да съществува."

Повече може да чуете в звуковия файл.