По стар стил Враца е освободена на 28 октомври 1877 година след престрелка между руски и турски части. Победоносното руско войнство влязло във Враца начело с ген. Леонов. Преданията гласят, че след като руските войски освобождават града, един конник се изкачва на близкия хълм и с тръбен зов оповестява, че врачани вече са свободни.
Символът на паметния ден е конникът на Хижата - т.нар "Вестител на свободата", който се издига на хълма "Калето" над града.
"Войната главоломно променя съдбата на цели фамилии, сред които тази на генералите Леонови. През военната кампания ген. Николай Леонов е командир на Втора кавалерийска дивизия, която влиза в състава на т.нар Източен отряд на руската армия. Този тактически маньовър се оказва неговия последен боен подвиг. На 21 ноември той внезапно умира. По заръка на неговата майка е изработена руска икона "Матър Божия", която тя подарява на града. Поставена е над средната врата на олтара на Възнесенската черква. Иконата покровителства града. На 27 октомври 1877 година започва настъплението към Враца - от село Мраморен и по протежение на село Върбешница. Генералите Леонов и Клод, които командват двата полка, присъстват на първия молебен за освобождението на града. В щаба на русите преводач е българинът Чопов, който дава сведения за тези дни. Вторият, правещ бележки, е Христо Даскалов - даскал в местното училище. По неговите данни възстановяваме историческата истина", разказа историкът от града под Околчица Красимир Григоров.
След Освобождението Временното руско управление трябва да изгради основата на българската държавно-правна организация, да възстанови нормалния живот. В свободните градове започва създването на градски управителни съвети, административни учреждения, съдебни и полицейски органи. Поради ширещата се неграмотност по това време, първият кмет е избран от мъжкото население чрез гласуване, в което вместо бюлетини, се използвали бели и черни бобови зърна.
"За първи комендант на Враца е избран полковник Кетхудов, наследник през следващата година от Лукашов. На членовете на състава са възложени различни организационни длъжности. Ангел Йоцев става полицейски началник. Лукашов заварва пълна анархия в стопанския и обществен живот. Заема се бързо с основната задача: да се справи с произволите. За няколко седмици се въдворява ред. Врачанският затвор е препълнен със спекуланти. Управлението на Лукашов е подчинено на ВРУ на княз Черкаски. Лукашов прибягва до обществения контрол и дава право на драстични действия срещу спекулантите, които са големия проблем в онези дни. На първото градско събрание основната задача е избирането на градски шеф. По заповед на Лукашов гражданите излизат пред часовника, цялото мъжко население - от 20 години нагоре. Двама са кандидатите: Николчо Хаджиантонов и Захари Печеняков. За всеки се поставя кутия и избирателят трябва да пусне в нея бяло или черно бобово зърно. Белите зърна означавали, че се желае избирането на това лице, а черните, че не се желае неговият избор. Ако белите зърна превишават черните, то лицето е провъзгласено за избрано. Мнозинството изразява предпочитанията си в полза на по-стария от двамата - Николчо Хаджиантонов, който става първият кмет на града след Освобождението. Той е типичен род на известния Хаджиантонов род. Избран е Общински съвет, назначен е секретар. Започват строежите на нови училищни сгради".
Врачани посрещат първи в Северозападна България своето Освобождение. След като през първите два месеца от дейността си градският съвет разрешава най-спешните и неотложни въпроси, възникващи поради масовото бягство на мохамеданското население от града, то се обръща към необходимостта да удостои с подобаващо място в историята на града подвига на освободителите си - признателност, подобаваща на населението и до днес.
"По старата търговска чаршия на Враца има сграда - вляво по посока на центъра, непосредствено до кафе. Навътре е, в момента е затворена. Била е приемна на Общинския съвет, а също така и щаб на Руското командване, което е посрещнало парада на Леонов. Разбира се, паметен знак е Конникът на свободата. Има два паметни знака - в двата края на града. Паметник на ген. Леонов има в градинката на ДНА. Има и паметна плоча на един от убитите руски пропорчици".
Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..
Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..
Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..
Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..
Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..
Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..
Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..